Спомен: три ходения до Проклетия през лятото на 2020 г.

Проклетия. Долината Гърбая, 1960 г. Снимка: проф. Zeljko Poljak, публикува се за първи път. При увеличение съм отбелязал имената на върховете. / Montserrat Gudiol

Този фотопис обхваща три последователни пътувания до Проклетия през лятото на 2020 г. И в трите бях сам. И трите описват изкачвания в най-слабо известния, най-слабо посещавания и най-трудно проходим дял на планината. Най-общо той е известен като „Групата Шкурц” по името на върха Мая Шкурц 2503 м.. Това наименование е въведено от първите му изследователи и покорители – австрийските и германските експедиции през 1930-те години. Този дял е граничен между Черна гора и Албания. Основен изходен пункт е долината Гърбая в Черна гора, до която има асфалтов път и два еко-катуна (ресторанти с бунгала). Алтернативни изходни пунктове са долината Ропояна, която започва в Черна гора и завършва в Албания (черен път), долината Лепуша в Албания (асфалтов път) и високопланинското плато Коприщит в Албания (5-6 часа пеш от село Никч). Този дял е с изключително начупен и пластичен релеф и обхваща най-вече дългия скалист гребен, започващ от връх Везирова брада в Черна гора и завършващ с връх Мая е Маде в Албания, както и неговите разклонения в Албания. Най-висока точка по гребена е връх Мая Лангойве / Мая Лакойве 2519 м. в Албания. Този дял е напълно безводен във високата си част, но под повечето стени на върховете се задържа сняг целогодишно. Топоманистиката е чисто албанска. Голяма част от върховете в него имат все още неуточнени имена и височини и несигурни местоположения. Картите на района са крайно неточни и с липсващи детайли от терена. Повечето от върховете са изкачени за първи път през последните 15 години, основно по алпийски маршрути. Все още има девствени и безименни върхове. Маркировка, като се изключи пътеката между селата Тет и Лепуша, няма.

Видях този дял от долината Гърбая преди 12 години, още при първото си идване в Проклетия. И така си и остана до тези три последователни пътувания, към които трябва да добавя още едно – изкачването на Мая Лангойве, за което вече съм публикувал отделен пътепис ( http://ww.planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=13648 ).

Съвсем откровено мога да кажа, че този дял на Проклетия е истинско откровение за човека, който обича планината такава, каквато е сътворена от Бог – недокосната, безумно красива, изключително трудна, невероятно уютна, гостоприемна без пътеките си, които всеки може да пробие за себе си и за другите.

Гледката от Мая Йезерце към Групата Шкурц.

Гледката от Мая Поплукс към Групата Шкурц.

Групата Шкурц и старата албанска застава в местността Шеу и Бард.

І. Мая Джевахирит 2438 м.

„Като дошъл Потопът, останали над водата само върховете. На един от тях хората запалили огън. Така дошло и старото албанско име на върха – Мая Гури и Зярмит – Огнени връх.”

Стара легенда, разказана ми от Шпан Гочай от село Вутай, овчар в долината Гърбая.

Мая Джевахирит. Изкачването е по десния гребен.

Подходът към върха е от долината Гърбая, по високите части на която минава границата между Черна гора и Албания. Практически пътека към амфитеатъра от върхове над долината, един от които е Мая Джевахирит, няма. Това е и най-трудната част от маршрута, доколкото се върви през гъста горска растителност по изключително стръмен и на места нестабилен от ронливите скали терен (2 ч. от последната, четвърта поляна на долината Гърбая). Веднъж над горския пояс, се появява стара пастирска пътека, която върви водоравно. В края на пътеката се изкачват циркусните поляни до подножието на Мая Джевахирит (1.30-2 ч.), който е най-близко стоящият до долината. Върхът се изкачва по западния му гребен (около 1 ч.). Той е напълно скалист, без никаква растителност. Във високата си част гребенът става непроходим и се подсича отдясно (южно), докато отново се излезе на него, вече под самия връх. Слизането е по същия маршрут. Единствено трябва да се внимава от върха да не се хване съседният, вдясно на слизане, съвсем близко спускащ се гребен.

