Боровец - Рибни езера - Рилецко било - Рилски манастир - ЦПШ
Възползвах се от почивните дни, за да направим една разходка из любимата Рила. Тъй като другарчето ми искаше много да види част от
адвенчър скай рън трасето, по негово настояване, първия ден беше от Боровец до х. Рибни езера.
Петък вечерта бях запазил за спане хотел Арена Самоков за 70 лева двойната стая, идеално си е.
Събота тръгнахме не особено рано около 7.20 от началото на пътеката за Мусала, където е чешмичката. (Да отбележа че колата ми стоя там 3
дни и нямаше никакъв проблем) И една много приятна и неочаквана изненада. Още на тръгване пред нас мина сърничка с малко си, много
внимавахме да не ги подплашим.
Времето беше прекрасно през целия ден. Цялото разтояние е 35 км при около 2400 метра денивелация. Ние го взехме за 12 часа и 30 минути
обаче, имаше и около 40-50 минути почивки. Не сме бързали чак толкова много. Другарчето сгъна доста сериозно и му беше тежко.
Като цяло си е доста натоварващ преход физически. Гледките които се откриваха през целия ден са уникални.
Ползвам отскоро едно приложение за разпознаване на върхове. Казва се PeakFinder и струва 11 лева за iphone. Представя се изкючително
добре навсякъде. Отделно може да пуснеш камерата и по изгледа ако има разминаване да насложиш релефа, върху реалната снимка и е
супер. Та там ми даваше видимост до Ботев и на запад-югозапад до доста чужди върхове, освен българските. Запазил съм снимки на всичко.
Като минавахме около връх Налбант, имаше група от 7 мотористи. Веднага пуснах един сигнал на 112. Дошли са от Семково май, предпполагам
и от едно друго място, трябва да го видя на картата и после отидоха надолу според мен към Грънчар. Сега ще пиша сигнал и до НП Рила.
Пристигнахме на х. Рибни езера точно около залез слънце, имаше доста хора. Сега ако трябва да сложа ръка на сърцето, човека веднага ни
намери стая в бунгало и беше идеално. Цените са 15 лева. Преди бях казал че там се все пияници и не им се радвам много. Обаче се оказа че
не са толкова лоши, при тях няма липса на храна и места. Единия от персонала ми каза че е готвил на хора дето са дошли през нощта.
Имаше китари и пиене, но не беше шумно или поне на мен така ми се стори.
Сутринта станахме и отидохме към билото за Рилец и посока Рилски Манастир. Там началото е трудно, тъй като се качва 300 метра до
билото. В хубаво време, това за мен е най-добрия обзорен билен преход
който съм правил. Толкова е хубав и толкова приятен и лек, че няма накъде. Според програмата се виждаха Кораб планина и Титов връх,
виждах тези очертания много ясно и се чудех, какво може да е това толкова далече извън България. 100 процента тези са били.
Ходенето е ясно различимо до връх Чаушка чука (по табелите го пише Пъдарска чука) .. После започва плавно слизане и много трева. Добре
че минават някакви хора, да се вижда пътеката, по едно време има и една жалка табела, закачена за едно дърво. В района близо до връх
Бричебор стои една самотна табела, която оказва Рилски манастир. Там трябва да се внимава, понеже трудно различимата пътека в тревата
заминава към Бричебор и обходно слизане. Трябва от табелата да се следва реброто и от там да започне слизането. Пътеката е много трудно
различима през тревата и трябва да се внимава да не се загуби. Общо взето върви надолу и надясно по реброто.
Това е най-трудната част от прехода, понеже се слиза много и продължително, има много паднали дървета и пътеката е с по-скоро затихващи
функции. Добре че поне някакви хора минават от време на време.
