Пирин и Април '2007

Тоя пирински мерак дето ме държи от началото на годината взе да ми тежи много. Та миналия уикенд стегнах дисагите, качих се на коня и газ към Банско.

Планът не беше амбициозен - да се качим до Банско, оттам по долината на Демянишката река нагоре към х. Демяница, там преспиване. На другия ден - евентуално качване до Василашките езера да се порадваме на гледката и връщане обратно по същия път до Банско. Не съм ходил по тоя маршрут, колкото и лек да е - целта ми беше да проуча пътеката, климатичните условия, да се кача до началото на алпийските части на Пирин и ако позволяваха условията - оооще малко Smile

Нямах никаква информация за това колко сняг има в района, какво е дереджето с лавините, утъпкани ли са доволно пътеките и прочее. Знаете ентусиазираните сводки за това колко сняг имаше над Банско тая година - 130 см го даваха за него уикенд, ама това ще е било след като са мятали 2 часа с лопатата да стане пряспа Smile

-----------------------

И така, самото приключение. За два часа се придвижихме до градчето и вързахме коня над станцията на лифта. Оттам тръгнахме нагоре покрай пътя за х. Бъндерица, радвайки се на гората, въздуха и почти лятното слънце.

При един мост окончателно се отделихме от асфалтовия път и тръгнахме по утъпкана горска пътека. Вдясно от нас Демянишката река лудуваше надолу по камъните - прозрачна и чиста, не особено пълнoводна:

Денят беше слънчев, въздуха - свеж, лек ветрец, абе лято все едно. Снегът си беше отишъл на тая височина и ходенето беше леко:

20 минути по-нагоре минахме по дървен мост и тръгнахме вдясно от речното корито. Пътеката стана по-влажна и усойна. Тук-там започнаха да се появяват и снежни петна, декорирани със сини групи пролетни минзухари:

След около час ходене излязохме на голяма, огряна от слънцето поляна - Тодорова орница? Едва там забелязахме, че сме вървяли по странична пътека нагоре, т.е. - отклонили сме се от асфалта доста по-рано. На поляната срещнахме две жени. Те ни увериха, че пътя до х. Демяница е проходим и нагоре има малко сняг:

Отдъхнахме 10-на минути под сенките на големите смърчове и продължихме по пътя към х. Демяница. От поляната нагоре - над 1400 м н.м.в се появиха първите снежни петна. Ходенето стана малко по-трудно - леко затъвахме и се хлъзгахме в мекия сняг. След около 40 мин стигнахме до моста към местността Юлен. Пейзажа стана по-каменист, на места каменни сипеи надвисваха над пътеката.

След няколко завоя ни чакаше изненада - водопада Юленски скок се пенеше в дерето на Демянишката река, и според табелата беше разположен на 1650 метра, с височина на пада 10 метра. За съжаление внушителната гледка към ревящата маса вода долу беше препречена от борове и сухи дървета и се наложи да сляза по склона (направо геройска постъпка Smile

) за да направя що-годе добра снимка:

Отминахме водопада и продължихме по пътя. Зад завоя се показа зелена дървена барака. Нямаше я маркирана на картата, затова отбелязах мястото - знае ли човек кога ще му се наложи да ползва това несигурно укритие ...

Скоро след като подминахме бараката пътя рязко изви в обратна посока - по 2 дълги около 400 метра серпентини се отдалечихме от реката и се качихме нагоре по склона. Въпросните серпентини са заради автомобилите, те могат да се подсекат по пряка пътека и така да се спести разстоянието. Скоро след серпентините пресякохме Къркъмската река, напълнихме бутилката с ледена езерна вода и продължихме остро нагоре до още един водопад - Демянишки скок - на 1750 метра, с височина на пада отново 10 м. Този водопад беше още по-обрасъл от Юленския скок и не видяхме почти нищо от него, само бученето долу загатваше за буйните води...

Там някъде между смърчовете се показа острия чукар на Газейския връх, осветен от слънцето, покрит с рехав сняг, а скоро след това стигнахме и местността Демянишка поляна - посиняла от минзухари. На поляната има малък нисък заслон без врати и прозорци:

От Демянишка поляна нагоре реката стана по-малка и камениста, снега по пътя - малко по-дълбок и твърд. След половин час ходене стигнахме до дървен мост, направен от солидни талпи и минахме на левия бряг на реката. 100-на метра по-нагоре се върнахме на десния бряг по друг, по-малък мост и задрапахме по склона към хижа Демяница. Хижата ... си беше същата, такава, каквато я помня отпреди 9 месеца Smile

При хижата си беше тежка сянка, но на юг слънцето все още напичаше склона на Газея:

Влязохме в столовата, там ни посрещнаха домакините. Явно рядко виждат хора по това време, поканиха ни на масата, а там - зелена салата, ракийка, по едно време, за кратко, се появиха и пържоли ... Smile

Абе любезни хора. Мохабета продължи няколко часа, приказки за планината, стари истории, политика и прочее - както се полага на подобни срещи:

На другия ден се събудихме учудващо късно, казахме по едно добро утро на домакините и тръгнахме нагоре към Василашките езера. За съжаление не беше писано да стигнем дотам - що-годе утъпканата пътека тръгваше южно към Тевно езеро, а отклонението по склона към Василашките езера и Тодорка беше неутъпкано, снега под боровете - мек и след няколко потъвания до кръста се отказахме от мокрото приключение. Поехме нагоре към Тевното, та докъдето стигнем:

Газея вляво, снимам на поразия като японски турист. Подминава ни група от трима души. Пътеката е съвсем размекната, често пропадаме в снежни кухини покрай морените, вижда му се края на снега явно...:

В далечината се вижда Мозговишката порта и снежните склонове преди нея:

Ива и Големия типик на заден план:

Аз успях да вляза в кадър:

Стигнахме до улеите при Големия типик. Там срещнахме отново тримата банскалии. Един от тях сподели, че улеите са лавиноопасни и единия от тях дава лавина всяка година, миналата дори стигнала до дерето и прехвърлила реката. Улеят беше натежал от сняг, изгледахме го подозрително, решихме да спрем на лека почивка и да поемем обратно към хижата и Банско. Някак си не ми се тръгваше от това райско място, но няма как, сивото ежедневие ни задължаваше да се върнем обратно Smile

Няколко панорами от долината:

Газея :

Газея, Мозговишката порта в средата и Големия типик вдясно:

Същото в по-едър план:

И един финален кадър на Газей в далечината, на връщане:

Последната промяна е направена от dido на Пон Авг 23, 2021 12:34 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Ей, чудесни снимки! Хубави панорами! Още ми се ходи на Газей, още от миналата година де! Wink

Дидо, много лятно го раздавате с облеклото бе! Наистина ли беше толкова топло? Аз на доста по-ниско зъзнах с вдигната яка и нахлупена шапка...навсякъде където на сянка духаше вятър.

Много топло си беше горе на открито, а и долу на ниското. Абе лято си беше него ден направо.