В пътеводителя на Румен Грънчаров за високите върхове на Рила върхът се описва като труднодостъпен, обрасъл с клек.
Там се дават 2 варианта за изкачването на върха - от Боровец и от село Радуил, като в най-горната си част те се обединяват.
И при двата първо се върви по земни пътища през гора, после без пътека през гора и накрая идва продължително газене на клек.
Продължителността на двата варианта бе дадена не по-малка от 6 часа. На мен ми се стори много 6 часа и потърсих други варианти.
Разгледах картата БГМаунтийнс и сателитните изображения на Гугъл Карти, от които се запознах с терена на връх Чемберлия:
Върхът имаше много стръмни склонове, покрити с гора, а най-отгоре беше обрасъл с гъст клек.
Абсурд бе върхът да се достигне по билото от юг, свърващо го с връх Мусличал (Ясник) - то бе покрито с 3 километра гъст клек!
От север подходът също не ми хареса - там бяха вариантите на Румен Грънчаров, които бяха много дълги и с голяма денивелация.
От изток положението беше аналогично - продължително изкачване през силно пресечен терен, хребети, потоци и много гъст клек.
Останаха западните склонове. Те ми се сториха толкова обещаващи за изкачване, че отначало не можах да повярвам на този „късмет“.
Накратко - изготвих следния прост план за изкачването на връх Чемберлия:
1. Потегляне с колата от Боровец по земния чакълест път за хижа „Марица“.
2. Придвижване с колата около 11,7 км по пътя до приблизително 1587 м надморска височина.
3. Пеша по земния път, който след 120 метра прехвърля по мост река Марица и продължава 1,5 км на североизток.
4. Достигане до голяма дълга поляна на 1710 м надморска височина, където пътят се оставя и се тръгва без пътека на изток.
5. Изкачване през гора и поляни без пътека стръмния склон на връх Чемберлия около 850 м по права линия, 430 м денивелация.
6. Изкачване през клек до котата на връх Чемберлия 2205 м - около 90-100 метра по права линия, около 65-70 метра денивелация.
7. Връщане по обратния път.
Прост и кратък, този план изглеждаше добър и лесен за изпълнение. Обаче...
Западният склон на върха криеше много неизвестни.
Върху сателитните изображения в Гугъл Карти се виждаше рехава гора и поляни. Накрая имаше около 100 метра гъст клек.
Идеята бе да се придвижваме от поляна на поляна, докато стигнем клека, който не беше много и все някак щяхме да го минем.
Дали обаче поляните бяха тревисти? Дали нямаше и камъни, между които кракът да пропада? И дали не бяха прекалено стръмни?
Дали нямаше отвесни участъци? Дали имаше стръмни непреодолими скали, които препречват пътя и които трябва да се заобикалят?
На пръв поглед много неизвестни, но пък нали така изкачването щеше да бъде по-интересно...
На 22-23.10.2020 г. (четвъртък и петък) аз и съфорумката абсурд (Валерия Идакиева) 2 дни се мотахме в Рила (в района на Костенец, Айрандере, Трите улука и Топоклия).
Времето в неделя го даваха да се разваля, но в събота си оставаше хубаво (макар и малко студено), така че решихме да останем още един ден в Рила.
След кратко двоумене взехме решение в съботния ден да качим връх Чемберлия (Борин) - по лесния начин, без много клек.
Речено - сторено!
С колата се качихме по пътя от Боровец почти до хижа „Марица“.
Състоянието на пътя бе както обикновено - сравнително добро, става за по-висока кола.
В началото има малко локви, по средата имаше едно пропаднало място с остри камъни, където трябва да се внимава, но се минава.
Стигнахме до отбивката на земния път за моста над река Марица на 1586 м н. в., където паркирахме колата. Хапнахме малко.
Докато хапвахме, по пътя слязоха мъж и жена и минаха покрай нас. Жената носеше найлонови пликове, което ми се видя странно.
Като ни подминаха надолу по пътя, видях жената да се навежда и да събира боклуци от пътя, поставяйки ги в найлоновите пликове.
Зарадвах се, че има такива хора, които чистят боклуците на другите, за да са по-чисти планините. #БоклукътЕсъбран#ЧистиПътеки
Най-после пристегнахме екипировката, сложихме раниците и потеглихме.
