езерният лед

Днес се навършва годишнина от първото успешно излизане по стената догоре.
Имам няколко запазени снимки от това начинание. Ако намеря време ще напиша в тая чест и кратко разказче за преживяването, донесло ми първото измръзване на пръсти.
Тръгването, Ванката както винаги е в приповдигнато настроение:

Там винаги духа вятър, който много неприятно и в продължение на часове, постоянно засипва муцуните на катерещите със сняг:

първото въже - все още не знаехме в какво сме се забъркали:

в основата ледът е най-добър и създава измамно усещане, че стената може да се премине бързо за няколко часа.

Доказателство, че под стената е заровен каменен змей горянин - ето му люспите:

Идеално

благодаря за снимките. Това коя година е ?

Еха, мерси Владо! Върна ме назад в годините....

Чудя се, кога ли пак ще я видим така стената, така добре заледена... С тези сухи лета и есени трудно ще се получи...

И аз намазах през онази зима, но беше в самия и край, късен март, имаше много повече сняг.
На другия ден минахме и съседното - толкова лесно май от тогава не е било.