Изкачване на връх Сиврия или – „В един есенен ден по Пирина“
Тук ще разкажа за втория от три октомврийски дни, прекарани в района на хижа „Безбог“ в Пирин планина. По стечение на обстоятелствата този път бях сам, а предвид валежите и плътните облаци в деня преди тръгването, много сериозно се замислях дали въобще да мърдам където и да е. Все пак накрая апетитът за нови върхове надделя, събрах раницата и… както се оказа не сбърках. Първият ден беше посветен на достигане до хижата, установяване там и изкачване на отдавна заинтересувалия ме връх Демиркапийски чуки. За него обаче – друг път.
Ето го – вляво над острова в Поповото езеро:
А първата цел за втория ден беше Сиврия, накъдето се и запътих малко преди изгрев слънце. Снимката е от предния ден:
Тук ще отворя една скоба – става дума за върха, който е популярен сред туристите и означен на повечето карти с това име – и разположен на изток от Поповото езеро. Правя това уточнение, тъй като на места бива наричан и по други начини – изобщо, както знаем, кашата с имената на върхове и местности в българските планини е доста голяма…
И така – рано-рано тръгнах покрай Безбожкото езеро и след първото изкачване спрях да погледам опналата се под утринните лъчи Рила, а бях и много приятно изненадан да установя, че добре се вижда дори първенецът на Стара планина – връх Ботев – отдалечен на около 160км (снимката е с голямо приближение):
Между другото, това първо изкачване след хижа „Безбог“ вероятно не би било наричано „Душевадка“ - ако всички туристи използваха за преодоляването му маркираната в жълто и зелено пътека, просечена в клека от лявата страна и виеща се нагоре в удобни серпентини, вместо да разорават и изронват склона докато си „вадят душата“ по десетките преки пътечки…
За около 60 минути от хижата (без спиранията за снимки) достигнах брега на Поповото езеро, което в този ранен час предложи повече от блага гледка – с отразяващите се в него върхове Демиркапийски чуки (вляво), Кралев двор (в средата) и Джангал:
Тук изоставих лентовата маркировка и поех вляво по пътечка край брега на езерото, прекосих оттока му и заобикаляйки го откъм източната страна, намерих първите каменни пирамидки, които щяха да указват пътя ми нагоре към Сиврия. Пътека по-скоро липсва, следят се споменатите купчинки камъни, а изкачването далеч не е лесно. За едно сравнително късо разстояние по права линия, се преодоляват около 350 метра денивелация, което налага чести спирания „уж за снимки“, а всъщност по-скоро за успокояване на учестено дишане, сърцебиене и други подобни телесни протестирания. 😊 Разбира се, има и какво да се щракне (в случая – Поповото езеро с Джангал и Полежан):
Теренът варира от стръмен и тревист, с дребни камъни, през преминавания по просеки в клека, до пресичане на каменисти пасажи – общото между всичките е , че почти през цялото време се върви стръмно нагоре. Някъде по средата изненадах и най-охранения див пръч, който съм виждал досега:
Накрая, след приблизително час изкачване от езерото, изскочих на билото на рида Джангалица, който свързва върховете Сиврия и Джано, поех вляво – вече почти по хоризонтала – и за още пет-шест минутки достигнах връхната точка на Сиврия. Очаквах да има хубава гледка, но в ясната сутрин очакванията ми бяха многократно надминати. Откри се страхотна панорама във всички посоки – от едната страна Кременските езера, от другата - далечната Рила. От третата пък (може би най-впечатляващата) ниско долу се шири Попово езеро, заедно с цяла редица пирински върхове - от Безбог, през Полежан и Джангал, та до Каменица и Яловарника.
От Сиврия към Банските и Рибните Попови езера, над тях – Малък Полежан (вляво), Полежан, Голяма Стража, Десилица и Безбог, а в далечината – Рила:
Попово езеро с върховете Момин двор (вляво), Джангал и Полежан (вдясно):
От Сиврия към върховете Момин двор (вдясно), Кралев двор, Каменица и Яловарника (вляво):
Починах си, полюбувах се, пък после поех към Джано – по рида Джангалица. Противно на очакванията ми, пътеката тук далеч не беше съвсем ясна – отново се следят пирамидки, на места си трябва известно озъртане, търсене, малко качване, малко слизане, а в последната част – откъм Джано – се преминава откъм страната на Поповоезерния циркус и по стръмен, каменист склон се подсичат почти отвесните в този участък зъбери на рида. Вследствие на всичко това, до Джано стигнах за почти час и половина. Тук-там добавих по някоя каменна пирамидка, а към края засякох и жълта лентова маркировка, която води от подстъпите към Джано до Кременските езера.
