Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3367 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Осоговска планина – разходка до Мацаков камък
Това е пътепис от серията – кратки разходки из околностите на Кюстендил.
Целта на пътеписа е популяризиране на туристически маршрути и обекти, за които няма много информация.
В слънчевия неделен следобед на 06 февруари 2022 г. след кратко умуване взехме решение да се разходим набързо до Мацаков камък (аз и съфорумката абсурд).
(Идеята беше на абсурд).
Не бяхме ходили преди това до този камък. Информацията за него в интернет бе оскъдна, но достатъчна. Предимно от Осоговското туристическо дружество към БТС, които често ходят до него. От кратките пътеписи на интернет страницата на туристическото дружество (http://www.td-osogovo.org/index.php/moments/latest-news/431-%...)прочетохме, че името на камъка произлиза от думата „мацак“:
„Думата мацак е от края на 19 век в България, древнославянска и значи здравеняк, силен, широкоплещест.“
До камъка се стигало лесно – само за час и половина:
„На не повече от 10-тина километра от Кюстендил, закътан в гънките на Осоговската планина се извисява Мацаков камък. От местността Дервена се тръгва по маркирана пътека, която е като алея. За не повече от 1,30 ч. се стига до тази за мнозина може би неизвестна забележителност. Отличава се с мащабност, има чедесна панорама и затаяваш дъх.“
„Мацаков камък се състои от три основни масива, като най-високият от тях достига до 50 м. Въпреки ронливите участъци и многото лишеи, скалите са подходящи за класическо традиционно катерене. За момента направените маршрути не са добре почистени, на по-важните места по тях има оставени клинове.“
Всичко това – както и приближаващият залез – обещаваше разходката да бъде интересна!
Стигнахме без проблеми с колата от Кюстендил до село Вратца (за около 17 минути).
Отидохме до Мацаков камък.
Снимахме гледките.
Хапнахме.
Върнахме се обратно.
Разходката много ни хареса.
Връзка към избрани снимки от разходката (92 броя, 634 МБ):
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пон Фев 28, 2022 12:21 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3367 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Разстоянието от град Кюстендил до село Вратца е около 8 км.
След селото се продължава по пътя за Гюешево, който започва да прави голям завой, за да преодолее 100-тина метра денивелация.
Навлиза се в нещо като малък проход и след 2 км от края на селото пътят отново се изправя. Точно там отляво (от юг) е местността Дервента.
Има уширение на пътя и автобусна спирка, която не знам дали е действаща.
Движението не беше много натоварено и без проблем направихме обратен завой и паркирахме на уширението:
Бързо се приготвихме и потеглихме (в 15:58 часа).
В началото се върви по земен път към Вучковска махала на село Вратца (ударението е на първата сричка, на първата буква а).
Тайно се надявах някой да е минавал по пътя и да мога да мина и аз с моята кола, за да си спестим малко от трамбоването по земния път.
За съжаление никой не беше минавал скоро по пътя, а снегът беше дълбок поне педя, така че се отказах да пробвам докъде щях да стигна с моите тригодишни всесезонни гуми. Други също бяха взели това решение и бяха паркирали колата си в началото на земния път:
От другата страна на главния асфалтов път видяхме табела с предупреждения за африканската чума по свинете, както и връх Връшник, първенеца на планината Лисец:
А в началото на земния път имаше дърво, на което беше закована синя туристическа маркировка:
След това на няколко места срещнахме стара синя маркировка, както и нова, най-вероятно дело на Осоговското туристическо дружество към БТС:
По горския път се вървеше леко и приятно, не се затъваше много.
В началото пътят държеше източна посока, но скоро започна да завива на югоизток и се обърна на юг.
Тогава видяхме в далечината да се издига възвишение, което най-вероятно беше нашата цел:
Боже, толкова ли високо трябваше да се качим? Нали уж се очакваше това да бъде лека разходка?
Скоро гората се разтвори и се откри хубава гледка на юг и югоизток:
Двата високи хълма, които виждахме, бяха разделени от дълбокото дере на Вратечка река.
Нашата цел – Мацаков камък – се намираше на десния хълм. Не успяхме да идентифицираме къде точно се извисява въпросния камък.
За сметка на това на левия хълм забелязахме много скали с описанието на Мацаков камък, но той не беше от тази страна на Вратечка река.
А на югоизток се видя част от Рила:
На север през клоните на дърветата забелязах белия склон на Риша планина (най-вероятно):
А на североизток се виждаше Конявска планина, зад която се белееше Витоша:
Пред нас имаше следи – бяха минавали няколко човека, но не можехме да определим колко точно са били и дали са минали днес.
Мислехме, че това са били хора от Вучковска махала, дошли да нагледат къщите си (с колата, паркирана в началото на пътя).
За наша изненада те се оказаха туристи – разминахме се с тях, докато снимах на мястото с гледката. Поздравихме се. Бяха петима.
