До вр. Васильов и х. Васильов от към Рибаришки проход
Маршрутът е добре познат и идеален за по-малки дечица, които обичат планината.
2 дни преди рожденият ден на Дани решихме, да изпълним едно негово желание - да го заведем на планина. Речено - сторено, Качихме се на колата една сутрин и след час и половина бяхме на вай-високата точка на Рибаришкият проход.
За някои хора е сезонът на дините, но за нас дивите ягоди бяха на фокус. Почнали са да преминават, но са все така вкусни. И просто за по-любопитните, които познават хлапето - не, не яде от тях.
През цялото време следвахме синьо-бялата маркировка. Има и табели. Няма вариант да се загубите по пътя или в най-лошия случай се иска специален талант за да се загубите.
Малчо бе леко кисел днес по неясни причини, но след изречението "Ако не спреш, няма да те водя повече на планина с нас" всичко си дойде на мястото. Понеже няколко човека ме попитаха, казвам - не караме детето на сила да идва с нас, а той иска.
От тук насетне се виждат ветрогенераторите и вр. Васильов. Дани много се впечатли.
Още по-интересна му беше изворната вода, която се стичаше насам-натам. На призивът ни, да не стъпва с нея не съм сигурен, че някой ни отрази.
Традиционно тук имаше и много пасящи кончета. Дани обожава кончетата, даже сме го водили да язди пони. Изпитва невероятни симпатии към конете.
Почти стигнахме ...
Решихме, че първо ще се качим на вр. Васильов, а в последствие ще посетим хижата, за да хапнем нещо.
Първо се насочихме към първия ветрогенератор.
Като застанеш под него се чувстваш някак дребен. Не че не съм 1,50 висок, но това няма значение в случая.
Отиваме към втория ...
Втора порция радост за детските очи - кончета
Нагоре ...
Любимата ни игра край втория ветрогенератор бе да прескачаме сянката на перките. Толкова му хареса, че не можем да си тръгнем ...
След като се наскачахме, време беше да се снимаме тримата на вр. Васильов (1490 м нв.в.). Васильов е първенецът на Предбалкана.
Гледката от тук е 360-градусова, подухваше много приятно.
Гледката към алпийският траверс бе както обикновено - вдъхновяващо.
Кажете "зейее"
С риск да ме наречете пристрастен - пак траверса
Време бе за обяд. Хванахме пътеката към хижата
Навсякъде миришеше на билки и чай. Страхотно е!
Малкият ни водач ни водеше смело напред въпреки, че се чуваше лай на кучета от към хижата.
В хижата ни очакваше изненада. Това малко конче, което се оказа на 2 дни много ни се радва. След като попитахме хижарите за него се, че майка му го е изоставила и туристи са го довели до хижата. Животинката трудно седеше на краката си и се умилкваше. Докато си поръчвахме храна станах свидетел на това, как хижарите дават всичко от себе си, за да намерят майката и собственика и. За наша радост ги откриха и доведоха кобилата. За съжаление майката не даваше на малкото конче да суче ... малко тъжн картинка беше. Ако някой има инфо, какво се е случило в последствие - нека сподели.
Заредихме бутилките със студена вода и си поръчахме обяд. Хижата си работи съвсем нормално.
Винаги съм казвал, че предпочитам боб в планинска хижа пред пържола в изискан ресторант. Докато хапвах и изгубих Дани от поглед. Голямо търсене падна около хижата - нямаше го. На края влязох вътре и питах хижарите, дали са го виждали. Хижарката почна да го търси из хижата и ... оказа се, че нашия човек си харесал стая, културно преместил одеалото и си легнал да спи ...
След като се извинихме за недоразумението и си взехме довиждане с любезните хижари тръгнахме обратно.
Беше грехота да прекараме слънчевия следобед в леглото. Използвахме момента да се разходим хубаво сред природата.
Васильов връх съм го виждал от основното било при върховете Булуваня и Тетевенска Баба. Мисля, че не бях разглеждал снимки отблизо на върха. Много красиво и панорамно изглежда!
Пет Юли 03, 2020 11:19 pm
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
Много хубаво споделяне!
И аз минах по този проход с колата.Видях табелите за Козя стена и Васильов.Повървях малко ...Оттогава се каня да питам дали има маркировка за Козя стена, щото до Васильов знам , че има.
Също така не са ли твърде кусително самотни автомобилите оставени там.
Мн.ме привлича идеята за Васильов- не съм била.
Хехе, Светликс, задобряваш! Браво! И коментарите, и снимките са супер! Ама твоя юнак вече много носи на ходене бе! Това си е сериозно, няма шега! И най-хубаво е, че на самия него му се иска! Да го поздравиш от мене! А и както съфорумката рейн си е казала, самата тя още не е ходила там, а вервай ми, тя е планинар, на когото следва такива като нас да козируват! Брей тоя Светликс младши, как ни засрами нас старите кучета!
Иначе в дагето жега ли е?
Dimov, не е никак лошо местенцето. Просто ей така за раздвижване и разнообразие е супер. Васильов ми е в топ3 на любими маршрути за начинаещи. До сега който съм завел все е казвал "Никога не съм чувал за това място, но ми хареса"
Велина, има маркировки във всички посоки, при това добри. До х. Ехо марката е добра и маршрутът е приятен. Реално като се тръгне от Рибаришки проход към х. Ехо (паркингът с колите) се стига малко над поляната, която е над горичката, която е като тръгнеш от с. Рибарица (Стара Рибарица) към х. Ехо. От тук има готина гледка във всички посоки. От там хващаш на ляво към х. Козя стена и си там след около час-час и половина в зависимост от крачката и това дали си избрала "опасната" или "безопасната" пътека.
Колкото до колите на паркинга - от години там спират туристи и за оплаквания не съм чувал до сега.
ray, благодаря. Хлапето има мерак и нужда от движение. Пълен е с енергия и за сега това е най-лесният начин да изразходва енергията ползотворно.
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3370 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Svetlix написа:
...
Колкото до колите на паркинга - от години там спират туристи и за оплаквания не съм чувал до сега.
...
То и в село Тъжа туристите спираха колите си и не се беше чуло оплакване, ама...
Svetlix написа:
Любимата ни игра край втория ветрогенератор бе да прескачаме сянката на перките. Толкова му хареса, че не можем да си тръгнем ...
Ама перките въртяха ли се?
Svetlix написа:
... подухваше много приятно.
Когато за пръв път качих връх Васльов (21.12.2014 г.), духаше такъв силен вятър, че на върха ни поваляше!
Добре, че бяха постройките на върха, зад които се скрихме и успяхме да отдъхнем от страшната ледена виелица!
Като видях снимките на хижа „Васильов“ и си спомних за форумната среща на хижата - беше на 25-26.11.2017 г.
Тогава 4 пъти изкачих връх Васильов в рамките на 20 часа и 20 минути! Не исках, ама така се получи, много странно беше.
Хрумна ми, че на тебе, Svetlix, се пада отговорната задача да организира следващата форумна среща. Успех!
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пон Юли 06, 2020 10:50 pm
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
