Аврамово-Орцево-Беслет-.Г. Беглик-вр.Голяма Сютка-Велинград

Често питам и да се отчета с един родопски пътепис.
Премина първата вълна от пандемията и започна да ме гложди че Родопите са така достъпни и непознати за мен.Освен спомени от детството , всичко беше една бъркотия.
Разгледах маршрута Е8 и реших че можем да се движим като част от него.
Като отправна точка , предвид че нямаше да се връщаме от същото място, теснолинейката беше перфектния вариант.
И така взех отпуск и 21.07.2020г.(вторник) с Данчо, който единствено ми се връзва на идеите хванахме влака за гр.Септември.Имахме всичко на всичко 6 дена, да се забием в Родопите и неделя живи –умрели да се приберем, бях на работа.
Идеята беше пълна автономия, бяхме взели големите раници, палатка , храна и екипировка за всякакво време.
Хванахме влак Родопи на теснолинейката

На престоя на гара Долене слезнах да се поразтъпча и да погледам в.Милеви скали в далечината.

Времето винаги е спряло в този влак , освен ако няма някой турист да обикаля до китните родопски села.
На Велинград се изсипаха всички и влака беше полупразен, бавно качвахме най-високата гара на балканския полуостров Аврамови колиби, сега Аврамово.Какви усилия, какви съоръжения и тунели, добре че не загърбиха преди няколко години с лека ръка тази световна туристическа атракция.
Слезнахме на гарата, чакаше ни голям баир към селото.

Всичко беше цъфнало имаше картофени ниви в перфектно състояние, учудващо без никаква вода наоколо.Просто родопските картофи си стават сами

Влезнахме в селото, всичко беше затворено, само един смесен магазин, като питахме за бира , предизвикахме смях.
Тръгнахме към Орцево, бяхме се обадили на бай Муса да спим там първата вечер, пък после каквото сабя покаже.

Стигнахме Орцева чешма

Оттам се отбихме и до прочутия заслон Велиица.Изключително уютно място , построено с дарения от сдружението Байкария.Всичко беше наред , само се забелязваше , основния проблем.Камината връщаше дим в помещението, нещо което зимата е пагубно.Към момента на написването вече е оправен оджака на камината и чака своите зимни посетители.
Имаше основни продукти, всичко беше чисто, подредено, на втория етаж , одеяла.

Починахме на заслона, че Данчо беше започнал да почервенява, не изглеждаше добре, минахме покрай една нива на един човек, в 35 градусовата жега работеше и си поговорихме на тема провинция и града.
Отбивахме се от Е8 и почвахме по зелена марка , която беше единствено на картата, с.Орцево беше близо и вече усещахме че може и да има бира.

Достигнахме благополучно с.Орцево, равносметката от деня.2 влака, Аврамово(1347)-Орцево(1788), разстояние 15.6 км, денивелация 554+, 273-;
Трак от първия ден:
https://drive.google.com/drive/folders/11CAemIERymZNgFc3Wj1UxvoPJQbJm-go?usp=sharing
Стигнахме хоремага, имаше бира , ама беше към 3 лева.Явно известността на селото вдига доста цените за туряги като нас.Храна имаше суха, но деликатеса беше варени яйца.
Е, една каса си замина и повече, докато чакаме Муса,той дойде , но в нашето състояние не му бяхме интересни.Говореше някакви глупости за пеене вечерта и други атракции, които не откликнахме.
Погледнах от кръчмата към Рила и Пирин, много странна гледна точка

Нанесохме се в къщата на втория етаж, вътре беше пълно с младежи които работеха към някакъв кол център и говореха на различни езици.Доста нелюбезно от тяхна страна , защото беше вече 20 часа и ние желаехме да си отмаряме и да си слушаме музика предвид изпитите бири .За щастие към 21 часа спряха да работят и успяхме да поговорим и да починем.
Бяха сготвили от къщата някакви неща, всичко беше вкусно, за сутринта поръчахме , тава баница със сирене, за 12 лева , беше божествена. Даже ни спаси по-пътя , предвид махмурлука от предишната вечер.
Още нямахме план и вече беше важно накъде ще тръгнем.Към Баташки снежник, Беслет, Голяма Сютка?
Разпитахме нашия домакин, Баташкия снежник даже не се и виждаше, от селото.Имахме 5 дни и основно, искахме да видим Беслет, Беглика, ако може да слезем до яз. Батак и Брацигово.

