Отдавна не бях писал в подфорума "Стара планина", че с това каране на велосипед...
Марагидик - двупосочно, зимно, сам, за ден...
Ще започна и ще завърша с това! "АПЕЛИРАМ да не се зачитате много много и да не копирате каквито и да било подобни подходи, особено тук, гледайки снимки и видеа…"! Всичко друго остава в историята... Един пътепис е добре да има начало, но още по-добре е да има щастлив край!
Печката още беше топла, юрганът мек и унасящ. Ококорвам се малко след полунощ и гледам 2 чифта котешки очи - гледат ме с недоумение и премигват. Трескаво действам и сърцето ми бие лудо. Денят ще е вълнуващ, тежък и дори свиреп. Бучка ми е заседнала в гърлото, защото знам къде отивам и че там не за сам…
Ставам рязко и трескаво се подготвям. Багажът е подреден, правя чай и пълня термосите. До тях куп железа - алпийски котки, сечива, каска, седалка, въже, пухени дрехи, двойни ръкавици, тежък зимен чувал и лавинна лопата. Раницата тежи, болезнено тежи. Моля се колата да не запали – пали обаче! Въртя като в транс завоите на Беклемето и по тъмно паркирам в края на Острец. Планът не е от най-читавите, въпреки че съм избрал ден със стабилна прогноза, която точно тук никога не може да важи, както се оказа, за пореден път. Изкачването на връх Марагидик от Острец със слизане в изходна позиция, в рамките на деня не е невъзможно, дори в къс зимен ден. Зависи обаче какво точно си е наумил човек и дали условията ще му позволят да се "забавлява"… Всичко е притихнало в Априлци. Чисто нови батерии на челника и бързо се набирам по склона над Табиите два часа и половина по-късно и скоро излизам на билото. Гледката е поразителна. Навсякъде е бяло. Масивът Триглав, Ботев връх със северен Джендем и прекрасното алпийско било на запад. Различат се всички върхове – Кръстците, Костенурка, голям Купен, които сме изкачвали - зимно, лятно, нощно… Поглеждам на север. Мощни и бездънни лавинни улеи, пълни с нестабилен сняг, бездни и набръчкани, сърдити гребени, забили поглед мрачно в долината. Северното ребро на връх Марагидик се изкачва сравнително лесно през лятото, като изключим глиганинга в първата му горска част. Подходящо е за тренировка, ако някой реши да ходи по ръбовете на Айгер или Матерхорн. Второто вече го сътворих, с приятел, че и с травма при това. В подходящи условия, дори през зимата е добра заигравка, стига човек да не е пил (много)… Сега обаче е паднал достатъчно нов сняг и всичко е навято на масивни, нестабилни козирки – по ръбовете, по улеите. Под нестабилния сняг синеят гладки плочи с натечен лед, редуващи се с хвойнови храсти. Коварни кухини се заформят при сходен терен на много места в Балкана. Улеите зеят и ледени вихрушки танцуват зловещо по тях. Въпреки двойните ръкавици, пръстите премръзват. Вятърът, на пулсации се опитва да ме сломи, като че ли за последно... Мисля си – главата не ме слуша, сега и без пръсти ако остана! 😃 Нося обаче химически отоплители, които в подобни ситуации може да спасят и е хубаво да се използват. Трябва да се пият и топли течности, те освен че хидратират, затоплят комплексно организма, заедно с бързите захари и ксанакса. 😃 Така кръвта се загрява и рисковете намаляват! Какво? Вярваш ли си? 🙂Пухените дрехи влизат в употреба, а с читави обувки и гети краката са сухи. Обувките! МНОГО важен елемент, който не търпи компромис, както и нищо останало не търпи компромис! Все съм склонен да твърдя (въпреки майтапите по-горе), че районът северно от Марагидик, както и северен Джендем през всяко време от годината хич не са за подценяване! Не напразно и статистиката е черна, много черна. Затова АПЕЛИРАМ да не се зачитате много много и да не копирате каквито и да било подобни подходи, особено тук, гледайки снимки и видеа… Снимам все пак често с четворната камера на смартфона, докато се лутам в лабиринта от стени, жандарми, кулоари и откатервайки по-голямата част от северното ребро на Марагидик, подсичам стръмно в основата последните му жандарми, където скоро целият склон пада и приключва стотици метри надолу! Обледенена, гората на север е почти сигурно убежище, дори при принудителен бивак. Учудващо обаче, не се налага. Връщам металния павур с 50 градусова ракия... Невероятен помощник за палене на огън - вътрешен и външен. За какво я нося тази луканка? Студеният нощен старт дава дълги часове за интензивно действие и уединение,а стига човек да знае какво прави, може дори да се "наслади" и на подобни изпълнения. Аз обаче трябва да изпия поне половинка ракия, за да вляза в час и да излекувам стреса, а и багажи да подготвям, зима е… И малко снимки от зимен Марагидики и север/североизточното му ребро...
Северното ребро на връх Марагидик, изглед от Табиите.
Към масива Триглав, малко след изгрева. Първенецът на масива - връх голям Кадемлия посреща деня.
Свирепото северно ребро на връх Марагидик. Всъщност, доста варианти има за преминаване, като дори спускане е напълно възможно по цялото ребро, стига да се организират 2-3 рапела...
Към северен Джендем, връх Ботев и алпийското било на запад...
Козирката на връх Марагидик и масива Триглав.
Облакът над връх Ботев подксазва да затворим вратата на хладилника... От години не бях мръзнал така, че на всичко отгоре при интензивно движение...
Съседното ребро на върха. Прекрасен гребен, слизащ ниско в гората, извеждайки на синьо-бялата марка за паметника на Цанко Дюстабанов, идеален за бързо лятно изкачване далеч от тълпите...
Слизането от връх Марагидик е изпотяващо и не препоръчвам копиране на каквито и да е подходи! Насреща - зимен връх Марагидик ме изпраща. Има подходящи места за направата на осигуровки, както и за спускане на рапели по ръба.
Северния гребен на връх Марагидик и началото на ръба, който започва в гората малко след последните му жандарми. Истинско предизвикателство през зимата!
Един от улеите между жандармите.
И северното ребро на връх Марагидик през зимата в цялата си красота...
Със зум към северен Джендем. Действам чевръсто и само бързината ме спаси да не замръкна тук...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
А как слезе - обратно през Табиите ли?
