Снегът се очакваше да е много, а времето хубаво. Оставихме колата на Гьолечица и без проблеми по заснежения път стигнахме до х. Вада. Тъкмо стана време за обедна закуска. От тук нагоре ни чакаше мокър негазен сняг по Зелени рид.
Сложихме снегоходите още на Вада и великолепната ни четворка се насочи по синята пътека нагоре.
Витоша надникна зад нас:
На къщичката на Зелени рид – обяд. Къщичката е в пълна изправност, даже има малко дърва.
Малко по-нагоре почна млечна мъгла и правата линия на следите ни се превърна в леко лъкатушеща змийка.
Повечето колове бяха напълно скрити под снега.
Чак на Зелени камък в миг в далечината призрачно надникна Мальовица, за да се скрие отново.
И Харамията също:
Подаде се и Вазов връх:
Козирките над Паниците:
По пътеката от Седемте езера малко преди нас излезе голяма група, с която се настигнахме на Раздела.
От Раздела до х. Иван Вазов се виждаха само първите два кола. Надолу снегът, очевидно, е поне четири метра. Имаше силно виеща се пъртина, която ние се опитахме да изправим, доколкото може в мъглата.
По едно време се провидя и в далечината се мярна ВЕЦът на хижата. Накрая – и самата хижа с Венци, леща и ориз със стафиди и сто подправки!
На вечерната сесия от камъка Пощата залезът смени няколко пъти цветовете си:
В хижата духнах още една свещичка и т. н. и т. н. и т. н.
Духът на хижата:
На следващата сутрин отвън грейна ярко слънце.
Бунгалцата:
Калин:
Картичката през прозореца:
Огледахме новата библиотека, за която мъкнахме на гръб части в снега преди две години:
Хапнахме и излязохме. Едната група тръгна към Калин, а ние – прекия склон към Отовишки връх. Отзад целият масив на Калините и Поличите беше обрамчен с огромни козирки. Козирката под Винтчето изглеждаше видимо по-голяма от двуетажната му постройка.
На Отовишки връх – кеф!
Хижата ни гледаше отдолу:
На юг надничаше Пирин с рехави облачета в ниското, на север край Окото щъкаха хора, лифтът до х. Рилски езера се въртеше.
Седемте езера:
Наслаждавайки се на козирките, лека-полека стигнахме отново до Раздела.
Оставихме на камбанките забравени късни мартенички и обратно по Зелени рид се спуснахме надолу. От гората срещнахме да излизат нагоре и други хора. По-надолу, в приятната сянка, покрай следите на баба Меца, се спуснахме обратно на Гьолечица.
А беше Цветница...
Изглежда страхотно. А има ли наистина сняг, понеже тук водехме едни спорове и по едно време се замислих сериозно , дали преценката не ми е много объркана. Така като го гледам е супер и как ми се ще да имам повече време да ходя сега, че работа пролет е много, особено селската.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
