До Лопушки връх и Йончево езеро

Привет,

Да разкажа за преходчето, което си спретнах преди няколко седмици...
Вторник към обяд ме стегна шапката непоносимо, натъпках раницата и в 14.15 бях на автогара Юг. Рейсове за Самоков – през 30 мин . – сбъднатата мечта на туриста Рилофил. Чудесата продължиха и бях информиран, че маршрутката за ЦПШ е в 16.15 – късметът на начинаещия и неориентиран bus hopper. Осигурил си транспорт до планината, оставяше и да реша къде точно ще ходя. Трудна задача към момента, защото не разполагах с карта на Рила (последната я подарих миналото лято на един американец на з. Страшното езеро, който беше тръгнал от ЦПШ за Рилски манастир през вр. Мальовица, съоръжен сamo с iPhone, който твърдеше (iPhone-ът), че з. Страшно езеро е рида Баучер...). Купих карта на автогарата в Самоков, поръчах си прехода и към 16.30 бях любезно упътен към х. Мечит. За първи път ми беше да ходя по този маршрут като цяло, но от Говедарци до хижата има добра маркировка, така че към 18 часа вече възстановявах водно солевия баланс на фона на уютно пушещото коминче на новата постройка. За хижата – само суперлативи (1750 м.н.в.)!

Сутринта се излюпих рано, хапнах набързо и малко след 7 поех по пътя нагоре към вр. Мечит. Компания ми правеше един от хижарските песове, общо взето добродушна кавказка овчарка с размер на младо теле. Пътят нагоре по серпентините е чакълест, изровен, досаден и лишен от гледки наоколо. Плахият ми опит да следвам зимната колова маркировка ме сблъска с безпощаден клек, на който позорно му обърнах гръб и продължих по чакълестия път. Набирайки височина се откри първата панорамна гледка към Лопушки връх. Докато снимах, се чу непривичен шум отзад, обърнах се точно навреме, да изкрещя на песа, който тъкмо щеше да драсне с цялата ми храна за оставащия преход. Явно съм бил убедителен, защото кучето остави храната ми и се дистанцира от мен. Не е нужно да отбелязвам, че от този момент крехкото доверие между турист и куче беше безвъзвратно загубено. Продължих нагоре, песа си подтичваше около мен все едно нищо не е станало, а аз имах усещането че гледа на мен като на самоходна раница с храна. Както и да е, излязох над боровете, стигнах до характерната заравненост, показана на картата ми като кота 2171 м., а на топомапса погрешно отбелязана като Малък Лопушки вр. Там има едни хубави големи камъни, огрени от сутрешното слънце, и така, прескачайки от камък на камък, щях да настъпя една мързелива рилска пепелянка. Аз дадох моментално обратен, а пепелянката продължи да се пече на слънце. Срам, не срам, признавам си че ме хвана страх да се върна и да я снимам. Скоро достигнах до седловината, отделяща Вр. Малък Мечит от Будачки камък ( 2447 м.). От това место за около половин час ентусиастите ще могат да се качат на Будачки камък по немаркирана пътека, но аз и песът, нали сме мързеливци, продължихме по пътя към Мечитите. А гледките на изток са впечатляващи – открива се цяла Средна Рила, докъдето поглед стига – море от върхове. Подсичайки вр. Малък Мечит (пусти мързел), за първи път зърнах езерото Йозола – вероятно едно от най – тайнствените, девствени и магически и прекрасни местенца, което са виждали очите ми. Зарекох се като си купя вертолет, да пренощувам някой път там.
От съзерцанието на езерото ме откъсна шум на мотор, по точно джипа на хижарите, които са ме преследвали почти до върха с един единствен въпрос – къде е кучето. Натовариха си го и всеки пое по своя път – те обратно, аз напред, подсичайки вр. Голям Мечит ( 2568 м.). По пътя на две места има стеснения с великолепни гледки към Мечитския циркус. След като се подмине върха, се открива невероятна панорама към цяла Северозападна, Централна и Североизточна Рила, а аз този ден определено бях късметлия с времето. Около 10.30 полегнах на полянката под върха, съзерцавайки предимно з. Кобилино бранище и изкачването към Водни чал и се питах дали да продължа към х. Рибни езера или към Рилски манастир. Гледайки картата обаче реших че денят ще бъде по – интересен, ако кача Лопушки връх, през Римски друм се спусна на з. Страшно езеро и евентуално направя опит да хвана следобедната маршрутка. Речено – сторено, Лопушки връх ме подканяше, измамно заоблен и полегат, така че около 11.00 потеглих по втората част от прехода. Първо се изкачва Малък Лопушки връх (2500 и нещо си м.), после се слиза, после пак се качва, и качва, и качва, и....така час и нещо докато не се достигне ръждясалия дъждомер на Лопушки връх ( 2698 м.). Ама горе – кеф на едри дози, тъкмо и вятъра спря, хапнах, пийнах и отпраших пак надолу към Поповокапския превал.
От върха тръгнах около 13 часа, с илюзията, че минавайки през Страшното езеро до ЦПШ ще ми отнеме макс. 3 часа. Отново се следва зимната маркировка, откриват се панорами и гледки към Лопушкия циркус, Лопушко и Поповокапско езеро. За тези, които забравят да си налеят вода на хижата, последното езеро ще им реши проблемите, предполагам водата става за пиене. Иначе никаква вода по пътя досега. Стигайки до Поповокапски превал, изведнъж загубих следващия зимен кол, посока към Римски друм. Хубаво е това да се знае, защото наоколо са скали и малко клек. Почудих се, огледах се и по каменните пирамидки намерих следващия кол. Времето напредваше и вече бях сигурен че ще преспя на з. Страшно езеро, защото нямаше да хвана маршрутката от ЦПШ.
Излизайки на Римски друм, провидението ме насочи към камък с прясна синя маркировка – я виж ти, изненада. Погледнах картата и се оказа че съм попаднал на разклона за лятната пътека към Йончево езеро – ураааа, имах вече shortcut към цивилизацията! Пътеката обаче в горната си част не е маркирана особенно читаво и на едно две места доста обикалях докато отново попадна на вярното продължение – напомни ми на играта стражари и апаши от детството ми. Затруднение са и множеството пирамидки, разпръснати навсякъде наоколо, които в случая повече объркват туриста аматьор. Както и да е, след около половин час спускане от Римски друм, вече се наслаждавах на кристалните води на Йончево езеро. Първите двукраки, които срещнах за този ден (не броя хижарите с джипа в търсене на песа), бяха двама бракониери с пробляскващи въдици. Езерото е голямо и двукраките не бяха в състояние да нарушат хармонията наоколо. Избрах си един голям плосък камък в езерото, и си устроих царски обяд, заобилокен от кристална вода и припляскващи наоколо рибоци – пожелавам на всеки такива мигове! На Йончево бях към 15 часа, и след като похапнах, се отправих към цивилизацията през един от най-тъжните места по нашите планини – изгорялата гора под езерото.