Схема на района.

Излизането от горския пояс. Отляво надясно: Очняк, Шупля врата (малкото прозорче в скалите), Мая Хекурит (Гвоздени връх) и масивът на Карамфилите.

Излизането от горския пояс. Отляво надясно Попадия, Талянка и двете коти на Волушница.

По циркусните поляни. Долината Гърбая в средата (ясно се виждат 4-те поляни), вляво двете коти на Волушница, в средата Визитор.

Превалът Ропоянска врата, който разделя долините Гърбая и Ропояна. Вляво Карамфилите, вдясно Мая Фортит.

По циркусните поляни. Мая Джевахирит.

Гледката от подножието на Мая Джевахирит. Отляво надясно L3, Мая Прехт и Мая Лангойве.

По гребена на Мая Джевахирит. В средата Мая Застанит. Вляво на заден план Мая Госдинес.

Гледката от върха – Мая Лангойве в средата.

На върха.

Гледката от върха.

Проклетия. Снимка: Niko Xhufka, 1976 г.

* * *

Проклетия. Фуша Руницес / Montserrat Gudiol

ІІ. Мая Вукочес 2442 м.

Подходът към върха е от долината Гърбая. Маршрутът в тази си част съвпада с маршрута към Мая Джевахирит. След преодоляването на циркусните поляни се стига до ясен превал вляво (източно) от характерния връх Мая Застанит. Нататък следва леко спускане по каменист терен (20 мин.), след което с леко изкачване се следва също така каменистата „фуния” на циркус, който извежда до следващ превал (1 ч.). Отвъд него, след кратко спускане, се издига Мая Вукочес. Самият връх се изкачва почти фронтално като се следва линия, която бяга наляво, където теренът е с по-малък наклон и по-малко скалист (1 ч.). Това е най-трудната част на маршрута, като трябва да се внимава повече на слизане. То е по същия маршрут.

Мая Вукочес. Изкачването следва губещият се ръб в средата и продължава по левия тревист склон.

„Обратната” страна (южната стена) на Мая Вукочес, видяна от Буни Вукочес. Аз успях да мина само една трета от тази стена. Вдясно L3 и Мая Лангойве.

Фуша Руницес. Мая Харапит и пътеката към Тет.

Фуша Руницес, овчарският катун. Безкрайната обикновена добрина на хората.

Проклетия, снимка: Niko Xhufka, 1976 г.

Познатите гледки по пътя нагоре – Мая Джевахирит вдясно.

Познатите гледки по пътя – Мая Застанит, видян от превала непосредствено преди Мая Вукочес.

Изкачването на Мая Вукочес. Вдясно Мая Лангойве и острият шип на Мая Прехт.

Последните метри преди върха. Вдясно Мая Лангойве, вляво Мая Шкурц, вляво на заден план Мая е Маде.

Гледката от върха – вляво Мая Джевахирит, вдясно котите на Карамфилите.

Панорамата от върха.

На върха. Така се случи, че съм третия поред качил го. Вдясно Мая Лангойве.

* * *

Проклетия. По кулоара към Мая Лангойве. На заден план Скокища / Montserrat Gudiol

ІІІ. Мая Нигвацит 2412 м.

