До Вихрен по сандали?

Привет на всички,

Не съм чел с години, по стечение на обстовятелствота. Ще го карам накратко. Преди 45 дни на слизане от Мусала научих по трудния начин, че не се взимат обувки точно по мярка. Посиних си двата нокътя на палците на краката. Не са паднали, не болят, но са истинки сини. Сега имам дилема. Да приключвам ли сезона? Нови обувки взех, но като, че ли не искам да рискувам. Дали да пробвам Вихрен от хижата със сандали е много лоша идея?

Аз лично не мога да мина и километър в планината с нещо различно от високи обувки. Пробвал съм и с маратонки да ходя - чувствах се като на лед. Краката ми не се чувстват сигурни. На всичкото отгоре често подритвам по нещо и не си го представям, ако съм с гол палец.

Ако питаш мен - разходи тези нови обувки 1-2 км из града просто на разходка. Така за Вихрен ще са ти по краката и ще донапасненеш нещата.

Иначе за ноктите не се притеснявай - до около година ще паднат и няма да имат синьо Smile

_________________
Маршрут E3: Ком - Емине
Маршрут Е4: Витоша - Верила - Рила - Пирин - Славянка
Маршрут Е8: Рила - Родопи

Можеш да се пробваш, въпросът е дали ще ти е удобно, няма как да знаеш преди да си опитал, много хора ходят по сандали лятно време, удобно им е и леко. Аз не мога и да си помисля да тръгна така, свикнал съм с обувки и то почти винаги високи, от години наред не е имало случай и двата нокътя на палците ми да са здрави, все се намира някое кофти слизане, благодарение на което единият винаги е в процес на смяна Laughing

Апропо, може и бос, мой приятел преди две седмици се качи от Бъндерица, през Кутело, Кончето и обратно точно така Tooth

+1 за бос - много е яко, ама ако не си ходил бос досега, сред природа, не си прави прощъпулника на Вихрен.

Ами зависи от сандалите. Аз имах преди време едни ECCO модел Як, с дебела вибрамена подметка и странични държатели. Усещането не е по различно от средностатистическа маратонка..

Качвал съм се със сандали точно там. Ако са ти удобни (разбира се за планински сандали говоря), няма проблем. Даже цяла седмица ходих из Пирин със сандали. Ако си вървя спокойно и не бързам на мен ми е удобно. Но това си е малко индивидуално.

Добре де, не ви ли влизат песъчинки, камъчета и др. като ходите със сандали? Аз такива неща не понасям, дори в обувкитъе за дълго не мога.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Ходенето със сандали или бос е въпрос на предпочитание и вкус, не на терен.
Обичам високите и стабилни обувки, но обичам да ходя и бос, и със сандали. Качвал съм се на Мусала бос от едноименната хижа, както и няколко пъти на Черни връх в безснежния сезон, че на снега е лесно. Нищо особено, но скоростта е по-ниска.
Иска се здрав глезен, кожата на стъпалото загрубява много бързо и се свиква, но и търпимостта докато свикнеш е различна при всеки.

Има един голям недостатък - като ритнеш камък на езика ти се задръстват много псувни, но нямаш сила да изречеш нито една, че да ти олекне Jumpy

А за обувките - взимат се по мярка или с половин номер по-големи, това което често забравяме е че при спускане трябва да се стегнат. Ноктите са най-малката цена която плащаме за някое ходене, и с това се свиква Smile

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Преди няколко години, организирана група, с водачи, качваме Винхрен по Джамджиевия връх. На това място, където улеят се "влива" в Джамджиевия, спряхме за по сандвич и вода с гледка към пещерата. От Вихрен на слизане ни премина един индивид, който в очите му видях, че не е с всичкия си. Човекът изглеждаше облечен като клошар, а не като турист. Беше обут в черни джапанки Бумернаг за 2 лева, и слизаше Вихрен по Джамджиевия. Коментара на нашите водачи, доброволци в ПСС, носещи радиостанции, беше, колеги, май ще се наложи да ви изоставим и днес да поработим...
Е, така и си слязохме комплект с тях по стандартния маршрут за х. Вихрен, без призовки по радистанцията.

Та така, че Джамджиевия може да се спусне и по джапанки Бумеранг за 2 лева. С мерак НАСА приземиха човек на Луната!

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

Благодаря!

	NuclearWinter написа:
	...един индивид, който в очите му видях, че не е с всичкия си.

Не бива така да говориш за този род индивиди. Виждал съм един такъв на Приют 11 на Елбрус, по скъсани градски обувки и друг - в Тян Шан - вместо с раница - с два скъсани зебляни чувала. За такива хора екипировката не е фактор и в повечето случаи те са в състояние да скрият в малкия си джеб всякакви напомпани и скъпоекипирани гъзари. Да не говорим за босоногите балти, които са в състояние боси да стигнат до над 6000м по склоновете на Нанга Парбат за да мародерстват в изоставените от сахибите височинни лагери...
А също така, скромния ми опит сочи, че към всякакви "водачи, доброволци в ПСС" трябва човек да се отнася с много наум, защото напоследък не се знае, ако трябва да "поработят", как точно ще си свършат работата. Дали акцията няма да започне на основание т.7 от Тарифата, а да завърши по т.8 от същата.

Сега Слав остава да прочете и за рарамури ... а това с екипировката ... и преди съм писал за бабите и дядовците в Мугла, дето си шляпат по чукарите с галоши, с изрязани каишки, като там наклоните и денивелациите са сериозни. И на снимките от старите ленти от залесявки и терасиране, повечето са боси, така са си ходили.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Моите туристически обувки винаги са били с един номер по-големи от летните и задължително са пробвани с дебел вълнен чорап. С чорап съм и на екскурзиите, няма опасност от запотяване. Когато обувките са достатъчно високи и с хубави капси, стъпалото се задържа към глезените и натискът върху ноктите при слизане отслабва. Иначе наистина е отвратително. Имам една снимка на внука, как слиза бос от "Бай Кръстьо" точно заради къси обувки. Миналата година на Пирин неочаквано се сблъсках с друг проблем: подметките. Съвсем прилични италиански високи обувки, а се клатушках като пиян. Вместо по едно крачка, правех по три, защото залитах. И на едно място на слизане като залитнах... За да не падна наляво, се дръпнах вдясно, самарът допълнително ме срина и аз паднах в камъняка право на главата си! Добре че все още съм достатъчно пъргав и с твърда глава, та минах без комоцио или счупване. Обясних си инцидента с умората - вече слизахме на фенери. Тази година обаче нещо подобно ми се случи посред бял ден на съвсем нормален път от Каньона на водопадите край Смолян малко преди вилната зона. Както си вървях по чакъла, изведнъж някаква сила ме тласна напред и аз със засилка изхвърчах пет-шест метра, като накрая се провлачих още два метра по ръце. Фотоапаратът беше в едната ми ръка, но успях да го запазя за сметка на здраво одраните ми лакти, китки и лицето. Тогава разбрах, че ужасната нестабилност на подметката е виновна за всички. Някаква лека еластичност в гумата се оказваше фатална. Повече тия обувки никога няма да обуя. Тази година на Пирин пак се уморявах, естествено, но такова клатушкане нямаше. Та затова един съвет: проверявайте поведението на подметките при странично огъване. Невинаги пластичната подметка е за добро!

След близка среща с пепелянка съм се зарекъл, да не стъпя в планина по сандали и къси гащи....

Ти в планината си стъпяй по сандали, гледай върху пепелянка да не стъпиш! Very Happy