Река Марица на 1586 м н. в. все още е неширока, бърза и игрива:
В началото по земния път се вървеше леко и приятно, слънцето грееше, сякаш бяхме тръгнали на една обикновена разходка.
Но не бе така и тревожни мисли (дали щяхме да успеем да изкачим върха) ми пречеха да се наслаждавам на разходката.
Бързо стигнахме до голямата дълга поляна на 1710 м н. в. Откри се гледка към връх Мусличал (Ясник), висок около 2554 м:
Както беше по план, тук напуснахме земния път и пресякохме поляната на изток.
Целта бе да стигнем до стръмния склон на Чемберлията и до първата поляна, която стръмно се издигаше още в самото начало:
Каква беше изненадата ни, когато вместо поляна с трева пред нас се възправи каменна река!
Не знам защо се бях заблудил, че това трябваше да бъде поляна с трева. После гледах Гугъл Сателит - ясно се виждат камъни:
Още в началото - изненада! Колко ли още изненади ни чакаха нагоре по пътя към върха... Изкачването щеше да е „интересно“...
„Всяко зло за добро“, както е казал народът. Камъните не бяха трудни за катерене и по тях се напредваше лесно.
Можеше да катерим и успоредно на камъните по стръмния тревист склон в гората, но той щеше да е хлъзгав и по-опасен:
Наклонът обаче беше много голям и изкачването беше бавно и уморително.
Имахме да преодолеем около 240 метра денивелация до следващата „поляна“.
Имахме достатъчно време (часът бе едва 13:00), така че не бързахме.
Откри се гледка в западна посока към върховете Студения чал, Дено и Шатър.
Перспективата с извисяващите се високи дървета и големия наклон бе впечатляваща:
Постепенно камъните станаха дребни и привършиха. Последва стръмен горист склон, покрит с опадали иглички. После пак камъни.
Трябваше да се внимава, изсъхналите иглички бяха хлъзгави, а имаше и паднали шишарки, които също бяха опасни при настъпване.
Придвижвахме се внимателно на леки зигзази - все нагоре, но поляната не идваше и не идваше...
Пред нас се появиха скали, извисиха се и ни препречиха пътя напред. Заобиколихме ги отдясно (от юг).
Постепенно гората оредя, тревата стана голяма и туфеста - и стигнахме до така дълго чаканата поляна.
Тя се оказа истинска поляна - с висока тучна трева, все още не напълно изсъхнала и пожълтяла.
Продължихме по дължинаната на поляната в посока изток-североизток - приблизително по хоризонтал 2000 м н. в.
Дърветата около поляната бяха впечатляващи - протягаха се нагоре и наподобяваха странни фигури.
Целта на подсичането беше да се заобиколят от юг едни скали, които фигурираха на картата:
За щастие те се оказаха лесно „заобиколими“:
На изкачване минахме през периферия на скалите с леко откатерване, а на връщане ги подсякохме изцяло по тревата от юг:
След скалите ни предстоеше избор и трябваше да изберем един от двата варианта:
1. Да продължим директно към върха - 220 метра по права линия през гората и още 100 метра през клека до върха.
2. Да продължим до билната поляна западно от върха - 180 м по права линия - и после още 190 м през клека до върха.
Избрахме втория вариант - въпреки че беше по-дълъг и с повече газене на клек - поради следните причини:
1. Наклонът по билото щеше да бъде по-малък, нямаше да е толкова стръмно и по-лесно щяхме да катерим насрещния клек.
2. Надявахме се клекът, който се намира най-отгоре върху билото, да бъде по-дребен, по-нисък, по-хилав и по-лесен за катерене.
Така че продължихме през рехавата гора, гъста трева, смрика и малини към билната поляна. Наклонът беше голям:
Най-после стигнахме и до самата билната поляна (по която видяхме утъпкана конска пътека).
Зад нас се виждаха върховете Мусличал (Ясник), Мустачал (Заврачица), Янчов чал, Кози връх, Песоклива вапа, Манчо, Маришки чал:
А от другата страна на поляната - на север - се видя Витоша, язовир „Искър“ и Стара планина от Миджур и Ком до Вежен:
Оставихме раниците на поляната, тъй като щяха да ни пречат в клека и потеглихме без багаж към върха.
