Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3374 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Влахина планина – обзорният връх Кликач с КПДМ– 28.03.2021г.
Това е пътепис от поредицата „Лесни ниски върхове с обзорна гледка“.
В събота вечерта ми се обади Александър Йосифов (съфорумецът АлексЙо) и ми предложи да качваме нещо по-лесно в неделя.
Пролетта бе настъпила, но снегът не искаше да си отиде.
Прогнозите за времето не бяха особено добри за високата планина,
следователно трябваше да намерим някой средновисок връх, но обзорен.
Изходен пункт за върха е село Горно Лешко, което е близо до Благоевград.
По пътя за селото се открива гледка към връх Кликач – изглеждаше прилично голям:
А ето и спътниците ми от туристическо дружество КПДМ („Къси преходи и дълги маси“) плюс мене и Валерия (съфорумката абсурд):
Паркирахме колите в село Горно Лешко (има много място след края на асфалта) и потеглихме пеша.
Минахме покрай голяма чешма, на която беше изобразена кръшна мома с менци:
Селото е малко, но има и нови къщи, а е близо до Благоевград, така че е още живо:
Веднага след селото се откриват гледки към Рила, Пирин и първенецът на Влахина планина – връх Кадийца (Огреяк):
Времето беше чудесно – слънчево и топло. Стигнахме до едно малко язовирче – „Гравалия“?
Във водата имаше рибки, а в небето – птици:
Стигнахме до табела с надпис „Гранична зона“.
Връх Кликач се намираше на 1,85 км от границата със Република Северна Македония, така че може да се качва свободно.
Имаше и малка табелка със стрелка за връх Кликач, както и една пречупена стара синя марка, но друга маркировка не видяхме.
Минахме през няколко изоставени къщи – махала „Прикрат“:
Пролетта може и да беше дошла, но още не се беше раззеленило, добре че имаше иглолистна растителност да радва окото:
Разчитахме на джипиесите, за да стигнем върха, но понеже на картата не бяха нанесени пътеки до самия връх,
щяхме да вървим и без пътека, през шубрака, ако се наложеше. За щастие не се наложи, намерихме малка пътечка:
Пътечката ни изледе до билото на едно ребърце, спускащо се от върха:
По билцето имаше изровен стръмен път:
Стигнахме до земен път, отбелязан на картата, който беше покрит със сняг. Пресякохме го и продължихме нагоре (на север):
Видя се и самият връх Кликач, имаше съвсем малко сняг на него:
Стигнахме до малка седловинка, а пред нас се появи наблюдателница, ловно чакало?
На отсрещния склон имаше друга наблюдателница, а долу в ниското се синееше язовир „Логодаш“:
Благоевград се беше източил и изглеждаше наистина голям град:
Планината Пирин се виждаше идеално, макар че времето беше малко мъгливо:
Имаше цветенца, макар че снегът ги беше малко попарил – жълти минзухари, жълтурчета и нежните КОТЕНЦА (СЪСЪНКИ):
До върха оставаше малко, макар че беше стръмно:
Самият връх е равен, има бетонна кота и хубава гледка към околните планини:
Панорама от връх Кликач 1383 м, генерирана с програмата PeakFinder:
Времето беше малко мъгливо и облачно, но все пак планините се виждаха.
Изпитах странното усещане, че се намирах в центъра на огромен амфитеатър от планини.
На север – Осоговска планина, Конявска планина и Витоша:
Рила (за съжаление първенецът Мусала не се виждаше):
Пирин и едвам загатващата се Славянка (Алибутуш):
Първенецът на Влахина планина – връх Кадийца (1924-1932 м) и планината Огражден:
Планината Равна в Република Северна Македония:
Планините Голак и Плачковица в Република Северна Македония:
Хапнахме малко на върха и започнахме да слизаме. Този път минахме по земния път, който бяхме пресекли.
Пред нас забелязахме объл връх и решихме да го изкачим и него.
Не че гледката щеше да бъде по-различна, но така и така бяхме тук, защо да не оползотворим деня, като времето още беше хубаво и слънчево?
Пътят ни заведе до седловина със зелена тревя и много жълти цветчета:
Върхът не беше много полегат, но изкачването беше кратко.
От върха нямаше някакви кой знае какви гледки, може би впечатляваща беше гледката наобратно към връх Кличак:
Името на върха или на местността около върха беше Църмолин, а височината му беше отбелязана 1180 м.
Върнахме се обратно до седловината с жълтите цветенца и от там хванахе земен път на югоизток, който ни отведе до главния път, по който бяхме дошли на идване. По пътя срещнахме турист с раница, който бързаше към върха. Значи и други туристи знаеха за връх Кличак и го качваха.
Бързо слязохме до язовирчето, а там – изненада! – кола на гранична полиция и един полицай стои до язовирчето. Дали не чакаше нас?
Поздравихме се, позаприказвахме се малко и си продължихме по пътя.
Слязохме в село Горно Лешко, наляхме си вода от чешмата, качихме се на колите и потехглихме.
Спряхме в село Покровник (ударението е на последната сричка), за да си купим разни неща за хапване и пийване от магазина.
Седнахме на пейките пред магазина (заради пандемията КОВИД-19 заведенията не работеха) и направихме „разбор на събитието“.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Апр 08, 2021 9:59 am
JJJ_JSN
Регистриран на: 26 Сеп 2016 Мнения: 15
Здравейте!
Второто връхче местните жители наричат "Кола".
Ударението е на О.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
