Екипировка и аксесоари за планински велотуризъм

Понеже липсва тема (или аз не откривам) за екипировката, необходима за велотуризъм (крос-кънтри по разбиранията и влеченията на автора), реших да направя опит да опиша базовата такава, заради която не се изпада в технически и финансови крайности, и същевременно позволява да се усети съмнителното удоволствие от този вид придвижване из планините. В МТВ форума има много изписано по въпроса за педалирането по планините във всякакви посоки, теми много, който има толкова време – да чете там, там е базата данни, но нека и тук си имаме такава тема. Без да се опитвам да създавам спорове и полемики по въпроса с екипировката, ще се опитам да нахвърлям основните нужнотии за т.нар. крос-кънтри – каране на колелото по всякакви пътища с малък до умерен наклон, по възможност макадам и горски пътища, с немного пътеки, раски (храсти), шипки, коприви, къпини, глогинки, трънки, суркания и побутвания ... тоест колоезденето различно от преобладаващо шосейното, различно от спускането, различно от зачукването с колело по къдрави пътеки. Всичко това е лично мнение и не ангажирам никой с него, но ще се радвам да може да се пообобщи нужната екипировка в темата без много разводняване.

1. Велосипед – най-важният и необходим предмет за този вид туризъм. Придвижването може да се извършва с всякакви модели колелета от съществуващите десетки (вече) видове, като се сака най-вече мерак, дУша и баджак. Цени – от 200 лева до +∞ зависещи от марката и модела на колелото, определен с долните характеристики:
1.1. Рамка и гуми – винаги е по-приятно, когато геометрията и размерът на рамката на колелото, съответно и цолажът на каплите/гумите, са съобразени с техническите данни на тялото и крайниците, яхащи превозното средство. Рамките за колела имат размери, както дрехите и обувките. Размерът на гумите оптимално е между 26 и 29,5 цола. Шарката, грайфера и вида на гумите (с и без вътрешна гума) са според индивидуалните предпочитания и финансови възможности, видовото разнообразие е голямо, като голямо значение има и продължителността в дни и километри на желаните разходки.
1.2. Окачване – ще се спра на велосипедите с предно окачване (амортисьор на предната вилка) като най-подходящи (според мен) за посочената в заглавието на темата цел. Повечето ми колела са били с преден амортисьор с най-обикновени пружини вътре. По-приятно е (но далеч от задължително), когато предният амортисьор има опция за регулиране на твърдостта (при промяна в наклона и натоварването) и опция за заключване, което е по-добре при каране по асфалт.
1.3. Спирачки – основно два вида (контрата не се брои) – дискови и такива с калодки/накладки. Дисковите са много по-ефективни, но по-малко ремонто-пригодни. След падане (доста левашко) с удар в няколко камъка и съответно изкривяване на дискове, последващо 14 километрово бутане и напукани от псуване устни, авторът на темата си ползва V-brake спирачна система (такава с накладки/калодки), която не е най-ефективната откъм спиране, нито най-отзивчивата при нужда от резки редукции в скоростта, но е лесна за обслужване и ремонт. Изборът на спирачки зависи от две неща – финанси и лични предпочитания и стил на каране.
1.4. Седалка – възможно най-удобната за съответния задник при съответното натоварване. При разходки по-дълги от еднодневни, на втория ден гледате да уцелите при сядането на седалката вече натъртеното място, че да не натъртвате ново 😊
1.5. Скорости – различни на брой и видове, като се сметнат предавателните числа, се оказва, че дори и с над 20 „скорости“ по етикет, реалните са не повече от 10. Повечето венци носят излишно тегло. Дерайльори и обтегачи – все тая кои точно от доказаните марки и модели 😊. Същото е и със системите за смяна на скорости – с лостчета или с врътки, закъсвал съм и с двете. Лостовата е по-лесна за работа и с по-гладко превключване, но по-уязвима при падане. Шифтовата смяна (с врътките) изисква време за свикване.
1.6. Калници – ползвам или не според сезона и маршрута. Без калници е по-безпроблемно, но по-мокро и дискомфортно в кално време.
1.7. Резервни части и комплекти – един класик е рекъл

	Ристо Туристо написа:
	... Отделно аз примерно в зип-а си нося ухо за моята рамка. Тва туулчето /и за веригата/, помпата, резервна вътрешна гума, лепило, лепенки, резервни спици и звена за верига, масълце отделно.

