Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 330 Местожителство: София
До Голям Кадемлия
Още преди близо 20 години, когато за първи път се изкачих на връх Ботев и гледах масива на Голям Кадемлия, знаех, че ще дойде ден, в който ще го изкача и него. Така се случи, че трябваше да мине много време, преди да успея да го направя. В интерес на истината не съм и правил опити, просто все не съм имал необходимото време това да се случи...
Това до тази седмица, в която успяхме да стъпим с моя приятел Любчо на връхната му точка. Цялостно подходите към Централен Балкан от север не са ми много по вкуса, най-вече заради отдалечеността от София и съответно повечето път. Може би на пръстите на едната ръка са случаите, в които съм тръгвал към Стара Плнина от север. Сега не беше по различно и в неделния ден малко преди 11 тръгнахме от село Тъжа към хижа Триглав, където си бяхме предвидили нощувка. Още в самото начало, обаче допуснахме грешка, като тръгнахме по прекия път, който реално минава покрай обработваемите земи и е изцяло на открито. Жегата беше доста сериозна, а бяхме и на ниско. Затова се стремяхме, колкото се може по-бързо да влезнем в гората, където се ядваше. Там хванахме маркираната пътека и за около час и половина стигнахме до хижа Русалка, която идглеждаше доста прилично...
За съжаление, обаче жегите и сушата са оказали влияние и тук и според думите на хижаря няма течаща вода. Човекът се беше запасил с туби, донесени му от хижа Триглав, както и долу от селото. Иначе хижата и отвътре изглеждаше чиста и прилична, като нощувката е 25 лева.
Постояхме десетина минути тук и продължихме по пътя. Не е, като да нямаше гледки по него...
...и така неусетно стигнахме до една мотивираща табелка...
Тези 900 метра, признавам си ги изминахме почти препускайки, чакаше ни пиво
А ето я и самата хижа Триглав...
Прилична хижа, с две бани и тоалетни, гостоприемни хижари и вкусна бира
Глътнахме по една и тъй като имахме достатъчно време се разходихме до водопада Кадемлийско пръскало, до който стигнахме за около час...
Още толкова стояхме там и се наслаждавахме на пада на водата и пак за час се върнахме на хижата. В нея, освен стопаните имаше момче и момиче от Варна, с които имахме не една тема на разговор. Готини хора!
На следващия ден ни чакаше сериозен преход и легнахме рано. На мен не ми спореше съня, но все пак успях да дремна няколко часа. Така в понеделнишкия ден, малко преди 9 тръгнахме в посока Голям Кадемлия. В началото следяхме горе долу някаква пътечка, но след краткотрайно преминаване през горист участък, трябваше да се отделим от нея и да хванем за върха. На картата с пунктир са дадени две пътеки, като ние тръгнахме по втората от тях. Всъщност по-правилната дума е по следата на машинката, тъй като пътека няма. Просто започвахме да се катерим по стръмния склон...
Личеше си, че някога някой е минавал от тук, защото на места имаше малки пирамидки от натрупани камъни, но в интерес на истината, те бяха поставяни хаотично и по-скоро човек не би могъл да се ориентира по тях. Според мен всеки, който е минавал от тук, е слагал камъчета по мястото, откъдето го е правил. Най-сигурният ориентир, обаче си оставаше стръмния склон, който трудно може да бъде пропуснат...
А някъде на запад се извисяваше и връх Ботев...
Като се обърнех на обратно се виждаше това, което бяхме изкачили до този момент...
...А продължавахме да се катерим...
Хижата остана далеч от нас, долу в ниското...
След поредния скалист участък се появи и самия връх...
Скоро билото се стесни и трябваше да подсичаме през клатещи се камъни...
Тук в интерес на обекнивната истина отнякъде се появи пътечка, която беше ясна и вече можеше да следваме. Стигнахме и до интересен знак, някъде там в нищото...
Скоро след като го подминахме се добрахме и до течаща вода при една постройка, намираща се в близост до върха...
Заредихме опразнените шишета и хванахме директно нагоре към връхната точка на Голям Кадемлия. Не след дълго се появиха и сградите...
А Ботев се извисяваше в далечината...
А на изток ясно си личеха масивите на Малък Кадемлия, Пиргос и Зли връх...
Постояхме горе повече от час. Такова тихо и хубаво време в тази част на Балкана не съм хващал често и трябваше максимално да се насладим на открилите ни се гледки. След като тръгнахме наобратно, отидохме да видим и едноименния заслон...
Някой беше идвал предишния ден, тъй като календара вътре беше на дата 8 септември. Заслонът изглежда повече от прилично, като само респект за хората, които го поддържат.
Навръщане, след като минахме скалистите участъци, решихме, че ще хванем другия пунктир на картата, за да видим, дали по него има някаква пътечка. Но ако на идване, някъде виждахме остатъци от такава, както и каменни пирамидки, то тук такива неща нямаше. Просто стръмен тревист склон, който при влажно време, никак няма да е приятен за спускане. Все пак се откриваха и гледки, на които се наслаждавахме...
След като се спуснахме на основната пътека, се обърнах да снимам склона, по който слезнахме...
На хижата постояхме малко повече време, прибрахме в раниците багажа, който бяхме оставили и тръгнахме в посока село Тъжа. Стигнахме при колата за по-малко от три часа, като този път си вървяхме изцяло през гората, защото с всеки метър надолу, температурите се повишаваха.
Така завърши нашия двудневен преход в Стара Планина. Получиха се добри разходки и както почти винаги се случва, набелязаха се нови цели
Но всяко нещо с времето си...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