Ридът Джангалица с връх Сиврия в края. Вляво – връх Безбог:
На Джано срещнах хора, а освен тях – и появилите се все по-мощни облаци, които изпълзяваха откъм долината на Третата (Демиркапийската) река… Първоначалната идея за деня беше да продължа към върховете Ченгелчал, Хамбарташ и евентуално Пукнатото езеро, след което – след много дълъг и със сигурност уморителен преход – да се върна в хижа „Безбог“. И щях да се засиля натам, въпреки може би прекалената амбициозност на плана, но докато стигна до Ченгелчал (около 40-45 минути след Джано), ниските облаци взеха сериозен превес.
Видимостта стана на моменти никаква, на всичко отгоре и без изгледи за подобрение, което лично за мен обезсмисли по-нататъшното ходене по билото. Използвах един кратък „прозорец“, за да щракна красивото Горно Брезнишко езеро и свирих отбой:
На връщане Ченгелчал ме посрещна с видимост едва докъм десетина метра, с което ме и лиши от иначе великолепните изгледи, които предлага. Пълен контраст със сутринта, но… това е планината понякога! С необходимото внимание прекосих стеснения участък между този връх и Джано, и при завръщането при втория се наслаждавах известно време на великолепна гледка към Кременските езера от една страна (със Сиврия и рида Джангалица вляво):
…и на ,меко казано, завоалирана такава към Каменица в противоположната посока:
На връщане разполагах с много време, така че поостанах край най-голямото пиринско езеро:
А отделих време и на по-малките след него – Рибни Попови езера:
На другата сутрин се зазяпах по Мусала и Малка Мусала в Рила, които белееха над развълнувано море от облаци:
Новият хижар на „Безбог“ ме изпрати с благопожелания до лифта, а по-късно се добрах и до Добринище, където интересното за този път свърши.
_________________ С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ
Нед Дек 06, 2020 6:35 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Бравос, много хубаво и подробно описание Литературно издържана граматика, което рядко се среща вече по нашите географски ширини
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Дек 07, 2020 1:23 am
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1587 Местожителство: Хасково
Снимките се появиха.
Брово!
Пон Дек 07, 2020 10:47 am
МиткосваМ
Регистриран на: 01 Дек 2020 Мнения: 102
Благодаря на всички за отзивите, радвам се ,че историйката ви е харесала!
Относно снимките - за съжаление нямам представа защо за известно време е имало проблем с това да бъдат видени...
Качвал съм ги по начина, който ми беше препоръчан и разяснен в темата за Реджепица, друго не съм пипал по албум и тн, и при мен си излизат нормално.
Но пък щом все пак накрая са се появили при всички - добре е!
_________________ С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ
Пон Дек 07, 2020 11:19 am
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 336
МиткосваМ написа:
Относно снимките - за съжаление нямам представа защо за известно време е имало проблем с това да бъдат видени...
Качвал съм ги по начина, който ми беше препоръчан и разяснен в темата за Реджепица, друго не съм пипал по албум и тн, и при мен си излизат нормално.
Да, и при мене снимките се появиха в последствие. Хубав фото-разказ! Поздрави!
Пон Дек 07, 2020 8:01 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
В Гугъл - фото на албумът трябва да се кликне една функцийка има обществен, няма каква друга да е причината .
Да, и при мене снимките се появиха в последствие. Хубав фото-разказ! Поздрави!
Благодаря!
Цитат:
В Гугъл - фото на албумът трябва да се кликне една функцийка има обществен, няма каква друга да е причината .
Ами прегледах го, честно казано не видях нещо някъде да съм отметнал така, че да не е обществено... Въпросният бутон също не го видях, но това е отделен въпрос.
Както и да е - явно поне в края на краищата се виждат.
Иначе относно маршрута - много добър и при подходящо време с гледки "един път", както се казва! Комбинация от едни от най-популярните места в Пирин и нещо малко по-встрани.
А че е тегавко на моменти - факт, обаче не и такъв, който да учудва - особено що се отнася до тази планина.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
