Хижа Безбог съвет за начинаещи

Здравейте, скъпи съфорумци. Този август планирам за сефте да нощуваме на хижа (голям мерак ми е от много време да не бързаме и да се накефим на околността), Избрах хижа Безбог, като надявам се при добро време да направим преход до Полежан и Безбог, а на втория ден до Поповото езеро. Та много ми е развълнувано, но тъй като знам, че нашите хижи не са прелест, моля ви подгответе ме -какви условия да очаквам и какво да си нося в раницата. И също така - да очаквам ли да студувам вечер? Моля не ме хейтвайте, че съм пишман планинар, което е така. Всеки започва от някъде, а аз оттук. Благодаря на отзовалите се.

Всъщност, условията в хижа Безбог са може би над средното ниво на хижите в България. Ако не сте в лукс стаите със самостоятелна баня, то имайте готовност да слизате на ниво -1 за една единствена баня за 2 или 3 етажа. Но пък аз никога не съм чакал за да я ползвам. Съответно не забравяйте джапанки и хавлии.

Друга съществена разлика от икономичен хотел не намирам. Леглата са нови и удобни, стаите са чисти, имат мивка и със сигурност няма да ви е студено. Готвят добре (според моя вкус), има добър избор в кухнята. Цените, мисля, също са над средните за хижи. Последния ми път там, в столовата се вдигаше много шум до след полунощ. Лесният достъп привлича хора за банкети, а не само за върхове и езера.

Не съм проверявал специално, но не се сещам да има по-високо разположена хижа (хижа, не заслон) от Безбог в България, така че явно първият ви път ще е най-високо ниво.

P.S. Поправям се: има по-високи хижи в Рила: Мусала, която не функционира и Ястребец, в която съм нощувал веднъж.

Последната промяна е направена от Dimov на Нед Юли 26, 2020 11:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Никой няма да хейтва.
Безбожката хижа беше една от най-добрите, но постепенно се превърна в мърляв хотел с претенции.
Лифтът до нея също не е от най-радващите, лично аз никак не го обичам. С високопроходима техника може и до езерото пред хижата. Един автосадист ме качи преди седмица дотам.
Иначе... мястото е разкошно. Високо е и всичко е някак леснодостижимо. След едно спане там дори да си слабоподготвен или остарял, ще е по-лесно да почнаш от прага, който наричат Душевадник. До Полежан са само накакви 600+ метра, можеш да отстреляш и Безбог.
До Папаз гьол няма да имаш никакви проблеми, освен няколко метра кал.
Оттам има и други прекрасни маршрути.
Иди да се порадваш, желаем прекрасно време за ходене и снимки!

Wink

Димов, сигурен съм, че си бил и на още една по-висока хижа в рила... Но не това е въпросът. Въпросният обект не е нито хижа, нито хотел, нито кръчма.. Не казвам, че е лош, но в района бих предпочел мочарата (не знам дали работи сега) или тевно. И най-вече хотел "под звесдите". Smile

	Nicolette написа:
	И също така - да очаквам ли да студувам вечер?

Вечер там си е хладничко. Поларът е задължителен атрибут в планината, дори и през лятото.

_________________
Маршрут E3: Ком - Емине
Маршрут Е4: Витоша - Верила - Рила - Пирин - Славянка
Маршрут Е8: Рила - Родопи

