Сините водопади по река Пиздица - въпрос за маршрут

Здравейте!

Някой колега знае ли нещо за тях? Мераклия съм да ги открия и снимам, но информацията за достъпа до тях е нищожна.

Иначе знам горе-долу откъде да тръгна - над. гр. Пещера и горе-долу къде са, но ще трябва да се пробва на случаен принцип през гората, а после и по дерето на реката.

Четох и за някаква пътека от курортното място Розовски вриз, но и оттам липсва надеждна информация.

Моля, за всякакви насоки, които ще ми помогнат при ориентацията.

Поздрави!

Явно ви затрудних, защото никой не отговори досега.

Все пак събирам желаещи през тази пролет да походим заедно из дерето над Пещера.

Ще ги открием тези водопади! Smile

Аз самият ще ходя да ги търся в подходящото време. После ще сложа трак. Всъжност има немалко информация като се разрови човек. Аз например основно ще използвам тази.

	Todor написа:
	Аз самият ще ходя да ги търся в подходящото време. После ще сложа трак. Всъжност има немалко информация като се разрови човек. Аз например основно ще използвам тази.

Здравей,

не съм напълно съгласен с теб. Информацията е сравнително оскъдна. Намирал съм тук-там някоя снимка, но никъде няма описан точен маршрут. Относно Уикимапия - тя е основният ми източник за местоположението, но това означава, че трябва да се върви през гората и дерето и ще е малко случайно да уцелиш мястото от първия път. Не е кое знае каква философия, а и така остава изследователската тръпка. Smile

Иначе кумеца ми е от Пещера и с него се каним поне от 3-4 години да ги намерим. Ще поразпитаме в местното туристическо дружество, защото сме сигурни, че ги знаят, но по последни данни всичко към водопадите е изоставено.

Базовото проучване, което съм направил, ползвайки Гугъл Ърт показва, че маршрутът е по черния път, който започва от циганската махала в южната част на Пещера. После по него се стига до първото от трите езера, за които също се бях учудил навремето, че няма никакви данни(за Родопите само сме учили за Смолянските езера) и оттам вече през гората към дерето.

Та, такива ти ми работи!

Последната промяна е направена от kikoleppard на Сря Май 06, 2015 11:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Тази събота бяхме до Розовски вриз, след това се качихме и до пещерата Снежанка. Попаднах на тази карта, където са отбелязани водопадите: http://peshterasnejanka.com/Marshruti.htm Липсата на точна информация прави мястото още по-интересно.

_________________
"Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй."

Здравей,

и тази карта съм я виждал. Иначе аз имам едни стари 6 издания на Родопите и там също са маркирани водопадите, но няма повече инфо Very Happy

Ще се мъча да ги открия сега през май или юни.

Днес направихме проучване. След як глиганинг стигнахме на около 100 метра от реката и се чуваше добре, но бяхме много изморени, много сгорещени, пълни с иглички във врата, а видимостта е 2 метра заради избуялата растителност и листа на дърветата. Решихме да го оставим за ноември, декември или март април.
Набелязах на GPS вероятното място на водопада. От часовниковата кула в Пещера тръгнахме по стръмна пътека, излязохме на редения каменен път до езерата. Продължихме до изравняване на хоризонтала с водопадите и през старо сечище тръгнахме да обикаляме баира зад който е водопада. Беше трудно но поносимо. Колкото наближавахме реката, толкова по-трудно ставаше заради прорасли дребни дървета. Преди години са изсекли едрите дървета и сега е станало тотален храсталак. По малко билце като че ли започна да се проявява някаква пътечка. Стигнахме до към 100 метра от това, което отбелязах на база карти. Дадох си сметка, че спускане към реката на сляпо може да не ни изведе точно на водопадите. Не можем да видим малко над тях ли сме или малко под тях. Твърдо реших, че няма да е днес. Отказахме се и тръгнахме надолу. И тук намерихме пътеката, която идва от езерата. Маркирах я, така че другия път с минимум усиля ще стигнем до трудното място и ще ги намерим самите водопади. Ако има още 2 мъже и 1 мачете или брадвичка с дълга дръжка - ще оправим и пътеката.

Ето картата

А от тук може да изтеглите и трака.

И последно - според мен сега не е подходящото време - изтървахме го за 2 седмици - всичко бухна. Успех! Ще чакаме точни координати и снимки.

Браво Тодор,

аз само със заканите си останах. Тази вечер бях до Пещера, но на Гергьовденска софра Smile

Така ми се завъртяха нещата, че целият април и май са ми заети и изобщо не мога да отделя свободно време.

Иначе много яка карта, откъде я намери?

Прав си за растителността. По изоставени пътеки трябва да се ходи преди разлистването. Така само на сляпо се върви и не не можеш да се ориентираш.

Относно необходимостта от помощ за прочистването на пътеката ако се засечем есента съм насреща. Ще си взема професионалните овощарски ножици с дълги дръжки(100 см) и до 4 см. клони мога да ги режа на бързи обороти, а брадви отново профи, имам колкото щеш.

Само се зачудих, защо сте хванали стръмния път от Пещера? Не е ли било по-добре т.е. по-щадящо силите да се хване черния път от циганската махала и поне до езерата да се стигне с по-малко усилия.

Картата е BGMauntains.
За пътя.... ами за без багаж не е тежко изкачването. Не ми се оставяше колата в циганската махала..... Не че нещо ама....

Ей, вкарахте ми бръмбар в главата! Wink

Изтеглих трака за проучване, че хич не го познавам този район. И на мен не ми се очертава до края на месеца да щъкам някъде, но знае ли човек...