(Валерия каза, че тези туристи (поне част от тях) сме ги били виждали и преди това, при ходенето ни до село Ветрен и Кръстати камен.)
Не ги разпитахме дали са ходили до Мацаков камък, но най-вероятно дотам бяха ходили. Важното е, че ни бяха направили пъртина.
Скоро след това стигнахме до самата Вучковска махала – видяхме покривите на 2 къщи:
След това имаше стара ограда и поляна, вероятно пасище на животни.
Стигнахме до разклон, на електрическия стълб със синьо беше изписано „ЖИЛЕНЦИ“ (това е съседното село в посока изток):
Странно. Дали имаше синя маркировка и до село Жиленци? Или със синьо беше обозначен само разклонът?
Тук е мястото да отбележа, че когато правихме разходката, Мацаков камък не беше отбелязан на картата БГМаунтийнс.
Земният път, по който се придвижвахме, беше нанесен на картата само до края на Вучковска махала.
По-нататък – в гората – земният път не беше отбелязан в продължение на близо 1 километър.
Малко преди мястото на Мацаков камък земният път се появяваше отново върху БГМаунтийнс, след още 1,7 км пак изчезваше...
Опасност от загубване нямаше, защото пътят личеше ясно, а и посоката ни беше известна.
Стигнахме до поляна с гледка на север – към връх Връшник (1500 м), първенеца на Лисец планина:
И гледка на северозапад – към края на Краището – върховете Чупино бърдо (1704 м), Анище (1786 м) и Големи връх (1828 м):
Конявска планина, Витоша и Рила обаче се криеха зад клоните на дърветата:
Нашата цел вече оставаше вляво от нас – някъде там, в гората, беше Мацаков камък:
Виждаше се къде в гората минава земният път – там гората беше разделена хоризонтално сякаш на 2 части като с линия:
Стигнахме до нов разклон, главният път зави наляво (на юг) и започна да се катери. Появиха се табелки за частен имот:
Минахме покрай странна сграда вдясно (северозападно) от пътя.
На нея имаше някакъв надпис със зелена боя, но не успяхме да разчетем съкращенията:
Небето се покри с красиви облаци, залезът наближаваше...
Най-после стигнахме до острия завой, където пътят рязко завиваше на югоизток-изток, навлизаше в гъстата гора и започваше да се катери, подсичайки склона на планината:
Имаше малко прекършени дървета:
Следи от петимата туристи, минали преди нас:
Стара маркировка:
Замислих се, че тази гора ще бъде чудно хубава през пролетта, когато дърветата се разлистят... Ще се идва пак!
Наклонът на пътеката постепенно намаля и пред нас се възправи стената на отсрещен склон, покрит с тъмна борова гора:
Пред нас земният път завиваше на юг и по него не се виждаха човешки следи, а само животински:
На изток беше стръмната долина на Вратечка река, отвъд която беше „левият скалист хълм“, който бяхме видели във Вучковска махала:
Нашата цел – Мацаков камък – се виждаше на североизток през голите клони на дърветата:
Натам водеха и следите на петимата туристи. Натам тръгнахме и ние:
Това очевидно беше първият от трите камъка, за които бяхме чели в описанията от интернет.
Камъкът изглеждаше внушителен, но не чак толкова. Следите не го качваха, а го заобикаляха и продължаваха нататък:
Пътечката беше сравнително лесна (все пак трябваше да се внимава, отдолу имаше хвойна и храсталаци, можеше да се спънеш и подхлъзнеш).
Стигнахме до скалист участък – втория камък от трите камъка от описанието (17:31 часа, 1 час и 33 минути от началото на прехода):
И като надникнахме отвъд тези скали – ЕТО ГО и него – негово величество МАЦАКОВ КАМЪК!
Тогава забелязахме нещо странно – ярка точковидна светлина, някъде на склона на Витоша, ако не се лъжех:
Може би бяха фаровете на автомобил, но пък светеше доста ярко, а и доста продължително... Остана си загадка...
Залез нямаше – по това време на годината Слънцето залязва зад склона на Осоговска планина, залезът настъпва рано и не е впечатляващ.
Но от 9 май до 2 август (според програмата PeakFinder) Слънцето залязва зад планините на Краището и обещава хубави гледки.