Ами това е накратко за този чудесен преход, който си поръчах и направих. Определено есента е много по-подходяща за планината, предвид стабилното време. Ходенето през работни дни в седмицата е рай за социопатите. които искат да избягнат глъчката и да се насладят най-пълно на планината.

Поздрави!

Хъм, да си носил случайно GPS, че ми трябва трак точно в тоя участък - около Римския друм и на север по синята маркировка към Йончевото езеро ???

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Дидо,

бях със стария GPS (Etrex Legend) ама май точно около Римски друм му посвършиха батериите и не съм сигурен дали не съм го изключил...Ще проверя довечера и ще ти пусна съобщение.

Поздрави

Здравей.
моля за информация за сложността на пътеката от Йончево езеро до Поповокапските езера, не през Страшното езеро - нея я знам. Има ли някакви специфики на тази пътека, маркирана ли е, лесна ли е за следване... питам, тъй като смятам да мина по този маршрут със сина ми и бих искал да знам дали е подходящ за него.

Благодаря предварително за съдействието...

Пътеката е маркирана и лесно се следва. Няма нищо сложно, особено сега, предвид сезона.

Благодаря...
А оттам към Страшното езеро коя маркировка да хванем-- лятната или зимната? Този маршрут съм го минавал преди 12 години и тогава баща ми ни прекара през едни зъбери, а под нас туристите ни гледаха с изумление някъде 100-тина метра надолу...

	bozhkata написа:
	- лятната или зимната?

ми сега е лято-начи-лятната Laughing

така е , ама чета по подобни форуми, че било по-добре да се следват коловете, конкретно за този участък, та затова сондирам мнения...

По лятната пътека има едни 200-300 метра, в които се подсича стръмен склон по сравнително гладки каменни плочи. Там може да се получи дискомфорт, но сега вече надали има сняг и ще е сухо. В края на краищата вие си познавате детето по-добре и ще решите, но във въпросният участък, макар и да върви по хоризонтала, пътеката е наклонена на север.

bozhkata написа:

Здравей.
моля за информация за сложността на пътеката от Йончево езеро до Поповокапските езера, не през Страшното езеро - нея я знам. Има ли някакви специфики на тази пътека, маркирана ли е, лесна ли е за следване... питам, тъй като смятам да мина по този маршрут със сина ми и бих искал да знам дали е подходящ за него.

Благодаря предварително за съдействието...

Днес ходих до там , в ясно време е елементарна за следване , само отклонението Y в ляво / дясно - на ляво карате (юг югоизток) докато застанете над тях .... малко се е изтъркала там маркировката (към Попова капа / Прекорец е идеална) Ето и трака https://www.runtastic.com/en/users/0daa8db1-dec8-0dd7-470f-9dd72b938c22/sport-sessions/7f869ba5-ba54-4a79-8773-bfb76ce9f13e