Толкова сезона ли станаха...като Дързост и Красота, дето избутаха до пенсия с тоя сериал...
Тръгване към Мраморният дял на Пирин, една сутрин в 4...тръгването рано не е проблем, спането както гласеше една гимназиална мъдрост, е за педераси. Не можах да стегна багажа вечерта и набързо го блъскам в раницата. Но Дара като надуши палатката...усети къде ще се ходи. Измъкнах се без нея и то като нададе един вой, цялата къща се тресе...часове след това се е оплаквала, че не е взета.Та следващото ходене след седмица, пак на Пирин, и нямаше как да стане без Дара. Но тъй като е сухо като барут, няма да катерим сухите канари, а ще обикаляме по езерата, много ни допада:
На пръв поглед лесно, но създава много допълнителна работа. Трябва да се взема специалният двоен просторен спален чувал, който тежи 2.1 кг , обаче без него не може. Дарчето насън изритва всичко живо от по-малък чувал и го присвоява, накрая оставаш навън. Храна за Дара, поводи , ВОДА / пие повече от човек /. Събира се само в голямата раница, а самата тя тежи доста. Колкото и да орязвам другият багаж - не се взима нищо излишно, никакви дрехи , никакво бельо - пак не е лека.
Ще направим един кръг по красивите езера, различен от този през 2018 година. Началото е по Газейският поток, 15 септември е , а едно ласкаво , едно убуу тихо време:
Нагоре долината изсъхнала, Пирин сух, само прах и на камък. Точно на това място ме подведоха едни пирамидки, които водеха нагоре.
Качваме се , качваме...търся влизане надясно към долината , а то само клек. Чак горе клекът се отвори, ма то кажи речи под Стражата, оттам излезе 2 км блъскане през каменни блокове.
Още първият ден Дара ще трябва да ходи по камък, който се оказа най-лошият - гранит с шипове от втора скала, стърчащи като кабари от него. Още 3-4 км през такива камъни и трябва да се връщаме - лапичките на Дара ще се ожулят до кръв и няма да може да ходи, започва да куцука. То не е някакво огромно куче, 30 см е високо, само 12 кг. През камъните обаче ходи като машинка :
https://youtu.be/ct59e2yV-gI
Другият проблем е за мен. Дара и нагоре, и надолу върви все с това темпо, ако аз малко се забавя и повода се опъне - получава се като на първите секунди от клипа, задните лапи забиват в камъка, а така много бързо ще се изранят. Та с тежката раница трябва да тичам тръст постоянно, направо бях каталясал, докато минем километрите камънак и излезем долу на потока. Този поток е необичаен, голяма красотия:
Пропуснал съм да направя албума в началото още в Гуглето обществен, затова не се виждаха. Едно друго кръгче и ходене с Дарчето по различни от сегашните езера в Пирин , при което стигнахме чак до Корнишкото езеро, чисто и диво като никое друго в Пирин: https://blogailiev.blogspot.com/2017/07/blog-post.html
Обаче там закъсахме, защото между Митрево и Аргирово езеро камъните са много остри, и Дарчето страшно се измъчи. А след това изкачвахме Ченгелчал право нагоре по откоса, който се спуска в езерото.
Та много убаво туй езеро, наситено синьо, като Синьото езеро в Рила:
След като съм правил 2 км крос с голяма раница, за да не изоставам от Дара, каталясах, и нагоре пъпля едва-едва, първо всеки 100, после всеки 60 крачки - почивка. Минахме до последният сняг в Гранитният дял на Пирин
Имаше още една голяма пряспа точно под Газей и едно петно на Каменица - толкоз.
Спомних си първият път, когато излязох на Горното езеро през 1977 г. - потресът , когато се появи Горната долина, мислех че се излиза на върха на планината, никой не е очаквал там да има голямо езеро
Отидохме в най - тясната част на езерото , видна горе на сьемката, където има малко тревичка, точно метър на два. Последният път, когато бях тук, преди 9 години, го преплувах туй езеро. Въпреки че е високо, второто по височина в Пирин, се нагрява доволно. И сега беше топло, но вече не смея...
Запътихме се към билото на юг, на десетина минути от езерото, където залеза ни дари със спокойствие и разкошни гледки
: https://youtu.be/1Y2aJdZoHak
Разгънах чувала и Дара се намести в него. Много обича да спим заедно, което става само извън къщи, където си има отделно място и легълце. Сега се намърдва с доволно хъмкане вътре в чувала и се изтяга. Аз оставам полузавит, да погледам последната светлина в езерото и звездите в тихата , топла нощ...
Ангеле, страхотни снимки! Тази със залеза е уникална. Хич нищо ли не си я тъкмил?
