Изкачване на връх Сиврия или – „В един есенен ден по Пирина“

Тук ще разкажа за втория от три октомврийски дни, прекарани в района на хижа „Безбог“ в Пирин планина. По стечение на обстоятелствата този път бях сам, а предвид валежите и плътните облаци в деня преди тръгването, много сериозно се замислях дали въобще да мърдам където и да е. Все пак накрая апетитът за нови върхове надделя, събрах раницата и… както се оказа не сбърках. Първият ден беше посветен на достигане до хижата, установяване там и изкачване на отдавна заинтересувалия ме връх Демиркапийски чуки. За него обаче – друг път.

Ето го – вляво над острова в Поповото езеро:

А първата цел за втория ден беше Сиврия, накъдето се и запътих малко преди изгрев слънце. Снимката е от предния ден:

Тук ще отворя една скоба – става дума за върха, който е популярен сред туристите и означен на повечето карти с това име – и разположен на изток от Поповото езеро. Правя това уточнение, тъй като на места бива наричан и по други начини – изобщо, както знаем, кашата с имената на върхове и местности в българските планини е доста голяма…

И така – рано-рано тръгнах покрай Безбожкото езеро и след първото изкачване спрях да погледам опналата се под утринните лъчи Рила, а бях и много приятно изненадан да установя, че добре се вижда дори първенецът на Стара планина – връх Ботев – отдалечен на около 160км (снимката е с голямо приближение):

Между другото, това първо изкачване след хижа „Безбог“ вероятно не би било наричано „Душевадка“ - ако всички туристи използваха за преодоляването му маркираната в жълто и зелено пътека, просечена в клека от лявата страна и виеща се нагоре в удобни серпентини, вместо да разорават и изронват склона докато си „вадят душата“ по десетките преки пътечки…

За около 60 минути от хижата (без спиранията за снимки) достигнах брега на Поповото езеро, което в този ранен час предложи повече от блага гледка – с отразяващите се в него върхове Демиркапийски чуки (вляво), Кралев двор (в средата) и Джангал:

Тук изоставих лентовата маркировка и поех вляво по пътечка край брега на езерото, прекосих оттока му и заобикаляйки го откъм източната страна, намерих първите каменни пирамидки, които щяха да указват пътя ми нагоре към Сиврия. Пътека по-скоро липсва, следят се споменатите купчинки камъни, а изкачването далеч не е лесно. За едно сравнително късо разстояние по права линия, се преодоляват около 350 метра денивелация, което налага чести спирания „уж за снимки“, а всъщност по-скоро за успокояване на учестено дишане, сърцебиене и други подобни телесни протестирания. 😊 Разбира се, има и какво да се щракне (в случая – Поповото езеро с Джангал и Полежан):

Теренът варира от стръмен и тревист, с дребни камъни, през преминавания по просеки в клека, до пресичане на каменисти пасажи – общото между всичките е , че почти през цялото време се върви стръмно нагоре. Някъде по средата изненадах и най-охранения див пръч, който съм виждал досега:

Накрая, след приблизително час изкачване от езерото, изскочих на билото на рида Джангалица, който свързва върховете Сиврия и Джано, поех вляво – вече почти по хоризонтала – и за още пет-шест минутки достигнах връхната точка на Сиврия. Очаквах да има хубава гледка, но в ясната сутрин очакванията ми бяха многократно надминати. Откри се страхотна панорама във всички посоки – от едната страна Кременските езера, от другата - далечната Рила. От третата пък (може би най-впечатляващата) ниско долу се шири Попово езеро, заедно с цяла редица пирински върхове - от Безбог, през Полежан и Джангал, та до Каменица и Яловарника.

От Сиврия към Банските и Рибните Попови езера, над тях – Малък Полежан (вляво), Полежан, Голяма Стража, Десилица и Безбог, а в далечината – Рила:

Попово езеро с върховете Момин двор (вляво), Джангал и Полежан (вдясно):

От Сиврия към върховете Момин двор (вдясно), Кралев двор, Каменица и Яловарника (вляво):

Починах си, полюбувах се, пък после поех към Джано – по рида Джангалица. Противно на очакванията ми, пътеката тук далеч не беше съвсем ясна – отново се следят пирамидки, на места си трябва известно озъртане, търсене, малко качване, малко слизане, а в последната част – откъм Джано – се преминава откъм страната на Поповоезерния циркус и по стръмен, каменист склон се подсичат почти отвесните в този участък зъбери на рида. Вследствие на всичко това, до Джано стигнах за почти час и половина. Тук-там добавих по някоя каменна пирамидка, а към края засякох и жълта лентова маркировка, която води от подстъпите към Джано до Кременските езера.

