Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
В памет на колегите, които вече не са сред нас…
Отварям тази тема с идеята тук да се публикува информация за колеги от форума, които са поели по вечните планинарски пътеки. Дано рядко се пише в нея…
Светла му памет на gundu! Казваше се Евгени. На 2.01.2021 г. е поел по вечните пътеки на Родопа планина, а вчера го изпратихме в Божурище…
Евгени ми се обади по телефона няколко дни преди Коледа да ме пита как съм и да ми каже, че съпругата на неговия добър приятел от Пловдив и постоянен спътник в Родопа – Слави е починала. А няколко дни след Коледа ми се обади Слави и ми каза, че Евгени е в интензивното и нещата не са добре според лекарите. Можехме само да чакаме и да се надяваме…
Вестта за това, че Евгени вече го няма, ми съобщи истинска родопчанка (нашата обща приятелка Галя от Кожари) насред Родопа – на връщане от Горна Арда, където празнувахме рожден ден на приятел и посрещнахме Новата година.
Познавам Евгени от лятото на 2012 г., когато пихме кафе в Борисовата градина и си приказвахме за минали и бъдещи преходи в Родопа планина, която е любима и на двама ни. В началото на ноември 2012 г. направихме и първия си съвместен преход от Нареченски бани до х. Пашалийца с преспиване там. Има тема за това някъде из форума. Включиха се още един мой приятел и Niksi от форума. Понеже по-голямата част от прехода през първия ден беше по немаркирано трасе, Евгени беше решил да се убеди лично в способностите ми да се ориентирам само с парче от т.нар. руски топографски карти с мащаб 1:50000, които се намират свободно в Интернет… Постепенно научавах интересни подробности за туризма в района около Нареченски бани от близкото минало. Как един министър в средата на 80-те се загубил в района, а после издействал отпускането на средства за маркирането на маршрути в района, табели от които се намират тук там и днес. Евгени все казваше, че навремето е имало 19 различни маршрута в района. Навремето, защото сега почти никой не ходи по голяма част от пътеките и те не съществуват.
Предисторията – Евгени и Слави се познават от дългогодишния си ежегоден престой във военния санаториум в курорта Нареченски бани. Викаха си един на друг – Танас. И двамата са били офицери в родове войски, които са отговаряли за охраната и отбраната на въздушното пространство на България. Слави е бил метеоролог по военни летища, а Евгени е служил на радиолокационни станции. Преди много години закъсал сериозно със здравето, вследствие на прекалено облъчване и един професор му казал: „Момче, ако искаш да си още дълго жив – всяка година юни по 20 дни на туризъм в Родопа!“. И така започнало всичко… Във военния санаториум процедурите са до обяд, а следобед – свободно време. Желаещите за преходи се събирали на определени места и се оформяли групи с водачи (пак от пациентите), които познавали добре района. Слави още тогава си бил по-бавничък нагоре, но на слизане обикновено превключвал на по-висока предавка, когато имало опасност да се изпусна вечерята в стола на санаториума. Оттам иде и лафа на Евгени „Танас бърза за вечеря“…
От военния санаториум Евгени и Слави си поддържали връзка с още няколко души, с които ходели всеки юни в Родопите – те двамата за по 20 дни, а другите кой по колкото може. Когато към групата се присъединих и аз през лятото на 2013 г., тя беше само от трима човека.
Традицията е първата събота или неделя на юни да се пристигне в Нареченски бани и за загрявка да се прескочи към Хонолулу, където има хубава леска за тояги, които след това се украсяват ритуално с нож. Някога там имало лафка, а сега от нея е останала само основата и то, ако човек знае къде да я търси. Мероприятието „20 дни в Родопа“ се открива, а понякога и закрива в ресторант Трите бора в курорта, чиито собственици са стари приятели на Евгени. Още един два дни групата се разтъпква с еднодневки в района и след това поема най-често към Пампорово или през Чернатица или през Радюва планина. От там най-често се ходи през Перелишкото било към х. Ледницата, Мугла, Чаирски езера, Кожари, Ягодина и х. Орфей. Веднъж попитах Евгени, защо не разнообрази малко маршрутите, а той ми отговори, че освен планината, иска да види и конкретни хора в нея… Познаваше повечето хижари в Чернатица и в Радюва планина, на Пампорово винаги отсядаше в хотела на олимпийската ни шампионка по биатлон. Питах го откъде я познава. „Ами оттук, откъде. Веднъж ни беше изпрал един качествен дъжд и мокри и кални влязохме в хотела. И така…“ На другия ден има бонус – групата бива закарана до х. Студенец. „Оти да се морим, като има кола…“, както е казал шопът. Стоян на х. Ледницата (Светла му памет!) дал прякора на Евгени – Генерала. Малко труден характер и голям зевзек беше, но към нас винаги всичко е било на ниво. Следват Роската от Чаирите, Галя от Кожари, Стефан и Снежана от Ягодина, Стоян и Донка от х. Орфей (някои от тях вече не са хижари, а някои не са и между живите).