Чет Сеп 24, 2020 11:04 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Не, пчела Жужа, залеза си беше ален. Фотоапаратчето нещо му разбъзиках настройките на предпоследното ходене, а те са хиляди и трябва месец само с това да се занимавам, за да ги науча. Няма как да стане, трябва и да се бачка за леба. Та го върнах на естествени фабрични настройки, снимам без да настройвам, то само мисли как да направи снимката. Само ги събира , ако става въпрос за панорамни снимки, ето една в по-ранен етап на залеза :
А обикновените непанорамни залезни / ако има нещо обикновено на Пирин / , това е слънцето захождащо в Мурати, както по силуета от по-горната снимка с Бънд. чукар се разбира къде е :
Внимавай в картинката по-нататък става дума и за теб в разказчето
Не ни се тръгваше. Някак си в този висок циркус, " горна земя ", светът стана много малък, прост и хубав, гледаме го с блеснали очи, като в старата песен :
https://youtu.be/a502RejLz8s
Прекрачихме превала, от другата страна, най-висото езеро останало с малко вода
Освен ходене, бивакуване, ходенето с Дара има и други отговорности. Сутрин и привечер се прави разходка по езерата, малко игри. Дара я свикнах да й почиват от камъните лапичките, като скача на коленете ми. След минута се схващам, краката са ми все напрегнати и реално не почиват, обаче търпя, за да не развалям рахата на любимката :
Замечателно място. Тук преди 16 години гледах един орел рибар, който спокойно си стоеше на камик пред 15 минути вадеше с бъснещ полет по 1 рибка. Сега го няма.
Отбелязвам два големи септемврийски плюса:
- няма комари
- боровинки на макс и тук -там малини
Дарчето незнайно кога и къде, се е научило да си ги яде само. До края на пътешествието стана цялата на лилави петна, по ушите, по лапите, по муцуната....къде напипа боровинки, не прощава :
Това езеро е слабо посещавано, защото отгоре над него е камъняк, а пътека надолу през клека не можа да се нацели, а май и няма такава, като се загледах изотдолу. Клекът отначало беше поносим, но после се сгъсти и се наложи да нося Дара. Когато и това стана невъзможно, пуснах я самостоятелно. Тя си мина отдолу, под клоните, толкова бързо и леко се шмугна, като на разходка, изчезна за секунда. Чакаше си послушно долу на поляната до Банските езера, догато аз пуфтях още маса време през клоните. А...ааа...не е честно така😀
Събираме се за голяма почивка на Банските езера. Като гледам нагоре, въпреки че спазвахме указанията на БГ маунтийн мапса да сме близо до потока, пътеката е прорасла с клек.
Но ние винаги сме на принципа да търсим веселото, затова много уважавам Дарчето, защото винаги е в оптимистично, весело състояние на духа. Всяка минута ще те разсмее . И сега не седи без работа, веднага започва да рови в дупките на лалугери. Ако не я спра, ще изрови една камара пръст https://youtu.be/5yoXNUM6AOQ
В местността щъкат работливи помаци, които берат боровинки. И ние заникъде не бързаме, където ни е кеф, дотам ще завършим деня. Избираме едно място с шарена сянка под големи клекове и пасем на воля сладки боровинки.
Правим разходка да видим красивите Банските езера. Тихакът им / най-големият в Пирин, който съм виждал / е зает от водно лютиче :
Все покрай големи моренни валове и поляни, излизаме на Поповото. Там пак ни увлече една пътека с пирамидки, абе много нагоре започна да се качва....трябва да слизаме надолу, не е там пътя. По едно време се сещам къде сме :
Ами това е онази стръмна тревна урва, по която Пчела Жужа е слязла навремето на езерото чак от върха на Дженгала, който се вижда най-нависоко...тази пътека с пирамидките е към върха Дженгалов.
Отново през каменни блокове, няма път, се връщаме в посока голямото езеро. Там едно слънце, едно лято, сякаш сме на Средиземно море
В поредната почивка, намираме една много хубава сянка, че слънцето напече. И тъй като имаше удобно подпиране на гърба за мен, а Дара както винаги намира начин удобно да се намести в мен, неусетно сме се отпуснали и заспали...
Слънцето се скри, ние обикаляме ли, обикаляме около езерата, голяма красата. Дарчето може да е уморено от камъка, но стъпи ли на тревичка, иска игра. Гоним се като малоумни по поляните.
Единствено дразнят многото големи зидани огнища наоколо - преброих над 10. Какво горят в тая местност не мога да си обясня, клек няма толкова. Обяснението е, че българина си е катунар по природа.
Чак по тъмно, се преместваме от първоначално избраното място на едно по-закътано. Омушваме се в чувала, аз от яденето на много боровинки / няма да са изложа много, само пред минали казарма / гърмя фартове... Дарчето доволно хъмка, не обръща внимание на това битово разложение. Най-много да го докарам на фосген/дифосген. Виж Дара ако пусне тихото, ама е чист зарин/з/т/- нема издържане. Ма то е много културно, много рядко го прави, не е като други наоколо...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