Ето това са финалните 200 метра на изток-югоизток по билото до върха:
В началото беше трева, малинак и смрика, така че „спечелихме“ още 25 метра без клек:
Накрая обаче клекът се възправи като стена и ни препречи пътя напред.
Погледнах джипиеса си - оставаха още само 176 метра по права линия до върха.
За щастие клекът не беше много плътен и лесно напредвахме:
Тук се откри „гледка“ към върха - предполагахме, че върхът е там, където свършваха дърветата:
На места имаше малки петна трева и камъни, където клекът се отдръпваше и се напредваше по-бързо:
Отне ни около 35 минути бавно придвижване, за да преодолеем тези около 170 метра клек.
Изведнъж пред нас се изправи стръмна скала, отвесна откъм дясната си южна страна. Може би това бе върхът?
Не, не беше върхът, а просто скала малко преди него. Много фотогенична, как да не направи човек една снимка...
А самата най-висока кота на връх Чемберлия (Борин) - 2205 м - бе много близо - само на 10-15 метра:
На юг скалите на върха се спускаха десетки метри отвесно надолу.
Върховете на високите дървета бяха на едно ниво с нас, което беше много странно:
Добре, че не избрахме вариант 1 - да подходим директно към върха, а избрахме да минем обиколно през поляната и по билото.
Щяхме да стигнем до отвесните скали в подножието на върха и щеше да се наложи да ги заобикаляме, което щеше да ни забави.
Ето я скалата, от която направихме предходните снимки, снимана от най-високата кота на върха:
А ето я и най-високата кота на върха - голям камък, който бе обрасъл с клек, но на който можеше лесно да се стъпи:
На изток - върховете Трите улука (2300 м), Равни чал (2637 м), Топуклия (2479 м), Сивричал (2642 м), Ибър (2663 м), кота 2498 м:
На юг - върховете Мусличал (Ясник, 2554 м), Мустачал (Заврачица, 2633 м), Янчов чал (2481 м), Кози връх (2588 м), Песоклива вапа (2769 м), Манчо (2771 м), Маришки чал (2765 м):
На югозапад - върховете Янчов чал (2481 м), Кози връх (2588 м), Песоклива вапа (2769 м), Манчо (2771 м), Маришки чал (2765 м), Студения чал (2760 м), Малка Мусала (2902 м), Мусала (2925 м), Иречек (2852 м), Дено (2790 м), Шатър (2495 м):
На запад - върховете Шатър (2495 м), Ястребец (2368 м) и планината Витоша (Черни връх 2290 м):
На север - планината Витоша с първенеца Черни връх (2290 м), язовир „Искър“, Средна гора и Стара планина от Миджур до Мазалат:
Някои от върховете, снимани с увеличение:
Връх Трите улука (Бистришки връх, 2296м-2300м):
Равни чал (северна кота 2595 м и южна кота 2637 м), Голяма Топуклия (2479 м), Сивричал (2642 м):
Сивричал (2642 м), безименен връх/кота 2518 м, Ибър (2663 м), кота 2498 м (Черната скала):
Мусличал (Ясник, 2554 м) и Мустачал (Заврачица, 2633 м):
Янчов чал (2481 м), Кози връх (2588 м), Песоклива вапа (2769 м), Манчо (2771 м), Маришки чал (2765 м):
Студения чал (2760 м), Малка Мусала (2902 м), Мусала (2925 м), Иречек (2852 м), Дено (2790 м):
Връх Шатър и билото на Маркуджиците:
Билото на Маркуджиците и връх Ястребец (2368 м):
Планината Витоша с първенеца ѝ Черни връх (2290 м) и град Самоков пред нея:
Язовир „Искър“, на заден план Средна гора и Стара планина с върховете Ком (2016 м), Тодорини кукли (1785 м), Издремец (1496 м), Чукава (1588 м), Козница (1636 м):
Планините Средна гора и на заден план Стара планина с върховете Капалу (1622 м), Кордуна (1822 м), Свищиплаз (1888 м), Косица (2001 м), Паскал (2029 м), Тетевенска Баба (2070 м), Булуваня (2043 м), Братаница (1992 м), Пъпа (1976 м), Вежен (2198 м):
Стара планина с върховете Амбарица (2166 м), Малка Амбарица (2143 м), Малък Купен (2101 м), Купена/Голям Купен (2169 м), Голям Кръстец (2035 м), Костенурката (2035 м), Жълтец (2227 м), Млечния чал (2255 м), Безименен (2171 м), Ботев (2376 м), Голям Кадемлия (2276 м), Малък Кадемлия (2226 м), Пиргос (2195 м), Мазалат (Зли връх, 2197 м):
Но, разбира се, погледът все се връщаше към Мусала - върхът изглеждаше така мъничък и същевременно така огромен:
Улисани в гледката, бяхме забравили, че по прогноза се очакваше промяна на времето привечер.