Всичките ми резерни части са в чантички по рамката и/или под седалката на колелото. Освен че тежат в раницата, натъртват неприятно при падане върху тях.

2. Облекло и предпазни средства
2.1. Каска – задължителен аксесоар при подобни активности.
2.2. Светлоотразителна жилетка, предна и задна светлини, светлоотразители по колелото – като шофьор е много тегаво да избегнеш в сумрака (или в остър завой) някой необозначил се с изброените в подточката. Задължително ползване по пътища с автомобилен трафик.
2.3. Ръкавици – полезен аксесоар – предпазва дланите от натъртване и ожулване при падане. Аз карам с ръкавици за фитнес, че са ми по-удобни от продаваните за вело-ръкавици.
2.4. Очила – при скорост над 20 км/час, удар на мушица или бръмбар в окото е много неприятен.
2.5. Дрехи – колоездачните клинове с „памперс“ са за предпочитане пред обикновени дрехи, при преходи по-дълги от 30-40 км на ден. Иначе проветрив слой дрехи и ветро и водоустойчива мембрана за горен слой при нужда.
2.6. Раница – ще се самоцитирам от една тема за раници и ще кажа, че е хубаво е да е много удобна и да ляга хубаво на гърба, да се стяга добре по тялото и да не е с висок капак, че като караш колелото е много неприятно да те подпира нещо отзад на врата, което се получава при спускане или рязко спиране, когато капакът е прилично над горният захват на презрамките. Кръстният колан да не е от най-широките, че като се сгънеш на колелото и идва неудобно при дълги карания. Вместимост между 15 и 40 л според продължителността на карането.

3. Периферия и хардуер – транспортиране и вело-багажници. Пренасянето на велосипеди с обществен транспорт е интересна и занимателна времеемка дейност, ако се спазват правилата. В градски и междуградски транспорт могат основателно да не искат да ви допуснат с велосипеда при останалите пътници (ако има такива) или да не разрешат натоварването му в багажният отсек при междуградския автобусен транспорт. За влаковете има правила – в товарен/пощенски вагон, ако има такъв и/или при тоалетните в последния вагон. Велобагажници за автомобили:
3.1. Багажници със захват отзад на автомобила (капак, врата, теглич) – удобно товарене и разтоварване, неудобство при отваряне на багажника, възможни леки щети по автомобила при неравности и резки завои, закриване на номера и задни светлини. В резултат на усилията на велохората у нас, от няколко години има законова възможност за монтиране на хубава и стабилна стойка за колела със задни светлини (най-вече при наличие на теглич) и издаване на 3-ти номер за стойката.
3.2. Багажници за монтиране върху напречни греди на покрива на автомобила
3.2.1. Стойки за колела в изправено положение с кормилото и седалката нагоре – различни марки и модели с различни цени. Бърз монтаж и ТРО. Сравнително нестабилни при завои и висока скорост, предават вибрация по купето.
3.2.2. Стойки за колела в изправено положение с кормилото и седалката надолу – две марки / модела, и двата български. Сравнително стабилни при завои, неравности и висока скорост. По-бавен монтаж (при единия модел) и сравнително неудобно товарене и разтоварване, в сравнение с останалите. Като цена, тегло и обем са несравнимо по-добри от останалите захвати.

При всички велобагажници препоръчвам закопчаване на колелата към стойките или гредите с обикновена система анти-кражба, с цел превенция на задния автомобил при евентуално изпадане на колелото от вашия такъв.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Хубава тема. Нашите нужди напълно се покриват от две сгъвайки на tilt / tilt 100 /. Са опитните колоездачи умират от смях, ма колелетата не заемат много място вътре в колата, имат сакове за пренасяне съотв. може да се форсират скалички, води и др. препятствия/, нямат скорости /за мен е добре да тренирам/. Моето го ъпнах с нови капли / алуминиеви, двойна шина, някви специални гуми и по-човешка седалка/. На Ирена е базовото и чакаме да почне да се чупе за да ъпнем и него.
Недостатък е, че нямат амортисьор и 10 км. по нанадолнище са сериозно предизвикателство.
Ма за 20 км преходи са си добре за нас. Никакъв проблем да се мъкнат и с влак като багаж.