Ридът Джангалица с връх Сиврия в края. Вляво – връх Безбог:

На Джано срещнах хора, а освен тях – и появилите се все по-мощни облаци, които изпълзяваха откъм долината на Третата (Демиркапийската) река… Първоначалната идея за деня беше да продължа към върховете Ченгелчал, Хамбарташ и евентуално Пукнатото езеро, след което – след много дълъг и със сигурност уморителен преход – да се върна в хижа „Безбог“. И щях да се засиля натам, въпреки може би прекалената амбициозност на плана, но докато стигна до Ченгелчал (около 40-45 минути след Джано), ниските облаци взеха сериозен превес.

Видимостта стана на моменти никаква, на всичко отгоре и без изгледи за подобрение, което лично за мен обезсмисли по-нататъшното ходене по билото. Използвах един кратък „прозорец“, за да щракна красивото Горно Брезнишко езеро и свирих отбой:

На връщане Ченгелчал ме посрещна с видимост едва докъм десетина метра, с което ме и лиши от иначе великолепните изгледи, които предлага. Пълен контраст със сутринта, но… това е планината понякога! С необходимото внимание прекосих стеснения участък между този връх и Джано, и при завръщането при втория се наслаждавах известно време на великолепна гледка към Кременските езера от една страна (със Сиврия и рида Джангалица вляво):

…и на ,меко казано, завоалирана такава към Каменица в противоположната посока:

На връщане разполагах с много време, така че поостанах край най-голямото пиринско езеро:

А отделих време и на по-малките след него – Рибни Попови езера:

На другата сутрин се зазяпах по Мусала и Малка Мусала в Рила, които белееха над развълнувано море от облаци:

Новият хижар на „Безбог“ ме изпрати с благопожелания до лифта, а по-късно се добрах и до Добринище, където интересното за този път свърши. Smile

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

Бравос, много хубаво и подробно описание Smile

Литературно издържана граматика, което рядко се среща вече по нашите географски ширини Smile

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Снимките не се виждат при мен -- може би албумът не е общодостъпен?

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Странно, при мен излизат.
Win 7, Opera 72.0.3815.400

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Пробвам с последна версия Chrome под Win7.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

И при мен няма снимки. Crying or Very sad

При мен има снимки и са великолепни. Снимката към Ботев е чудна. Поздравления за хубавата изява и за много приятния разказ! Била съм по тия места.

Вече и при мен са достъпни снимките.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Снимките се появиха.
Брово!

Благодаря на всички за отзивите, радвам се ,че историйката ви е харесала! Smile

Относно снимките - за съжаление нямам представа защо за известно време е имало проблем с това да бъдат видени...
Качвал съм ги по начина, който ми беше препоръчан и разяснен в темата за Реджепица, друго не съм пипал по албум и тн, и при мен си излизат нормално.
Но пък щом все пак накрая са се появили при всички - добре е! Smile

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

МиткосваМ написа:

Относно снимките - за съжаление нямам представа защо за известно време е имало проблем с това да бъдат видени...
Качвал съм ги по начина, който ми беше препоръчан и разяснен в темата за Реджепица, друго не съм пипал по албум и тн, и при мен си излизат нормално.

Да, и при мене снимките се появиха в последствие. Хубав фото-разказ! Поздрави!

В Гугъл - фото на албумът трябва да се кликне една функцийка има обществен, няма каква друга да е причината .

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

	Цитат:
	Да, и при мене снимките се появиха в последствие. Хубав фото-разказ! Поздрави!

Благодаря! Smile

	Цитат:
	В Гугъл - фото на албумът трябва да се кликне една функцийка има обществен, няма каква друга да е причината .

Ами прегледах го, честно казано не видях нещо някъде да съм отметнал така, че да не е обществено... Smile

Въпросният бутон също не го видях, но това е отделен въпрос. Very Happy

Както и да е - явно поне в края на краищата се виждат.

Иначе относно маршрута - много добър и при подходящо време с гледки "един път", както се казва! Комбинация от едни от най-популярните места в Пирин и нещо малко по-встрани.
А че е тегавко на моменти - факт, обаче не и такъв, който да учудва - особено що се отнася до тази планина. Wink

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