Отварям една скоба за да кажа и на мен какво ми се случи. Нещо което не съм и подозирал. Взех си нови обувки Мамут, които са високи
имах няколко сериозни ходения с тях и са разтъпкани много добре. Правеше ми впечатление че ми дразнят лявото кокалче на глезена, но
не съм свикнал да обръщам внимание на такива "дребни неща". И така втория ден както си подсичам билото, изведнъж много неприятна
болка ме споходи, която ми попречи въобще да ходя с тези обувки повече. Много сериозно се беше натъртила областа около кокалчето
без дори да съм забелязъл. В последствие, каквито и начини на превързване и подлагане на бинтове не помогнаха. Имам едни плетени
обувки за 30 лева от Декатлон, та сложих тях и така минах половината траверс, плюс това слизане до Рилски манастир.
Това което ми направи най-лошо впечатление са закованите табели по дърветата, за посоки и съответно спонсорирано по Европрограми.
Дефакто тези пътеки почти ги няма и не са маркирани, не се подържат, а някой е взел незнам си колко пари. Явно сигнала ми към НП Рила
ще е безмислен, след като те са бенифициенти по тези програми, а в този парк се правят най-големите безчинства.
Този Билен преход от хижа Рибни езера до Рилски манастир ни отне 9 часа, като имаше почивки и мотане. Километрите са 19 и денивелацията
е 761 метра.
Това за мен лично беше най-готиния преход, като слизането беше точно до хотел Рилец. Това е спа хотел, който е на много хубаво място
и е идеален за след тежък преход. Поразрових се понеже се чудех, как на такова място има такъв хотел и се оказа че и там е била
някаква база и после реновирана, по познатия начин и там не са чисти историите. Нощувката беше 90 лева за икономична стая през букинг
ком... Много е тихо там и много спокойно и закуската която е включена там е супер. Оказа се че и те правят много хубави мекици.
Понеделник 7септември и трети пореден, станахме лежерно закусихме около 8 и отидохме до манастира да запалим по една свещ. Понеже
ползвам само kade.si като карта и локация, ми направи разминаването което се получи когато позиционирах и това ме обърка на хващане
на пътеката.
Тази пътека е същата като Бричеборската, взети някакви много пари за 3 табели по европроекти, много грозно забити с пирони за
дърветата и след напускане на горския пояс е страшен треволяк и въобще неподържано. Лично аз не бих се спуснал по нея има прекалено
много трева и най-много да се пребиеш, а пък ако е мокро или лошо времето ... Става само за изкачване в хубаво време, там срещнах
само 2ма немци които слизаха, явно благодарение на тях и още много малко които минават, пътеката все още се вижда из тревата.
Отделно на това информацията за Додов връх е 4 часа, което не е коректно, тъй като това е за по-бързи хора. Ние за 4 часа и 30
оминути се качихе до билото което е на около 2580 метра височина, там са 6,5 км при около 1400 метра денивелация.
Оттам аз дадох газ, тъй като заради мотането стана 14.00 часа, сложих дясната обувка, а на левия крак с прецаканото кокалче
плетената и в 16.00 бях на ЦПШ. Остана ми време да пийна едно кафенце с един швепс грейпфрут и една цигарка.
Оттам в 16:50 хванах последната маршрутка до Самоков за 7 лева, която пристигна на автогарата в 17:40 и после за 1 лева
хванах последната маршрутката за Боровец в 18.00. В 18:15 стигнах Боровец и 28 бях до колата. Оттам през Бели искър, на разклона спрях
да си купя картофи и домати и 19.20 се върнах на ЦПШ и после 21.00 и малко в София ..
От Рилски манастир до ЦПШ са 15 км при 1524 метра денивелация. По часовник пише 7 часа, но там има и почивки и мотане.
Сигурно е малко разхвърлян поста, нямам много време и го пиша специално, да дам информация, ако на някого му е нужна.
Е вкарах и малко лични елементи, но няма как.
Вто Сеп 08, 2020 2:04 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2566
И да не забравя, някъде около 1800 метра, вдясно от пътеката тръгва ясно различимо билно ребро, което ми се вижда доста по-добро за ходене. Много ми се ще да го пробвам някой път.