Подходът към върха е от местността Буни и Вукочес, където има стар и вече напуснат овчарски катун. До нея се стига по долината Ропояна (макадан), като последователно се пресече границата между Черна гора и Албания, мине се през сухото езеро Личени и Щарес и се достигне местността Фуша Руницес (маркирана пътека)(2 ч.). Там се намира овчарски катун и единственият извор по маршрута. От Фуша Руницес по стара пастирска пътека нагоре (ако човек не я знае, практически неоткриваема, 50 мин.) се стига до Буни и Вукоцес. (Алтернативен подход е долината Гърбая, от която се следва маршрута към Мая Вукоцес и от превала вляво от Мая Застанит се поема в посока към Мая Лангойве и оттам към Мая Нигвацит.) От Буни и Вукоцес се върви нагоре от лявата страна на огромен дълбок кулоар, който е оттокът на високия циркус под върховете Мая Шкурц, Мая Лангойве, L3 (име, дадено от Деван Виногорски, който пръв изкачва върха) и Мая Вукочес (1.30 ч.). В началото на кулоара, под Мая Лангойве, се поема по натрошен камънак към висок превал вдясно, който отделя Мая Лангойве от Мая Прехт (1 ч.). Веднъж на превала, се подсича наляво Мая Лангойве и с леко слизане се влиза в съседния циркус, който лежи под Мая Нигвацит (40 мин.). Аз се изкатерих до върха направо по стената му (40 мин.). Нормалният маршрут би бил да се продължи надолу по циркуса и, вървейки под Мая Нигвацит, да се търси удобен превал вляво. Най-ниският превал е този, който отделя Мая Нигвацит от Мая Госдинес. От него се върви наляво и нагоре по ръба в посока към Мая Нигвацит и се достига върха. Слизането е по същия маршрут – не по стената.

Долината Ропояна, архивна снимка.

Мая Нигвацит. Аз се качих направо по средата през тревистите склонове със скални прагове – рисковано е.

Буни Вукочес и Мая Харапит на заден план.

Бивакът. В средата Мая Лангойве, вдясно L3. над високата преспа е превалът за Мая Нигвацит.

Вечерната панорама от палатката. Мая Йезерце в средата.

Мая Лангойве вляво, превалът към Мая Нигвацит, L3 в средата и Мая Вукочес вдясно.

„Обратната” страна на Мая Лангойве. Вляво над единичната преспа е превалът към Мая Нигвацит.

Гледката изпод Мая Лангойве – Мая Нигвацит в средата, Мая Госдинес вдясно.

Гледката на север. В средата двете кото на Карамфилите, вдясно Мая Джевахирит.

Панорамата от върха на север. Qaf е превалът към Мая Нигвацит.

Албанка от Вусанье, долината Ропояна, 1960 г., публикува се за първи път. Снимка: проф. Zeljko Poljak. / Montserrat Gudiol

Панорамата от върха на юг.

На върха. Вляво Мая Шкурц.

Безумната красота на Проклетия.

Фуша Руницес, овчарският катун. Непобедимото добро на човека.

Долината Ропояна, деца, 1960 г., публикува се за първи път. Снимка: проф. Zeljko Poljak / Montserrat Gudiol

* * *

Девойка от Драгоби, долината Валбона. Снимка: акад. Бранимир Гушич, 1930-те / Montserrat Gudiol

Месеци по-късно приятел от Косово, посветен планинар и планински водач, ми написа: „В Проклетия има места и върхове, които хората искат да изкачат, но ти си от онези малцина, които просто го правят. Хората отиват на известните върхове, ти отиваш там, където чувстваш.
Без теб Проклетия ще бъда празна. ”

Прав е.

Проклетия / Monserrat Gudiol

Удивително! Благодаря.

без думи...поредната порция недостъпна за повечето от нас красота. в този контекст си мисля че би било много жалко планираната но неиздадена от вас книга да не се появи на бял свят.

Със думи...
Писал съм го и друг път - любимо ми е.
Случаен минувач срещнал Антонио Гауди на улица в Барселона и го попитал:
- Кога ще си построиш къщичката? - имайки предвид Ла Саграда Фамилия.
Гауди отговорил:
- Моят поръчител не бърза.
Ла Саграда Фамилия все още не е достроена.
Но моята книга ще бъде издадена. Макар че моята поръчителка също не бърза.

	Иван Динков написа:
	Със думи... Но моята книга ще бъде издадена. Макар че моята поръчителка също не бърза.

една чудесна новина на фона на цялата заобикаляща ни сивота и мизерия

Не гарантирам за качеството.
Нито ще я напиша като контрапункт на "сивотата и мизерията". Вярвам, че трябва да се пише с добро и с вяра в доброто, но честно и откровено, каквото и да се съдържа в тях.
Вярвам, че всеки може да създаде свой свят, в който в най-добрия случай няма да е сам.