И наистина - с изненада забелязахме, че слънцето вече не светеше, защото се бяха появили облаци:
Веднага тръгнахме по обратния път. Надолу се напредваше значително по-лесно и бързо излязохме на поляната с раниците.
Тук забелязахме, че времето се оправя и облаците започнаха да чертаят странни приказни картини по небосвода:
Решихме, че може да отделим малко време за скромен заслужен обяд:
После нарамихме раниците и поехме по краткия, но много стръмен обратен път през поляни и гори:
Изведнъж забелязах странен лъскав предмет в тревата - оказа се син балон (с формата на сърце?).
Каква ли беше историята на този син балон, колко ли хора беше зарадвал и как беше стигнал до тук...
Прибрахме го, тъй като представляваше боклук и не му беше мястото в планината - #БоклукътЕсъбран#ЧистиПътеки
Най-после стигнахме и до каменната река, проточила се стръмно надолу. Слизането ми се стори безкрайно!
Но всяко нещо си има край и най-после стигнахме до края на камъните и началото на голямата поляна:
Бяхме успели! Бяхме слезли благополучно! Камъните останаха зад нас! Оставаше ни малко слизане по земния път до колата и край!
Залезът обаче щеше да настъпи само след половин час...
В дълбоката долина на река Марица вече се спускаха сенки...
Трябваше да бързаме...
На свечеряване стигнахме до колата...
Докато се спускахме по дългия път към Боровец се стъмни...
През нощта се прибрахме в града... под уличните лампи... в цивилизацията...
***
Понякога се чудя защо качваме върховете... Понякога си отговарям... Понякога не...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Ное 05, 2020 11:43 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Снимките са повечето документални.
Както обичам да казвам - фотоапаратът толкова си може, фотографът - също.
Забележка: Обикновено вертикално ориентираните снимки сочат посоката, в която съм продължил (или от която съм дошъл), тоест показват посоката на движение, направлението на придвижване. Това, разбира се, не винаги е така, понякога вертикалната снимка е просто вертикална снимка.
Общи условия:
Снимките могат да се свалят и да се ползват за некомерсиални цели при следните условия:
Първо: Да не се преиначава информацията от тях (например да се пише, че снимката е направена през лятото, докато всъщност е било есен).
И второ: Ако на снимката има хора - да се иска разрешението на същите, ако снимката ще се публикува някъде другаде - например във Фейсбук. Логично е - ако на снимката не присъстват хора и туристи - същата да може да се ползва и без одобрението на останалите.
В полетата на Properties/Details (извикват се с десен бутон на мишката - най-отдолу, но след като снимката вече е свалена на компютъра, а не в Гугъл Снимки) съм поместил кратка информация за събитието, целите, участниците и кратко описание на маршрута.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Re: Връх Чемберлия (Борин) 2205 м в Рила (без много клек :)
stefan_iliev38 написа:
...
Най-после стигнахме и до самата билната поляна (по която видяхме утъпкана конска пътека).
...
За щастие клекът не беше много плътен и лесно напредвахме:
...
Браус, юнаци!
Конска пътека? Значи се повтаря нашата история от около двете коти на юг от в.Свети дух. Това означава, че до тези поляни си има прастаро трасе, което се ползва от коне за достигане на районите за паша около върховете. Т.е. - има си пътека до тази поляна или група поляни. И си мисля, че е от север. Логиката на пътеките в района е изцяло животновъдна, т.е. достигане до пасищата-поляни около него. Това е и логиката на всички стари пътеки в Рила. Предходното се потвърждава в картите BgtopoVG-50K, Bgtopo-100K и в ETK-1-5000.