Благодаря за отговорите! 😁

И през 1971 г. Баба Марта яко се разлюти
След като валя цяла седмица сняг, лавина отнесе пиринската хижа „Безбог” в едноименното езеро
И днес в родното ми място Добринище се разказва, че името на пиринския връх „Безбог” е свързано с легендата за "безбожното " клане от страна на турците на българските моми, които белели платна на близкото езеро, и на момците, които пасели стадата си из околността. Ятаганът на поробителя ги настигнал, защото не пожелали да сменят вярата си. Така останало преданието за върха и езерото под него. Тази леганда за пръв път като дете чух през 1970 година от бай Никола Топузов, мой съселянин и тогава домакин на х."Безбог", издигната през 60-те години на миналия век за отмора на многобройните туристи. Тогава с родителите ми след много катерене по стръмното от х."Гоце Делчев" до "Безбог" за първи път видях красотите на върха. Година по-късно обаче поради жестокия нрав на върха от хижата не остана и... следа.
Запомнил съм първите мартенски дни на 1971 година с обилния снега, който валя непрекъснато почти цяла седмица. Натрупа толкова много в Добринище, че по улицата се образуваха снежни тунели от близо два метра. Един ден баща ми се прибра в къщи и каза, че от хижа "Безбог" не останало и следа, защото лавина я била отнесла в езерото. Години по-късно, при едно от многобройните ми гостувания на х. „Безбог” Никола Топузов ми разказа с вълнение за картината, която видял с очите си на 10 март 1971 година: "Като се качих към обяд на Безбожкото езеро, където се намираше хижата, гледам, гледам, сграда не мога да видя. Тук винаги е валяло много сняг, но поне покривът и коминът се е виждал. Намерих обаче по едно време в преспите гръмоотводът зарит в снега. И тогава нещо ме жегна, че е станало лошо с хижата. Бях обаче несигурен за това, че може лавина да я е бутнала. После намерих на едно място и дюшек и тогава ми стана ясна картината. Слизам на "Гоце Делчев" и казвам на хижаря бай Коце Тонин, че "Безбог" вече я нема. Той ми вика, не е верно бе, не е верно, как така цяла хижа ще изчезне? Утрето вече отидох в Банско, където беше нашата служба, казах им, че "Безбог" е съборена. Голям късмет извадих, защото предния ден, въпреки обилния снеговалеж, слязох в Добринище, за да уредя някакви документи, пък и да купя хранителни продукти. Явно за мен е имало бог, щом съм се разминал със смъртта!" Този негов разказ аз мога да допълня със спомена,че тогава за първи път в живота си видях моторна шейна.От София бяха пристигнали планински спасители,на които бе поставена задача да отидах до х.”Безбог”, за да видят дали няма затрупани хора. И тъй като нямаше пробит път заради много сняг, до там те се придвижиха с моторни шейни. При спасителната акция се потвърди, че наистина няма жертви, а лавината е отнесла хижата в средата на замръзналото езеро.Цялата тази история тогава бе описана на цяла страница в туристическия вестник „Ехо”, за който баща ми бе абониран. А през пролетта, когато езерото се размръзна, съборената хижа потъна на дъното.
От старата хижа сега са останали само основите, в които има вградена красива каменна чешма с мраморен еделвайс, за да напомня за невероятната сила на природната стихия. По-късно, вече на източния бряг на Безбожкото езеро, далеч от лавините бе построена новата хижа, която със своите 2 240 м н.в. е най - високата в България. Тя бе градена точно десет години, като тухлите, цименът, пясъка и варта бяха изкарани на гърба на... каракачански коне. Трудовашки ръце пък строиха няколко лета въжената линия от хижа "Гоце Делчев" до "Безбог". Така бе поставено едно добро начало за развитието на зимните спортове в този изключително красив край на страната ни.

Петър ХАДЖИЕВ
В.”Земя”, 10 март 2015 г.

Иначе относно самата хижа, мога да посъветвам да се спи в туристическата спалня, която е на 5тия етаж.

На 3ти март много от хората бяха дошли да се напият от там. Беше шумно долу до 2-3 часа, а тоалетните бяха оповръщани. Може би на 5тия етаж е най-закътано.

В сряда и четвъртък бяхме на Безбог.
Лично аз повече няма да стъпя там.
30лв. нощувка на човек в четириместна стая, при една тоалетна на етаж,без тоалетна хартия и един сапун и за мивка и за баня ,ми идва в повече.Приеха ни без резервация,въпреки,че иваше свободни стаи, само щото човека на рецепцията се оказа познат на Стефчо.
Банята е без врата и всеки ,който отива да пишка минава покрай къпещите се.Не,че ми пука-аз съм Ираклиец,ама имаше и доста деца,което вече е неудобно.
От двата душа,единия беше повреден,разбира се.
Това,че беше пълно със скиори и в столовата се закусва,обядва и вечеря на 2 смени,също не е плюс.
Иначе-да кухнята е много добра и персонала беше приветлив.
Човек може да мине през връх Безбог, Полежант и Поповото езеро и без да спи на въпросния псевдо-хотел.