Тъй като трябваше да тръгваме, решихме да се върнем на Е8 и да следваме селцата, Бозево, Златарица, Шаренци , Медени поляни и оттам да пресечем река Доспат и да атакуваме първия ни голям връх Беслет, първенец на Дъбрашкия дял на Родопите.
Тръгнахме , типични безбройни коларски пътища и изоставени пътеки с паднали дървета, но и много залежи от горски ягоди.

Пресичайки реката се заблудихме, но успяхме да намерим пътеката , която си беше доста стръмна от другата страна иначе целия ден беше ходене около 1400-1500 метра надморска.Стигнахме вр.Алан тепе и се съединихме с червената марка(Е Cool

Преди Бозево имаше внушителна гледка към Рила.

Минахме транзит Бозево, имахме още вода въпреки голямата жега.

Бяхме решили да разгледаме всяко селце , което е възможно, не само за туристическия максимализъм, а и за това че може би нямаше да имаме възможност пак да минем оттам.Имаше пряк път за Златарица точно до една беседка с барбекю, но имаше бариера на пътя.

Решихме да заобиколим по пътя.

С.Златарица е китно, имаше доста къщи и кипеше живот.

Чакаха ни 8 км по коларски пътища до Шаренци
По пътя се сменяха борова гора и огромни поляни с билки

С.Шаренци е от няколко махали,но с много малко къщи.Имаше електрически стълбове, много кошери и билки.

Решихме да отидем и до Медени поляни, въпреки че имаше пряк път който пропускаше селото.
Доста голямо село с магазини и павирани улици.Имаше хубава чешма и заредихме че от жегата вече бяхме доста уморени.Една снимка след селото имам.

Започнахме да се оглеждаме за бивак и къде има чешми по картата, за по голямо удобство.Излезнахме на първата Хатипов чучур и началото на коларски път водещ до с.Побит камък.Не ни хареса мястото и продължихме натам, следващата я пропуснахме поради факта че вече нямаше една кърпичка място равно.Релефа рязко се смени , все едно не си в Родопите.
Излезнаха причудливи скални образувания.

Стигнахме и последната чешма на картата и забелязахме човек с 2 туби пълнеше вода.
Попитахме го къде има удобно място за палатка и той ни покани към един дървосекачески бивак, където беше цяла група с него и целите им семейства.

Тежък катун, но вече бяхме толкова уморени че не ни пукаше къде ще се спи.
След 10 часа ходене и 28 км , с 950+ и 790- Трак:
https://drive.google.com/drive/folders/1XH3MZUY76vu1ardDmStC6DTS_DuwSCet?usp=sharing
Опънахме палатка, запалихме огън, какво му трябва на човек, и поговорихме с обитателите на катуна.Работят докато не падне сняг, подариха ни манатарки, защото те не ядяли заради религията.

Опитахме се да разберем за околността, разказаха за внушителния връх Каракая, но нямахме време за него.
Споделихме нашите планове че в неделя трябва да сме във Велинград, което изуми присъстващите и казаха че е невъзможно.Аз обаче в понеделник трябваше да съм на работа и трябваше да се измъкнем с финес от дебрите на Родопите
Бутнахме нашия катун и рано тръгнахме към нашето приключение, поне ни обнадеждиха че има пътека до Побит камък, защото слизането в Сърница щеше да бъде доста дълго и щяхме да се забавим много, предвид оставащите 4 дни от седмицата.
Срещнахме гъбари с един стар мотор и те потвърдиха за пътека до Побит камък, всъщност бяха доста добри майстори , но ковида ги беше оставил без работа и се препитаваха с каквото бог дал.
Всъщност това беше камионен път широк 5 метра.Защо го нямаше на картата, не се знае.Може би беше направен от дървосекачите, за които имаше доста следи.

Оставихме раниците и взехме най необходимото , от върха се връщахме на същото място.
Пътеката за Беслет, беше широка и стръмна като ски писта дървосекаческа просека.Даже бих казал черна писта.Най-накрая баир, това родопско равно ми беше омръзнало

От катуна ни излъгаха, явно не бяха ходили до Беслет, гледка нямаше.

Оказа се че главната атракция в района е древно тракийско светилище(https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B7%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_(%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0), но разбрахме по-късно.Остава за следващия път.
Пропускам да повтарям, но по рида към върха несметно количество горски ягоди(зуници) и билки.