Клекът по билата на ридовете по принцип е по-ялов и рехав, с по-тънки стебла и клони /особено, когато е и скалисто/, отколкото този по склоновете им.
По тази причина подходът към района на в.Чемберлия от юг по пътеката след Гърмящото езеро е превзет от клека след тази поляна. Мотах се там преди 10 години, като целта беше да го попроуча - в тази тема.
Поздрави за успешното начинание!
Регистриран на: 13 Юли 2018 Мнения: 16 Местожителство: Перник
Много мерси.Много полезно.Миналия месец планирах да го пробвам от Радуил,но нямах другар.От север билото изглежда по полегато,но клека е двойно повече.Моля,ако имаш време драсни няколко реда за Топуклиите.
Пет Ное 06, 2020 11:43 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Благодаря за поздравленията!
LorDDemoniC написа:
Интересен див връх ...
Да, през цялото време имах чувството, че съм в приказка. Малко са вече местата, които създават усещането за „дивост“...
Ристо Туристо написа:
...
Конска пътека? Значи се повтаря нашата история от около двете коти на юг от в.Свети дух. Това означава, че до тези поляни си има прастаро трасе, което се ползва от коне за достигане на районите за паша около върховете. Т.е. - има си пътека до тази поляна или група поляни. И си мисля, че е от север. Логиката на пътеките в района е изцяло животновъдна, т.е. достигане до пасищата-поляни около него. Това е и логиката на всички стари пътеки в Рила. Предходното се потвърждава в картите BgtopoVG-50K, Bgtopo-100K и в ETK-1-5000.
...
Пътечката беше ясно видима, но не беше широка. Имаше отпадъци от коне, затова я „набедихме“, че е конска.
Дали пътеката продължава на север/дали идва от север - не знам. Най-вероятно - да, логиката подсказва, че е така.
По принцип Валерия не ходи с щеки, а аз ползвам само 1 щека (защото трудно се снима едновременно с фотоапарат и щека).
Сега обаче се наложи да взема още един клон от гората за втора щека, а и Валерия си намери една тояжка и си помагаше с нея.
Наклонът сега беше много голям и не искахме да рискуваме излишно. Ползата от щеките за мен е безспорна, особено на изкачване.
Svetlix написа:
...
И все пак протестирам. Къде е хлопела? Свикнах всички пътеписи да почват с него и сега е някак странно
... И все пак Рила си е Рила - единствена и неповторима!
Дълго се чудих какво е „хлопела“, докато накрая ми просветна!
„Хлопела“ си има име - Черната пантерка - и въпреки че е икономична, лека и поврътлива, сега едва ли щеше да се справи с черните каменисти пътища от Костенец до Айрандере и от Боровец почти до хижа „Марица“. Ако успееш да убедиш абсурд(Валерия) да напише пътепис за Родопите тази година (17 дни обикаляхме през месец август) - ще имаш възможността да видиш „хлопела“ отново!
П.П. Както пише Румен Грънчаров в предговора към първото издание на пътеводителя си за високите върхове в Рила - ние винаги се връщаме... тичаме, тичаме към Рила...
baterosen написа:
Много мерси.Много полезно.Миналия месец планирах да го пробвам от Радуил,но нямах другар.От север билото изглежда по полегато,но клека е двойно повече.Моля,ако имаш време драсни няколко реда за Топуклиите.
Целта на този пътепис е да бъде в помощ на туристите, желаещи да изкачат връх Чемберлия.
Видях, че няма почти нищо написано във форума за този връх и реших да запълня тази празнина.
За Трите улука и Топуклиите също няма почти никаква информация, така че скоро може да се появи пътепис и за тях.
Ама пусто време - все не достига...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Ное 06, 2020 9:44 pm
Antoon
Регистриран на: 25 Сеп 2007 Мнения: 428
Перфектно описание на “садо-мазо” изпълнение! Свалям шапка както за ходенето, така и за положените усилия по пътеписа!
Пет Ное 06, 2020 10:03 pm
excalibur
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 701 Местожителство: гр.София
Ееее, дъвка го дъвка го този Чемберлия и накрая го преглътна...Страхотна преценка и тактика имаш за дивите върхове....
Съб Ное 07, 2020 9:36 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
И аз ви се възхитих на изявата. Браво! Много ми беше интересно.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
