Южна Рила - полегата и затворена.

Вчера не исках да се бутам из близкия Пирин, приключваха състезанията по ски. Хем се радвам, че ги има, хем да не съм там. Почесах се - отдавна не съм ходил зимно на Семково.
Е, то стана едно ходене...
Малко над комунистическите паметници се захвана лед със символично опесъчаване. Даже се възхитих, че поне 40 коли се бяха качили горе.
Големият хотел "Рила" е покойник, все още неизгризан от времето и мародери. Работи "Бор" и някакви ведомствени станции. Малко преди хижата работи детско влекче, писъци колкото искаш.
Гьолът пред хижата е хем спаднал, хем замръзнал, прилича на снежна поляна.
Заради лошия път и усещането за запустялост можем да изгоним и последните, които ходят там.
Така е и към Грънчар, само до Белмекен още не са го съсипали.
Ходеше ми се към Вапските езера, ама жената още буха от нещо, подобно на грип, спрях се.
Най-забавното, дето снимахме, са ледове покрай пътя.

http://tortomanin.snimka.bg/mountain/semkovo.5164784

Коце, ти вместо да се омесиш с тълпата на Бъндеришката поляна, си избягал чак на Семково.
Аз обичам Световните купи на Банско и когато имам възможност, специално отивам в тази олелия,
защото харесвам и такива моменти в планината.

На Семково е тъжна работа с базите... Някои си стоят от години затворени, други отварят само в летните месеци,
че не е рентабилно да ги поддържат целогодишно, а по пътя поизкърпват само най-проблемното.
Поне на хижа "Семково", от години Милко държи здраво положението и винаги може да разчиташ там на подслон и топла чорбица.

Хотел "Рила" даваше работа и хляб на много беличани, а сега не могат да го ремонтират, камо ли да го построят отново.
Имаше детска градина, лекар, зъболекар, щяха да правят дори и ледена пързалка пред хотела.
Сега, в този паметник на разрухата, все още през юли идва една огромна група от Израел,..... заради Природата!

Септември спахме на "Бор". Хората от морето са най-честите гости там. Базата се поддържа, реновирана е.
Най-хубавото е, че като се намръзнеш добре, може да разпускаш в басейн, който не е голям, но с топличка, рилска вода.

В неделя бях на Хайдушки поляни в Родопите, това което казах за Семково, за съжаление, важи и за там.
Край езерото, по отдавна направените алеи за разходка, са с изкъртени стълбове и изпочупени лампи. Било е някога светло и там.....

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.