Няма да забравя разказите на Евгени за минаването им през каньона по маршрута 40-те кълки от Бачковския манастир към х. Марциганица. Тогава още нямало сегашните метални стълби и въжета, а само по някой друг окастрен бор, по който „се катериш като маймуна“.
Спомням си и разказа за минаването по трасето на Южнородопската екопътека, чието трасе се различавало съществено от това на наследилата я Дяволска пътека. Започвало се с няколко преминавания на реката по мостове, които вече не съществуват. Та там след разрушаването на мостовете от реката, в един момент също имало апокрифна кука от дълъг клон, с която се закачаш еди къде си и пак като маймуните нагоре. После попадаш на животински пътеки и по тях, ако имаш нюх към Дяволския мост.
Но за мен може би най-яркият епизод в многобройните приключения на групата на Евгени е прогнозата на Минчо Празников (колеги със Слави в един момент). Стоят си нашите хора в х. Перелик преди доста години и гледат по телевизията прогнозата, която звучала така: „Утре над страната ще преобладава предимно слънчево време. Тук там на отделни места е възможно да прегърми и превали.“. Евгени разказваше: „На другия ден тръгнахме през Перелишкото било към х. Ледницата. Е, това тук там се оказа точно над главите ни под формата на три облака Cb 9-та степен, които започнаха да си говорят помежду си… Градушката хвърчеше хоризонтално гарнирана начесто с мълнии. Разделих групата през 30-40 м., като аз остана последен, а на Желка й казах от време на време да се обръща, да види, дали не съм пукнал. Тя шеговито отговори, че ако я тресне, си е готова с букета (носела китка цветя).“
Няма да забравя и ритуалните обеди в гората, когато Слави вадеше култовата си покривка от раницата, прилежно сложена там от жена му, а след това върху нея се подреждаше почти празничен обяд.
Много научих от Евгени за Родопа, за родопчани и за състоянието на туризма там през последните 30 години. Е, обективността изисква да отбележа, че и той научи нещичко от мен. Успя да види Ардинския дял, където не беше ходил. Много му харесаха Ардин връх, Сивински ливади и Съдилището с Родопския крем там.
През юни 2013 г. бях с Евгени и компания 9 дни, през 2014 г. 16, а през 2017 г. пълния комплект 20 дни.
Последно ходихме заедно в Родопа в края на септември миналата година до Чаирите, по едни диви места над Кестен и до Кожари.
Когато чух по телефона от Галя, че вече го няма, веднага й казах: „Трябва да направим чешма в негова памет, някъде из любимите му места – Чаирите или около Кожари!“.
А тя без колебание отговори: „Брой ме и мен!“.
Така, че чешма ще има и на нея ще поставим скромна паметна плоча за Евгени. Когато се задвижат нещата, ще отворя отделна тема по въпроса и всеки, който желае, ще може да се включи.
И сега е пред очите ми в неговите бойни доспехи – тениска с къс ръкав и кратки гащи (както им казваше), шапка с периферия и орлово перо на нея, всичко това в маскировъчен цвят, облегнал се на лескова тояга от Хонолулу и вперил поглед в безкрая на Родопа… Така ще го запомня завинаги!
Не ти казвам сбогом, приятелю, защото знам, че винаги когато ходя сред горите на красавицата Родопа по нашите общи пътеки, ти ще си някъде там!
А някой ден пак ще ходим там заедно рамо до рамо!
Сря Яну 06, 2021 3:02 pm
vaskoo
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1424 Местожителство: София
Бог да го прости Евгени!
Голям планинар и колоритен родопист!
Позволявам си да спомена и подсетя за тези хора с голям принос тук и не само тук ... каквото и да напиша за тях, няма да е достатъчно и пълноценно.
В продължение на идеята на Иво, събрах горните препратки, модераторите ако преценят да изтрият мнението или пък да "боднат" темата като важна.
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Чет Яну 07, 2021 2:02 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3120
https://www.pss-bg.bg/napusna-ni-zhaklin-ilchev/
Отиде си Жак.
Беше добър другар и голям приятел.
Направи доста за туризма, алпинизма и планинското спасяване, както за Габрово така и изобщо.
Винаги ще бъдеш с нас!
Тъжната тема за добрите хора, които губим безвъзвратно.
Съболезнования, Ведрин! Дано и в тамошното измерение бъде пак в едно с любимите си планински пътеки!
Поклон, светъл да е пътят му!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Постепенно научавах интересни подробности за туризма в района около Нареченски бани от близкото минало. Как един министър в средата на 80-те се загубил в района, а после издействал отпускането на средства за маркирането на маршрути в района, табели от които се намират тук там и днес. Евгени все казваше, че навремето е имало 19 различни маршрута в района. Навремето, защото сега почти никой не ходи по голяма част от пътеките и те не съществуват.