На слизане се забеляза някакво минаре в далечината.Това беше нашата следваща цел с.Побит камък

Слезнахме в селото, всичко бе спокойно, само голямата жега ни мореше.
Според Peak lens, нямаше директна видимост към Беслет , а само подножието от което зърнахме селото за миг.

На центъра намерихме една беседка и разпънахме софрата.

Веднага отнякъде ни наобиколиха 15 деца и започнаха да ни гледат странно с големите раници, пратихме ги до хоремага за бира и да вземат на всички сладолед.Всичките бяха с мюсюлмански имена , но говореха чист български.

Оказа се че до Каратепе е асфалтов път, при това чисто нов.Представях си чисто черния асфалт на тази голяма жега , как щеше да ни съсипе.
Намерихме един беемвист и след сериозен пазарлък за 20 лева ни спести 8 км.
От него чухме и за тракийското светилище Кози камък.
Имаше китни вилички на Каратепе, даже и някакво заведение.
Бързо тръгнахме да избягаме от цивилизацията, пропуснахме защитена местност“Меандрите на река Рибна“, но решихме да караме по реката, защото с червена марка се разклоняваше на две , единия път през вр.Баш егрек (1736), а другия през Сребрен връх(1901) и продължаване без пътека.
Нагоре по реката бе също много красиво и деня преваляше.Данчо вече искаше да спираме, идеята беше да стигнем до местността Казармите, но не успяхме, все пак спътника ми носеще палатката , защото бях с болен кръст и над 20 кг раница се усещаше.Спряхме на предходната чешма.Там нямаше никакво удобно място за бивак , но се сместихме на реката.

Перфектната вечер, огън, ромоляща река, изпекохме манатарките, подарък от дървосекачите…

Равносметка за деня, първа част до обед до вр.Беслет и обратно-14 км 685+-, 4ч.30 мин.
Втора част:Слизане до Побит камък-Каратепе-бивак на река Рибна-23 км(8 км с кола) и 15 км пеша 300+, 482-, 7 часа.
Общо пеша 29 км-985+ и 1167- и 11часа и 30 мин общо време на движение.
Линк с тракове: https://drive.google.com/drive/folders/1D-so_Mr3HBElZS4zOQKmjVl_RvplXqzR?usp=sharing
Сутринта не ни се тръгваше

Но го даваха да се разваля и тръгнахме рано към яз.Голям беглик, по пътя си беше родопска идилия.

Преминахме през Кънев бивак и Джурков чарк, пътят водеше към ДЛС Беглика и оттам се отделихме на юг към язовир Голям Беглик.Преди обед стигнахме до един от ръкавите на язовира.

Бяхме на прага на Защитена местност Чатъма, на картата имаше знаци за биваци на много места, но всичко надмина очакванията ми.
Заваля проливен дъжд, точно като стигнахме и след тази гледка решихме да останем малко за почивка

Чатъма е затворен комплекс от бунгала с ограда, предлагат готвена храна и има детски палатков лагер , стопанисва се от Байкария, дружество което прави много за насърчаване на туризма в областта.Не случайно и заслон Велийца е построен от тях.Любезно ни отказаха места, но извън оградата можеше да опънем палатка , навсякъде.Решихме да сме близо до комплекса , имаше и по надолу доста палатки.

Вечерта се изсипаха 40 човека , които бяха запазили бунгалата, но намерихме място на една беседка.Бирата Лале вървеше, имахме и още залежи от сушени меса и се притеснявахме да не ги върнем.

Беше мрачно, но гледката към язовира не омръзваше

Успях да си поговоря със човека който отговаряше за целия комплекс.Много хубави думи каза.За началото, многото години мъчейки се да превъзпита хората ,че Родопите не са боровинки, билки и дърва, а може да се прави устойчив туризъм.За децата че спят изцяло на палатка и през деня правят походи , и тематични обучения.
Деца които се учат на любов към природата, за в бъдеще съм сигурен, че който е бил на този лагер , никога няма да си хвърли боклука или нарани животно.
Надявам се и разкриването на тези красоти да е поне един аргумент да останат в България и тайно да мечтаят да си вземат къщурка в планината.
За щастие наше, точно този ден беше последния на детския лагер(Мисля че бяха на някакви смени 14 дена, просто се чакаха нови скаути) и щяха да правят представление, на което бяхме поканени

Така не се бях смял, скечове, вицове, пантомима.
Свърши представлението и трябваше да оправим бивака, триона Silky, влезе в действие, нарязахме едно паднало дърво и пренесохме половин кубик до палатката.
За нещастие заваля пак проливно и се отказахме да палим огън, щяхме да готвим ,но се прибрахме в палатката и заспахме
Равносметка за деня:16 км 3часа и 30 мин 772+, 1231-;
Линк с трак: https://drive.google.com/drive/folders/1AD-9cMN4VQQ_6zeifnf-RGMQL2p2trFp?usp=sharing
На другия ден го даваха още по-лошо време и предстоеше кулминацията-бивак на вр. Голяма сютка.
Пресния чай беше допинга за изкачването.

Връщахме се пак към местността Казармите, но този път избрахме друг път , през Ганев чарк, оттам едвам намерихме отбивката за вр. Малка Сютка

Хубавото беше че засега времето беше стабилно

На много места си личеше дейността на дървосекачите, не знам кой ги контролира , но предишните дни имаше няколко камиона с трупи.Огромни дървета бяха отрязани, даже и такива с туристическа маркировка

Нямахме никакви подпалки и събрахме един плик с брадат лишей и кора със смола от дърветата.
Преди вр.Малка сютка , забелязахме пресни следи от мечка, личеше си как се е хлъзгала в калта от вчерашния дъжд, за щастие беше в друга посока следата, но доста бързо преминахме района.
Облаците се сгъстяваха и заваля със сериозни околни тътени, успяхме да се скрием и зачакахме, беше 11 сутринта, прогнозата беше за дъжд в 14 часа, за щастие спря след 20 минути и оттам предприехме сериозен марш на скок към върха с пълно бойно.
Имаше и някакви разклони, местността Черновръх, разбирам, но Селище и жълта марка, също не намерих на нито една карта.

Минахме и покрай входа на резерват Беглика, остава за следващия път.

Последно изкачване ивр.Голяма сютка(2186м.), се предаде.
Заслонът , който очаквахме да ни приюти от дъжда и да спим в него, но само така си мислехме.

Оказа се че на върха имаше повече хора отколкото видяхме за последните дни.Имаше група от 5-6 туристи тръгнали от Пашовото, един от тях се оказа познат на Данчо от Непал, нагостиха ни и най-важното оставиха ни вода, най близката беше на 200 метра денивелация.Трябваше да имаме за гасене на огън и пиене.
Не след дълго дойде група мисля на Beyond the mountain, с една позната планински водач, качваха се от Ракитово , но бързаха да слизат, защото небето почна да става лилаво.
Ние се концентрирахме на вчерашното упражнение, фитнес с мъкнене на дърва,Напълнихме 2 кубика под навеса и започхах да режа с триона и о чудо изсипаха се 5-6 човека с водач от Трек мания , в тоя ковид всички станаха къмпингари.
Водачът носеше и той трион , та ми помогна да нарежем и сортираме, защото в тая кутийка трябваше да се съберем 8 човека.
Започна сериозна гръмотевична дейност и за няколко часа валя 4 пъти градушка.

Под заслонът тръгна направо река, разкаля се , бяхме като сардини и вече не ставаше за спане.За щастие привечер дъждът утихна и опънахме пред заслона.
След бурята се откри за кратко невероятна двойна дъга, не можахме да снимаме, толкова бяхме захласнати.

Равносметка за деня:16 км, 920+, 280-, време на движение 5,15 мин
Линк с трак: https://drive.google.com/drive/folders/124HptkOeIOmdZ_3j2rEymCLXIT9PFoJ1?usp=sharing
На другия ден разбрали от другата група отидохме за изгрева на една специално конструирана кула за наблюдение на 300-400 метра от върха, доста висока беше и се клатеше зловещо от вятъра.

Пленителни гледки се откриваха, деня започваше по невероятен начин

Пуснах и peak lens, не настоявам за достоверност, но се виждаха доста върхове

Бутнахме сергията и тръгнахме за дългото спускане към Велинград

На слизане се залутахме на много места и специално в местността Юрушките гробища и на финала хванахме грешна пътека и слезнахме на приток на Чепинската река.Върнахме се на правия път и минахме и последното препятствие, две овчарски кучета, за щастие завързани.
Успяхме веднага да хванем стоп и бяхме във Велинград, оттам имахме вече транспорт до София.
Равносметка за деня:пеша-16 км, 115+, 1480-, време на движение 5 часа
Линк с трак: https://drive.google.com/drive/folders/1BfrCFHUp55FgsAtPlaESwgL2soVa5jvr?usp=sharing
Финал!

Страхотно обикаляне, поздравления!