Очерта се добра програма за уикенда, въпреки че промяна в плана се намеси в последния момент. Замисляхме Калините и Вазов в Рила, а се озовахме в Пирин и ръбовете там. Определено имаше защо. Стражите бяха на доста задна линия, а отбора ни искаше да има екстрийм! Събрахме се в късният следобед и по тъмно след 22ч. паркирахме на хижа Гоце Делчев. Излизайки от колата палнах челника да търся полянка за палатките и докато вървях умислено, изморен от пътя и работната седмица ненадейно се сепнах. Някой в тъмното извика: Мартинеййй! Гледам аз, Дидо от форума planina.e-psilon и Стефко Илиев..... Дъра бъра, упътиха ме към равна полянка на стотина метра от срещата и хоп, поканиха ни до огъня в камината до хижата, който бяха стъкмили. А там хахо-хихо, после се оказа, че е станало 2ч. Делчо беше паркирал на полянката с палатките, за да освети докато ги разпъваме, припотих се като изкарваше колата.....
И така, утрото се вписа пак през клишираните очертания на палатката, не беше като пиринското от миналата седмица, но пък клишетата са затова, за да са хубави!
Хижа Гоце Делчев се белее след прекрасния ремонт, който са и направили.
Народа още се натиска по палатките, а аз щракам ли щракам...
След като всички се надигнаха и изсмукаха серия от кафета, изсмукахме с лифта първоначалната денивелация, от около 800м.н.в., който стоварва на хижа Безбог. Без майтап, все едно бях на парти от тези по американските филми. Всички, които слизаха с лифта бяха кой с чехли, кой с пластмасова чаша със сламка, пренесох се на плажа, въпреки, че бяхме на 2 километра над морското равнище. Багажните седалки сваляха молни куфари, чак да не повярва човек...
Два часа по-късно под зоркият поглед на жаркото слънце пъплихме по ръба към връх Полежан - 2851м.н.в.
Гледки по билото да иска човек - езера с плажуващи, камънак, клек... Само чайки и гларуси липсваха.
И изгледа от връх Полежан.
Някаква облачна феерия се опитваше да пробие зад маранята, но за кратко, колкото да се снимаме.
И от онези кадри за фейцбукито - тип кифли пред огледало... Поне се забавлявахме сериозно, слънцето взе да ни хваща.
Горно Газейско езеро, там щяхме да преспим на палатки след преминаването по ръбовете на пиринските Стражи - Ушиците, както още са известни.
Ако се вгледа човек, Горно Газейско езеро оприличава жена с кок на косата. Така се среща по име още това красиво пиринско езеро - "Дамата с кока".
Оставихме раниците на ръба слизащ стръмно към езерото и поехме по Стражите.
Охранителите гордо пазеха скалните откоси.
Бездънни улеи всяваха респект.
В общи линии, в предвид обедното слънце не снимах и много, а и Стражите трябва да се изпитат от всеки по-екстремно настроен планинар.
До последната Стража (голямата Стража) пътеката свършва и се налага катерене по отвесен улей започващ в ниското с големи скални израстъци. Част от групата се качихме до пирамидката, другите ни снимаха, ще добавя снимки от голямата Стража, само да се добера и до тях от фотоапаратите на групата.
Ето нещо такова представлява последния пасаж извеждащ до пирамидата на голямата Стража.
И слязохме в късният следобед край красивото езеро - Горно Газейско. Нацелих перфектно място отъпкано от палаткували ценители в района тук преди нас. Идеално равно и скътано зад каменни късове. Като изключим полазващият и щипещ студ, всичко беше перфектно.
Контрастни езици на великаните наоколо се гмуркаха и отразяваха в кристалното високопланинско езеро. Другите от групата ни избраха да си разпънат палатки на места до ръбчето, откъдето езерото се излива в долният циркусен праг.
Кристална чистота, тишина, ехооооооооооо откликват скалите... Свирепите пирински комари ни надушиха скоро. Щеше да има пир. Хапнахме до езерото и се скътахме в уютните палатки.
Утрото пък ни изрита по ръбчето към връх Газей. Горно Газейско езеро и ръбът вляво от него, от там слизахме вчера от Стражите.
На връх Газей, изгледа е към Типицкото било и Типицките езера. Невероятно диво и чисто място за ценители на тишината.
Горно Газейско езеро, върнахме се през премката между Полежаните (малък и голям). От сутринта започнаха да се трупат тежки облаци. Намирисваше на дъжд.
Изглед към Стражите от връх голям Полежан.
Делчо, Мариана и Мария се замотаха през Попово езеро, в опити за шорткътване на връх голям Полежан, ние пък с Катя сметнахме, че има доста време до лифта и гостилницата "При бай Славе" и се качихме на връх Безбог.
На връх Безбог - 2645м.н.в.
Хижа Безбог и Безбожкото езеро, в което се изкъпах на връщане. Изгасихме спирачките и заседнахме "При бай Славе". С Пиринско пиво в Пирин планина направихме разбора. Делчо скоро пристигнаха. Бяха се поизморили. Рутинно след няколкостотин километра се занесохме в "реалността". Оказа се, че компютъра ни е поизгорял, че се вкарах в сериозните схеми да понапиша и обработя снимките!
Някои хора във форума сигурно ще ви порицаят, че може да се подведат по вас неподходящо...Аз се радвам, че сте споделили тук това изкачване, което изглежда не дотам безумно. Слизането обаче на това место, където прекрачваш цепката сигурно е по-големия проблем!?
Успех и пак да споделяте!!!
Вто Сеп 16, 2014 10:45 pm
Спас Стоев
Регистриран на: 15 Юни 2012 Мнения: 10
Сигурно сте прав за порицаването,но идеята ми беше да дам представа какво очаква този,който реши да се качи.За съжаление дъщеря ми не успя да заснеме слизането,защото зацикли фотоапарата,но винаги слизането е по "криво".Здраве и късмет на Вас,дано се видим по планините! P.S.Относно риска,мисля,че качването на Злия зъб в Рила предизвиква у мен много по-голям стрес.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Събрахме се в късният следобед и по тъмно след 22ч. паркирахме на хижа Гоце Делчев. Излизайки от колата палнах челника да търся полянка за палатките и докато вървях умислено, изморен от пътя и работната седмица ненадейно се сепнах. Някой в тъмното извика: Мартинеййй! 