Зех и една малка усб помпа от Алито, която въпреки нищожнте си размери надува всичко с бясна скорост / и издава оглушителен шум/.

Колелата си имат имена.

Макс.

Изненада ме приятно адаш с тия колела. Не е важно дали на някой му е смешно, а дали ти вършат работа. А темата - дано е полезна на някой макар и с обща информация и без много задълбаване, че тук не е вело-форум, но доста от хората тук използваме този начин на придвижване из планината, но не ни е основен. Във вело-форума има голям обем и полезна информация, но изисква доста четене и на моменти информацията е объркваща. Обичам да карам колело, но не и постоянно да си гледам в пътя, та затова и съм се ориентирал в т.нар. крос-кънтри. Плана, Лозенска, Лакатишка Рила, Понор, Вискяр - чудесни места за еднодневни и лежерни вело-разходки край София. Карането в Родопа е от друго ниво на кеф Smile

. Самоковската форумна група пък е показала вело-възможности по пътеки и големи наклони, както и на маса.
Вие там в морската столица предполагам си имате също подходящи и любими места.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Васкоооо и Стара ви е близо, мога да напиша много от личен опит. И съм писал. Карантината от малкото дете колко я дават горе дол??? Жената ме пуска по големи форуми - В 100 примерно. ама на ред бул КЕ - не! Догодина две три с наследника да спретнем къси. От нас до магазина, до кръчмата с баланса... Тряа се хвана да опиша и другите старопланински около София. От преди нали. Пак ще се включа в темата, яка е, сега нямам време и за каране и за писане. Ама ще дудна. От опит. Дано и от практика скоро пак.

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Пацо, пиши къде си ходил, ама нека в тая тема си пишем за екипировката нужна за това придвижване, дори да не е за само споменатото от мен лежерно откъм внимание каране - т.нар. крос-кънтри. Както и полезни контакти като сервизи, магазини, транспорт. Колелата с децата са по-отложени във времето от пешеходните разходки, така че дерзай, Филип си има пример Smile

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Аз карам едно 15 годишно 26" 3х6 драгче без окачване и ме е шубе да тръгна с него на нещо по-дълго из планината.
Оглеждам се за нещо ново, но нямам идея, какво би било важно и за кое мога да направя компромис. За сега виждам рамка с модерна геометрия (да, попивам от mtb форума) и 29" гуми. Нямам опит и не мога да взема решение дали пружинна или въздушна вилка. Но така или иначе, ако си гласувам по-висок бюджет, то там са въздушни. Спирачки и скорости - каквото и да взема ще е сериозно надграждане от сегашното ми колело. Гледам неща с 2х9-10-11, ама много пари бре... Не мога да реша дали си струва да харча повече за екстри (по-добри спирачки, повече скорости отзад, проходни оси), които не знам дали изобщо имат значение Rolling Eyes

Принципно бих платил повече за по-добро, но бих искал и да е смислено.

Зависи за какво ще го ползваш. Ако искаш да си караш спокойно по черни пътища и не особено стръмни пътеки, почти всичко ще ти свърши работа. Търси само с преден амортисьор, освен ако не искаш да набиеш много пари в колелото - според мен задните амортисьори на по-ниските и средните като цени крос кънтри велосипеди не вършат почти никаква работа. Най-важна е рамката - всичко друго може да се смени сравнително лесно след време. Освен геометрията и размера, гледай и теглото - като караш в планина винаги има участъци, в които ще се наложи да пренесеш колелото и на някои места дори 1-2 кг ти се струват огромна разлика. Ако търсиш даунхил задължително със заден амортисьор, там вече цените са в друго измерение Very Happy

Задно окачване е излишно , според мен . Сега ме зарибяват с някакви нови , уж истински амортисьорни колчета и още се чудя . Цени 150-250 лв . През годините си карам един Аполон , само му смених вилката и средното движение за грубо 18000 км градско и леко крос- кънтри из Странджа . Още деяни , даже съм с оригиналните венци и верига , та не знам , всеки си знае потребностите и портфейла . Аз за колело не бих дал повече от 700-1000 лв , е като още малко остарея ще трябва електричка , но до тогава - верния Аполон .