Re: Боровец - Рибни езера - Рилецко било - Рилски манастир -
kaloyanv написа:
Сутринта станахме и отидохме към билото за Рилец и посока Рилски Манастир. Там началото е трудно, тъй като се качва 300 метра до
билото. В хубаво време, това за мен е най-добрия обзорен билен преход
който съм правил. Толкова е хубав и толкова приятен и лек, че няма накъде. Според програмата се виждаха Кораб планина и Титов връх,
виждах тези очертания много ясно и се чудех, какво може да е това толкова далече извън България. 100 процента тези са били.
Ходенето е ясно различимо до връх Чаушка чука (по табелите го пише Пъдарска чука) .. После започва плавно слизане и много трева. Добре
че минават някакви хора, да се вижда пътеката, по едно време има и една жалка табела, закачена за едно дърво. В района близо до връх
Бричебор стои една самотна табела, която оказва Рилски манастир. Там трябва да се внимава, понеже трудно различимата пътека в тревата
заминава към Бричебор и обходно слизане. Трябва от табелата да се следва реброто и от там да започне слизането. Пътеката е много трудно
различима през тревата и трябва да се внимава да не се загуби. Общо взето върви надолу и надясно по реброто.
Това е най-трудната част от прехода, понеже се слиза много и продължително, има много паднали дървета и пътеката е с по-скоро затихващи
функции. Добре че поне някакви хора минават от време на време.
Това отдавна съм си го наумил, като маршрут. Често сме по този край с жената и все си викаме, че трябва да разгледаме и това бяло петно в Рила.
ПС: Парк Рила е нещо, което функционира само на хартия. Няма друг парк, който толкова тотално да е абдекирал от задълженията и бракониерството да е толкова на почит.
Отидете, на мен много ми хареса. При хубаво време е уникално. Такива гледки няма никъде.
Вто Сеп 08, 2020 10:51 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
И аз съм ходила по Рилецкото било с моя щур мъж. Слязохме по една безкрайна пътека с много серпентини през гора. Коя е тая пътека, не я споменавате? Гората май се нарича Манастирска гора. Ангеле?
Ауу, много прилича на онази! Само че дерето не го помня. Тук някъде беше плантацията с многото цветя, от които аз си откъснах три и се скарахме. Разправяла съм ви.
Пет Сеп 11, 2020 1:57 am
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2566
Пчелата Жужа написа:
. Коя е тая пътека, не я споменавате?
Благодаря, обичам да ми говорят на вие, особено на живо!
Пет Сеп 11, 2020 1:24 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
kaloyanv написа:
Пчелата Жужа написа:
. Коя е тая пътека, не я споменавате?
Благодаря, обичам да ми говорят на вие, особено на живо!
Калояне, не ти пиша на Ви, а пиша в мн. ч., защото и други ходиха по Рилецкото било и слизаха от него. Включително моят приятел Ангел.
Калояне, храни куче да те лае. Спомняш ли си?
Пет Сеп 11, 2020 4:46 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2566
Пчелата Жужа написа:
kaloyanv написа:
Пчелата Жужа написа:
. Коя е тая пътека, не я споменавате?
Благодаря, обичам да ми говорят на вие, особено на живо!
Калояне, не ти пиша на Ви, а пиша в мн. ч., защото и други ходиха по Рилецкото било и слизаха от него. Включително моят приятел Ангел.
Калояне, храни куче да те лае. Спомняш ли си?
Е аз се шегувам а пък и не ти разбрах въпросите, извини ме за което .