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

	mislesht написа:
	Ей, вкарахте ми бръмбар в главата! Изтеглих трака за проучване, че хич не го познавам този район. И на мен не ми се очертава до края на месеца да щъкам някъде, но знае ли човек...

На мен бръмбъра ми е вкаран още от Горния Устински водопад, но все не можем да отидем. Аз искам по моят маршрут да се спуснем. За 2 часа да направим едно проучване какви въжета ще са необходими, но все няма мераклии.

Дон Цеци все по Юлен тепе се заиграва Very Happy

и два пъти ме улучва с ангажименти, че не мога да отида.

За Сините водопади, може да направя една разходка с през Юни за предварителни прочувания, но май наистина ще е добре да се изчака листопада.

kikoleppard написа:

	mislesht написа:
	Ей, вкарахте ми бръмбар в главата! Изтеглих трака за проучване, че хич не го познавам този район. И на мен не ми се очертава до края на месеца да щъкам някъде, но знае ли човек...

На мен бръмбъра ми е вкаран още от Горния Устински водопад, но все не можем да отидем. Аз искам по моят маршрут да се спуснем. За 2 часа да направим едно проучване какви въжета ще са необходими, но все няма мераклии.

За края на май или началото на юни неделя става, но без въжета, отдолу. Cool

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Началото на юни съм по-свободен. Ще държим връзка.

Преди два дни и аз се пробвах да стигна до водопадите на Пиздица. Само че плътно и директно следвайки реката срещу течението й отдолу, о Пещера нагоре. И без това беше жега, така че през повечето време просто газих в приятно студената вода под сянката. То така или иначе встрани от реката пътища почти няма, но непроходим трънлив гъсталак- колкото искаш. Има 2-3 пътеки, които по-скоро пресичат реката, но са доста обрасли с бурени, тръни и драки, и почти не вършат работа.
Нагоре срещу течението се върви сравнително лесно, все по коритото на реката. Но в един момент се навлиза в тясна клисура със стръмни склонове от двете страни, обрасли с вековна букова гора. Наклона на самата река се увеличи, увеличиха се и трудно проходимите нападали камъни, по-големи скали и дървета. Изкачих се по западния склон, и излязох на маркирана, но изоставена пътека (щом е маркирана, явно тя трябва да води към водопадите). Вероятно това е и същата пътека, за която говори Тодор. Тя идва откъм запад, вероятно откъм камионния път от езерата, и там, където аз излязох на нея, тя върви високо над реката, почти водоравно, без да се изкачва.
Но в един момент стига до едно място, където е станало страшно свлачище и срутване на камъни и дървета. Явно това е и причината (или поне една от причините) пътеката да бъде изоставена. Някак си преминах през свлачището, и намерих пътеката от другата му страна. Но там тя вече беше непроходима, силно обрасла с тръни, много коприва, драки и всякакъв храсталак. Затова слязох по стръмното до реката отново, и все по реката стигнах до мястото, където бившата пътека се изравнява с реката и стига до нея. Там има и един изоставен каптаж (вероятно е каптаж), с маркировка на него, даже и стрелка, която сочи нагоре срещу течението на реката. Пътека вече така и не открих, и тръгнах по самата река нагоре. Но и това стана трудно, и накрая реших да се изкача по източния склон, понеже отдолу изглеждаше като че ли по него, високо над реката, има някакво сравнително по-равно място, откъдето може да се види евентуално и водопада.
Но такова равно място нямаше, напротив, склона изведнъж стана много опасно стръмен, при това с отвесни скали. Аз вече се бях отказал от водопадите на Пиздица, защото и времето напредваше, и просто исках да изкача този склон няколко стотин метра по-нагоре, за да стигна до Конското дере и Атолука. Но склона беше много опасен, изкатерих се нагоре донякъде, с надежда да изляза на малко по-нормален (макар и стръмен) наклон, но не успях, принудих се да сляза малко, после пак от друго място се катерих- беше много опасно, имаше сериозна опасност да се подхлъзна и да падна надолу в пропастта, все пак добре че имаше дървета за които да се хващам, а и си носех и въже, с което обвивах някое дърво, и така се спусках малко по-ниско, ако се наложеше.
Обадих се и на Тодор да му кажа за ситуацията, той ме посъветва да сляза пак до реката и да изкача западния склон, за да изляза на камионния път, но слизането ми се видя прекалено опасно, и предпочетох да драпам и да се катеря нагоре. В крайна сметка успях да изляза на малко по-нормален склон, и вече тръгнах нагоре- без никакъв път или пътека, право нагоре, през гората, нападалите клони и пръчки, камъни, и треви. Добре поне, че гората беше висока и прохладна. Така изкачих около 300-400 метра денивелация нагоре, най-накрая наклона намаля, и стана почти равно. Оттам, все през гората, без път или пътека, вървях още около 40 мин. докато накрая все пак излязох на коларски път, който ме изведе до камионния път край Конско дере, и така се измъкнах.

Знаех си, че сега не е време за Сините водопади - ще ги намерим като няма листа. Започвам да си мисля, че най-лесно ще стане през Киево кале, но все пак пътеката от долу, от към езерата е добре да се прочисти и маркира. Като казах маркира се сещам, че тази която намерих не е маркирана, вероятно си намерил друга. Каптажа го има ясно означен на парченцето карта, което съм публикувал. Вече съвсем ми се изясни откъде си минал. Късметлия си, че си намерил път от изток... по-вероятно беше да нощуваш при мечките Smile

С нетърпение чакам разказа за другото ходене, но моля пусни го в отделна тема.