След проливните дъждове на 7-ми и 8-ми август дойде ред за втора четиридневка за тази година в Пирин.
Акцентът бе върху част от езерата на Северен Пирин, които не успях да снимам през юли.
Спътник ми беше моят приятел Васил, на когото благодаря за компанията.
Походът започна от паркинга до х. Бъндерица. Времето бе предимно облачно, добро за ходене и не много
добро за снимки и за полет на дрона (много силен вятър на Жабешкото езеро).
През Бъндеришки циркус и Тодорина порта се придвижихме до х. Демяница.
На втория ден поехме към връх Дженгал (Момини двори). След отклонението от жълтата маркировка,
пътеката до върха е стръмна и много камениста, дори за стандартите на Северен Пирин.
Гледките от върха, обаче, си заслужаваха бъхтенето с тежките раници.
На слизане към з. Тевно езеро небето притъмня, но до валежи и гръмотевици не се стигна. Така бе и през другите дни на похода.
Както винаги, на Тевно прекарахме чудесно. Укрепихме приятелството с момчетата от Шуменска група,
с които нощувките ни съвпадаха и през трите дни. Тяхното добро и весело настроение радваха душата
на фона на иначе малко тъжната, заради вируса, година.
Запази се традицията на Тевно да създавам нови познанства, в т.ч. с представителки на нежния пол.
Пирин е ярко доказателство за тяхната еманципация – все по-често срещам по пътеките и заслоните жени,
както в групи или в двойки с кавалери, така и такива, които имат смелостта да ходят из планината сами.
Не винаги познават добре маршрутите, но за сметка на това правят преходи, които респектират.
Все повече си мисля, че след китайците, планетата ще се управлява от жените!
На другия ден продължихме към з. Спано поле и след това към Синаница.
Докато на седлото преди Превалски чукар се отитвах да съвместя управлението на дрона с пиенето на много благата сутрин бира,
се появи мой стар познайник – набора Димитър.
Преди да започне да се грижи за дузина крави в този район е бил учител.
Интелигентен човек, раздумката с него е приятна, още повече, че имаме някои общи познати, интереси и теми.
На снимката - наборът Митко и моят приятел Васил (и неговата бира се оказа от благите):
На Атмегдан, цитираните в началото на темата валежи бяха изхвърлили мостчето на единия бряг.
Внимавайте с времето, с планината шега не бива!
Заслон Спано поле запомних с две неща : симпатичната и любезна млада барманка и възможността да се насладя на една от любимите ми бири – Хайнекен.
На з. Синаница бяхме към 18 часа, след задължителния душ имаше време и за няколко клипчета.
На сутринта снимах и изгрева, така че събрах достатъчно материал за едно сборно видео.
В него като артисти взеха дейно участие моят спътник Васил и момчетата от Шуменската група.
Справиха се много добре, при това без каквато и да е режисьорска или операторска намеса.
Атракцията на последния ден бе любопитна дива коза, която бе така добра да ми позира за няколко снимки,
които може да видите в посочения в края на темата албум.
Пешеходната част на експедицията приключи на паркинга до х. Бъндерица, а културната – в ресторант Мотиката.
Дебелата сянка под дърветата и водните скокчета на преминаващото през заведението поточе рязко контрастираха с асфалта,
навалицата и сръбската музика в заведението на Лазо.
Всекиму своето!
Повече снимки, при това с по-висока резолюция, може да намерите в албум с адрес:
Чудесно ходене и по традиция на радваш с красиви снимки, поздравления
Бате Митко е много сладкодумен, миналото лято му гостувахме в "бърлогата", почерпи ни с ароматен, билков чай и домашно изпечен хляб в полеви условия. Другата седмица може би пак ще го навестим.
Само да не го зачекне човек по темата Македония, че тогава става страшно
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Аз имах такава раница като неговата като дете, само че в умален вид 