Пет Сеп 11, 2020 6:45 pm
Liubitel
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
Вчера ходихме към Бричебор от Рилския манастир. Не знаехме дали може да се паркира около хотел Рилец, затова оставихме колата на първото разширение на пътя преди манастира, до табелата Рилски манастир. Минахме под заведението, което пък е до мястото, където правят мекиците.Широката калдъръмена алея свърши в някаква полянка с висока трева и след като минахме нея, се видя пътечка която ни отведе до алея, мост и се оказхме на черен път - много широк под хотел Рилец. Да вметна, че на връщане минахме по моста, но по горната алея,която минава през самото заведение и излиза на Самоковската порта на манастира. Този черен път е съвсем кратък и се слива с асфалтовата алея за хотел Рилец. Може спокойно да се паркира там колата, ако не дават на хотела. Някъде там започва и пътеката за Бричебор. Но ние използвахме джипиес и не сме се губили. Няма табели или марки в началото. Като се тръгне към хотела, примерно като сте паркирали по-долу, (на черния път), има поточе, идващо от ляво. Тръгва се по него, пресича се на едно място - има отчупено лято от бетон малко корито в самото поточе, и там е началото на пътеката. Малко е зашмулено от млади елички,минава се през тях, но се личи пътечка. Така е по-лесно вместо да се чудиш къде е пътеката, защото в началото ѝ даден на бгмаунтинс,има полянка и там не си личеше накъде да тръгнем, понеже имаше множество пътечки в тревата.(за който няма машинка е объркващо).Не знам защо са я кръстосвали тази полянка толкова Като се повърви малко по лявата страна на Бричеборското дере, долу тече вода, започва да се вижда оранжева марка по дърветата. Има само едно място където марката върви наляво, но след 10 м свършва, но през дърветата се вижда, че има марка и надясно и по нея трябва. Предполагам заради паднали дървета е така. Има и табели на парка, които са малко смешни на места - примерно Манастирски езера. Колко път има до тях...в същия смисъл може да се сложи и табела х.Грънчар. Там където пътеката се разклонява на : 1) пътека стръмно по реброто до Бричебор и на2) пътека заобиколна пак до Бричебор, има табела - надясно за Бричебор, а на по-кратката има трикольор вертикален (бяло, зелено, жълто) и си личи.Да поясня повечко - пътеката си върви хоризонтално и стръмно завива на 90 градуса и нагоре, излиза на нещо като тераска, с трева и офика ( дърво с червени плодчета като касис), около 10 м е това терасченце, отдясно е много стръмно. И по посоката на движение точно пред вас е табелата за заобиколната, а като погледнете малко напред и нагоре се вижда триколяьора. За съжаление нямам снимки.Нито моите спътници са правили такива. Следва много стръмно изкачване нагоре - на пръсти, личи си пътеката. Излиза от гората, има много висока трева и малко клек, върхът ви е вдясно, доста надолу, не е означен видимо, но като сте на него, ще видите в тревата стара триангулична точка.Заобиколната пътека е малко трудна за следене от върха. Имаше минавано и по утъпканата трева се ориентирахме. Като застанете с лице на запад, към Пастра - вижда се, и започвате да слизате надолу по тревата, логиката е да се заобиколи клека, който ви е отдясно. Слизайки надолу, се виждат едни камъни, белеят се и са единстевените, надолу по реброто,някъде там трябва да завието надясно и да се махнете от ръба.Ръб като казвам е малко силно, то си е широко но е ръба на реброто Вдясно има иглолистна растителност като стена, но там където трябва да слизате от реброто няма, като супер широка порта е и всъщност е поляна, там пътеката си личи добре въпреки треволяците. Има една ела ли е, смърч ли, която е изсъхнала и се отличава на фона на здравите до нея, и покрай нея минава пътеката. Скоро след това ще стигнете чешмата.На пътеката има вода с чучур, има вода, тече си. Сложено е едно дърво като корито, ние точно на долния му край излязохме, а после видяхме чучура горе и там е пътеката. Малко се върви през тревист участък, но си личи, стига се до паднали дървета, минават се и става малко по-добра пътеката. Няма драми до сливането ѝ с тази идваща от реброто, пряката. Искам да обърна внимание на това, че по пътеката има оси, които си правят гнезда в падналите дървета или в дупки. Бъдете вниманителни къде забивате щеките и къде стъпвате. Ние малко си изпатихме, но грешката беше наша. Мислехме и до Чаушка чука да ходим и през Черней да се върнем, но щеше да стане късно и се отказахме. Не се върви лесно през туфите с треви, които са в тази част на билото, там не пасат животни. Добре е да сте с високи обувки - доста се кривят глезените в такава трева поради големите дупки между туфите. Хубаво щеше да имам снимки да онагледя маршрута, но дано и така съм ви била полезна.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети