Еднодневно от х. Янтра до в. Росоватец и обратно

В съботния ден бе доста хубаво и слънчево, а се наложи да го прекарам в къщи. В неделята обаче не се стърпях и реших да реализирам последната си възможност за зимно изкачване на в. Росоватец. И така, около 8:30ч сутринта паркирах колата на паркинга пред х. Янтра и поех към х.Мазалат. Планът не бе на всяка цена да изкача върха, по-скоро смятах да стигна до в.Вълча глава. По пътеката обаче се радвах на добре фирнован сняг и това ме обнадежди за евентоално достигане в.Росоватец. Пъртината от предните минувачи бе прекарана по билото и гледки се откриваха често. На х. Мазалат спрях за кафе и кола, след което изкачих в.Вълча глава. Времето бе чудесно, както и белвюто във всички посоки. Въпреки, че минутите ми накъсяваха, часовникът на Вълча глава показваше 12:20, реших че мога да достигна и Росоватец. Така и стана. На Росоватец вече бе 14ч. и след кратки снимки се отправих към х.Мазалат. Въпреки умората се налагаше да побързвам и след една бира на хижата се отправих към началната точка. Преминавайки билото на връщане, с още гледки, успях да достигна още по светло до колата и така успешната ми разходка приключи, а снимките можете да видите тук.

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing

Сър Т.Пратчет

Уйтстар, машина си! Респект!

	ray написа:
	Уйтстар, машина си! Респект!

Благодаря за комплимента и въпреки, че не искам да развенчавам митове, според мен за хубаво преживяване трябва да се издебва метеорологията, ане да се полагат големи усилия.

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing

Сър Т.Пратчет

бравос!

на кое казваш х.Янтра?

и в очите ми почваш да ставаш класик с тези дънки и ризката! ръкопляскания

Един февруари в далечната 1996 успях да направя зимно изкачване на този връх на път от Мазалат за Русалка. И до днес това е едно от най-тежките и измъчени зимни изкачвания, които помня. Бяхме двама и се сменяхме през кол, но достигането от кол до кол ставаше с поне три почивки. При неподходящи и тежки атмосферни условия, вр. Росоватец може да е последното място, с което да запомните този свят, преди да се разделите с него.

vladofff написа:

Един февруари в далечната 1996 успях да направя зимно изкачване на този връх на път от Мазалат за Русалка. И до днес това е едно от най-тежките и измъчени зимни изкачвания, които помня. Бяхме двама и се сменяхме през кол, но достигането от кол до кол ставаше с поне три почивки. При неподходящи и тежки атмосферни условия, вр. Росоватец може да е последното място, с което да запомните този свят, преди да се разделите с него.

Не беше толкова трудно, защото снегът беше твърд, а аз бях със снегоходки. Метеорологичните условия също бяха добри. Малко се притесних, за времето което ми остава, но то беше за кратко. Общо взето там изкачването е измично и се преодолява лесно, разбора се условията рязко се променят при по-дълбок сняг и ако духа студен вятър. Там по билото студът винаги е бил осезаем. В случая си беше просто a piece of cake.

А х. Янтра е бившата Партизанска песен. В днешно време е малко нелогично да продължаваме да и казваме така, въпреки че съм го срещал доста.

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing

Сър Т.Пратчет

	Whitestar написа:
	Не беше толкова трудно, защото снегът беше твърд, а аз бях със снегоходки...

При нас беше следното - палатка и съоръжения за зимен бивак/спахме зарити в снега до х. Мазалат/. След това - нефирнован сняг до коляно и отгоре - тънка заледена кора - аха стъпиш, и пропадаш гадно... В хубаво време наистина не е кой знае какво.
А ти нали си от Търново? На Росоватец, в лошото време, с лавината си отиде Д.Станков, знаеш кой беше и какъв опит имаше.
"Той беше специалист по лавините и загина от лавина":
http://old.segabg.com/article.php?id=216388

vladofff написа:

	Whitestar написа:
	Не беше толкова трудно, защото снегът беше твърд, а аз бях със снегоходки...

При нас беше следното - палатка и съоръжения за зимен бивак/спахме зарити в снега до х. Мазалат/. След това - нефирнован сняг до коляно и отгоре - тънка заледена кора - аха стъпиш, и пропадаш гадно... В хубаво време наистина не е кой знае какво.
А ти нали си от Търново? На Росоватец, в лошото време, с лавината си отиде Д.Станков, знаеш кой беше и какъв опит имаше.
"Той беше специалист по лавините и загина от лавина":
http://old.segabg.com/article.php?id=216388

Помня го случая. Много тежко приключение! Ето защо трябва добре да се преценява обстановката и силите. Както и друг път съм казвал, през зимата, в дълбок сняг, всяка крачка е от значение!

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing

Сър Т.Пратчет