Панорама от скалата при връх Мацаков камък, генерирана с програмата PeakFinder:
На северозапад – най-западните планини на Краището:
На север – Лисец планина:
На северозапад – планините Парамунска, Любаш, Земенска, Конявска, Голо бърдо, Люлин, Стара планина, Витоша, Верила, Лакатишка Рила:
На изток – дълбокото дере на Ватечка река и отсрещния склон с още „камъни“:
На юг беше „първият Мацаков камък“ и продължаваха склоновете на Осоговска планина към върховете Асината, Църната чука, Църнотрав и Човеко:
Върховете Чупино бърдо (1704 м), Анище (1786 м), Големи връх (1828 м), Шупля падина (1862 м), Бесна кобила (1923 м):
Върховете Шупля падина (1862 м), Бесна кобила (1923 м), Църноок (1881 м), Велики Стрешер (1876 м), Мечит (1756 м):
Връх Връшник (1500 м), първенец на Лисец планина:
Планините Парамунска (Големи връх 1389 м), Любаш (Любаш 1399 м), Стара планина (Сребърна 1931 м, Ком 2016 м, Тодорини кукли 1785 м), Земенска (Тичак 1295 м):
Конявска планина (Риша планина с връх Риш/Рони кръст 1442 м), Голо бърдо (Ветрушка 1159 м), Люлин (Дупевица 1256 м):
Град Кюстендил, Кюстендилското поле, Конявска планина (първенецът връх Виден 1487 м) и зад нея Витоша (Черни връх 2290 м):
Планините Верила (връх Голям Дебелец 1415 м) и Рила (Лакатишка рила, връх Белчаница 1654 м):
Цели за бъдещи разходки:
Село Вратца:
Град Кюстендил:
Заслужена суха паста:
Следва бързо спускане по обратния път под спускащия се сумрак след залеза:
Не се наложи да пускаме фенерчетата, докато стигнем до колата (в 18:28 часа, 2 часа и 30 минути от началото на прехода):
П.П. След като прегледах снимките на компютъра, вече ми стана ясно кое е било Мацаков камък при гледката от Вучковска махала в началото:
Тези 2 гърбици, подаващи се над дърветата, би трябвало да са Мацаков камък:
Връзка към снимките от пътеписа в Гугъл Снимки (92 броя, 634 МБ):
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пон Фев 28, 2022 12:22 am
DHG
Регистриран на: 23 Юли 2012 Мнения: 452 Местожителство: Кюстендил
Едно от любимите ми места за велотуризъм. Правил съм няколко опита с колело да открия пътеката, която излиза горе под Човека (най-общо казано), но все неуспешно. Но и с колело на гръб не е никак лесно де. Отгоре също съм опитвал да я намеря пътеката - в непроходима гора се забих и се връщах сума ти време, макар че до един момент синята маркировка я има и после всичко изчезва в гората и храсталаците.
Чет Мар 24, 2022 10:38 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3367 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Стигал съм само до връх Човеко, не съм бил надолу по синята маркировка към връх Църнотрав и Мацаков камък.
Решили сме, като се стопи снегът да разучим къде е била пътеката и да я възстановим.
За целта трябва да се разучи къде е била старата синя маркировка и къде е най-удачно сега да се прокара пътеката.
После е лесно – ще се организират няколко акции по орязването на храстите, почистването на клоните и накрая маркиране.
Ще се радваме, ако има още доброволци и помощници, пък макар и само за компанията и да има кой да пече нещата на скарата.
П.П. Миналата есен започнахме почистване и премаркиране на пътеката със зелена маркировка от Разкола за връх Кюнек и Човеко.
Орязахме хвойната по пътеката под връх Шмраката до сливането на зелената маркировка със синята марка, идваща от хижа „Осогово“.
Също така нанесохме малко зелени марки между кота 1913 м и кота 1903 м, но времето стана много студено и трябваше да прекратим.
Може едновременно със зелената маркировка до връх Човеко да се поднови и синята маркировка за Църнотрав, Мацаков камък и Вратца.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Мар 24, 2022 8:56 pm
vaskoo
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1424 Местожителство: София
Е па ти пишеш след, а не преди ходенето.
А и знам какво е да си кюстендилски зет
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Чет Мар 24, 2022 10:40 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3367 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
vaskoo написа:
Е па ти пишеш след, а не преди ходенето.
...
Ама спокойно, работа има много, ние само започнахме миналата година, колкото да закрием сезона.
Като се стопи снегът и ще пиша в съответния раздел. А кой знае – може и нова форумна среща да заформим в Осогово.
П.П. Говорихме с председателя на Осоговското туристическо дружество и обсъдихме пътеките, така че да не вземе някой пак да пише доноси срещу мене!
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Мар 24, 2022 11:33 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3367 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Привет!
Тази неделя - 22.05.2022 г. - има идея да разучаваме синята маркировка над Мацаков камък до връх Човеко, ако времето не е много дъждовно. Може да се работи и по зелената маркировка от заслона в местността Разкола към връх Кюнек и Човеко. Понеделник и вторник също може да се разучава, разчиства и маркира, ако времето е хубаво (засега прогнозата за понеделник е прекрасно време без валежи, за вторник има малка вероятност за малко валежи следобяда).
Сега в Осогово по високото има хиляди светещи сини минзухари... Срещат се и бели.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