Ръст 185, тегло 85-95 кг според сезона, Спринт Аполон 26ца, преден амортисьор, освен регулируем преден амортисьор съм сложил по-широки педали. Има грозна и дебела рамка, ама не ми пречи чак толкова. В баиропедалирането най-тегаво ми е да монтирам захватите за гредите на колата (веднъж в началото на сезона), товаренето и разтоварването на колищата (3 бр), щото за средното се изисква леко откатерване поради размера на колата. При формиране на бюджета имат значение и допълнителните каска, калници, чантички, осветление, стойки и бутилка, резервни части и инструмет(и), очила и т.н., които сумарно образуват една немалка сума.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

tomaraya написа:

Задно окачване е излишно , според мен . Сега ме зарибяват с някакви нови , уж истински амортисьорни колчета и още се чудя . Цени 150-250 лв . През годините си карам един Аполон , само му смених вилката и средното движение за грубо 18000 км градско и леко крос- кънтри из Странджа . Още деяни , даже съм с оригиналните венци и верига , та не знам , всеки си знае потребностите и портфейла . Аз за колело не бих дал повече от 700-1000 лв , е като още малко остарея ще трябва електричка , но до тогава - верния Аполон .

Въобще не си харчи парите за амортисьорно колче, няма истински, всичко е пълен боклук и едни 200-300 грама излишни на колелото.

	vaskoo написа:
	Пацо, пиши къде си ходил, ама нека в тая тема си пишем за екипировката нужна за това придвижване, дори да не е за само споменатото от мен лежерно откъм внимание каране - т.нар. крос-кръчкинг

Васе, ми той Филип ще бъде част от екипировката Wink

А нашите вело недоразумения са описани частично в секцията вело на форума, не мисля да спамя тук.
Сега по темата - има едни спрейове в Декатлон, вярвам не само там. Че на петия трън в гумата ти писва да лепиш. Помагат. Осъзнах го късно, след една награда за най много спукани гуми на байк за Чепа на късото трасе. Сефтосах спрея/флакона на едно каране от Ком до Лакатник. Подарък ми беше от тъста.... Кой каквото иска да мисли, имаме си дете с жената вече Wink

[/b]

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Аз веднъж пробвах със спрей и не ми помогна изобщо, при това дупчицата беше съвсем минимална, добре, че си имах и лепенки. Та препоръката ми е винага да си носите и лепенки освен тоя спрей, не разчитайте само на него.

Това по-долу не се отнася за колелата, които да използвате. Според мен си е важен мерака.

Та, относно екипировката, замислете се за това каъв багаж ще носите и къде ще го окачвате по колелото; дали ще спите по полянки, палaтки и т.н или по къщи и хотели; т.е. с палатка, без палатка и т.н.; с багажник, без багажник

Има доста качествено оборудване, което обаче е и доста скъпо и голяма част от хората си правят собствено. За идеи, https://bikepacking.com/
http://www.bikepacking.net/
https://www.cyclingabout.com/

И по разните писаници на пътешественици. Защото, в крайна сметка, дали за 1-2 дена или за 1-2 седмици, количеството багаж ще е общо взето същото ако не си носите храна.

Моето колело е с механична вилка и механични спирачки. Така го направих, че да го ремонтирам с два шестосграна и едни клещи. Дърво е, но евтино и без огризения съм го зарязвал в гората като после си го вземам на връщане.
Екипировката ми не е по-различна от туристическата с изключение на обувките. Ползвам планински маратонки или ниски обувки. Имам памперс и каска. Друго специално не се сещам.
Предпочитам резервните гуми, но два пъти съм лепил, неуспешно разбира се. Има мигалки, но за осветление си ползвам челника с минусите му.
Да допълня, в ремонтния комплект имам две жила за скоростите и две за спирачките.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.