Източни Родопи - Водопад на Сътворението - крепост Бялград
Източни Родопи. Водопад на Сътворението, крепост Бялград, евромахала Батковци, скалните ниши над село Чуково...
Два дни в дъждовни, предесенни източни Родопи, с посещение на някои непознати кътчета, които са отдалечени край почти обезлюдени села и малки градчета в този голям дял на планината Родопи. Без добре подготвен план и едва няколко набелязани обекта, тръгнахме късно, почти по обяд. Събота е и трафикът по пътищата ни идва в повече. След няколко часа с автомобила пристигаме в село Долна Кула и търсим махала Метла.
"Водопада на Сътворението" (име измислено от група фенове), скрит в усоите над село Долна Кула и последната му махала - махала Метла.
Дъждовете предния ден бяха заредили водопада, доколкото да се отчете с нещо. Определено нито му е времето, нито му е пълното величие, а скалите наоколо наистина впечатляват и си заслужава да се идва тук, отново. Имах подробно описание и качени координати на приемника, така че без много много да се лутаме, скоро излязохме в основата му.
Водопадът и теренът накоколо са оформили причудлива пещера, в която може да се влезе, точно зад него.
Махала Метла на село Долна Кула, източни Родопи.
Край крепост Бялград, около село Гугутка в късния следобеден час. Средновековната крепост "Бялград", известна сред местните хора и като "Бяло градище“, се намира на около 3 км източно от Ивайловградското село Гугутка. Разположена е върху естествено защитен хълм от рида Мъгленик на Източните Родопи. Северните скалисти склонове на възвишението се спускат стръмно към Бяла река. Средновековната църква се намира почти в средата на укреплението. Крепостта "Бялград" е една от най-добре запазените в България, но и една от най-слабо проучените.
Наличните данни сочат към заключението, че през средновековието крепостта "Бялград" изпълнява функциите на сателитен поддържащ пункт на близката крепост "Лютица", в която цар Калоян нееднократно пребивава. Освен това тя е разположена на път, паралелен на древния римски път "Виа Егнация" (Адриатическо море – Солун – Кавала – Константинопол) и е свързана с охраната му. Мястото е изключително стратегическо и подходящо за изходен пункт в две направления: на югоизток – към Димотика – Одрин – Константинопол и на югозапад – към Гюмурджина – Кавала – Солоун.
Много неща могат да се споменат за Бялгад. Крепостта е застинала като страж и отдавна не се радва на туристическо внимание. Районът е граничен, пътищата до подхода са черни и в незадоволително състояние.
По черните пътища над село Гугутка и след множество въпросителни, успях да издрапам и да се върна невредим с ниския автомобил до селото. "Упражнението" донякъде ни помогна, скъсявайки да походим общо седем км в двете посоки и това да слезем по светло, за да продължим и да си търсим подходящо място за бивак. Над село Гугутка в посока крепостта имаме чудесна възможност. Малка заравненост с чешма и огнище, обособен кът за отдих, но не рискувам да оставам тук колата. Цяла нощ ще вали, пътищата ще се разкалят и излизането под тях остава под въпрос.
Въртим отново завой след завой, но в обратна посока. Край село Долна Кула сме почти по тъмно. По път има няколко обособени за бивак места, които са с прекрасна гледка наоколо и ги видяхме, докато се придвижвахме към водопада, но превърнати за съжаление в бунище от местните. Много боклуци, наилони, пластмаса, начупени стъклени бутилки, са разхвърляни навсякъде. По дерета, край беседки, по пътя, навсякъде... Вечерта правим малко огнище, колкото да изпечем един суджук, а и за настроение. Скоро излиза прогнозираният вятър и дъждът, който ромоли по палатката и ламаринения покрив на беседката и е добре дошъл.
По пътя и почти пресъхналите меандри на реката. Пейзаж по пътя за село Долна Кула.
По пътищата на Родопите между Момчилград и Крумовград, виждаме кафява табела със следния изписан текст - "Евромахала Батковци - 1км". Винаги има какво да се види. Отбиваме се по черният път, който е в задоволително състояние и разглеждаме възстановката в центъра на махалата. Пътят от Кърджали през Момчилград за Ивайловград е чисто нов. С нова маркировка, знаци, асфалт. Това не пречи планината да сваля пясък и камъчета, затова където има завои и стръмни склонове, е добре да се кара с повишено внимание. На много от завоите няма мантинели.
След което поемаме с автомобила към село Чуково - малко и китно селце, разположено над град Момчилград. От селото и крайната му улица по едва различаваща се пътека следваме скалистия склон и скоро излизаме високо над Чуково. Там, високият масив разкрива великолепна гледка към източни Родопи и скални ниши в малък скален комплекс.
Село Чуково.
Скални ниши над село Чуково. Скромен, но красиво оформен масив.
С това бързо приключваме, въпреки че е едва обед. Обядваме на една обособена беседка с барбекю, маси и хубави чешми. Чака ни дългият път към вкъщи...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
