Източни Родопи - Водопад на Сътворението - крепост Бялград

Източни Родопи. Водопад на Сътворението, крепост Бялград, евромахала Батковци, скалните ниши над село Чуково...

Два дни в дъждовни, предесенни източни Родопи, с посещение на някои непознати кътчета, които са отдалечени край почти обезлюдени села и малки градчета в този голям дял на планината Родопи. Без добре подготвен план и едва няколко набелязани обекта, тръгнахме късно, почти по обяд. Събота е и трафикът по пътищата ни идва в повече. След няколко часа с автомобила пристигаме в село Долна Кула и търсим махала Метла.

"Водопада на Сътворението" (име измислено от група фенове), скрит в усоите над село Долна Кула и последната му махала - махала Метла. Smile

Дъждовете предния ден бяха заредили водопада, доколкото да се отчете с нещо. Определено нито му е времето, нито му е пълното величие, а скалите наоколо наистина впечатляват и си заслужава да се идва тук, отново. Имах подробно описание и качени координати на приемника, така че без много много да се лутаме, скоро излязохме в основата му.

Водопадът и теренът накоколо са оформили причудлива пещера, в която може да се влезе, точно зад него. Smile

Махала Метла на село Долна Кула, източни Родопи.

Край крепост Бялград, около село Гугутка в късния следобеден час. Средновековната крепост "Бялград", известна сред местните хора и като "Бяло градище“, се намира на около 3 км източно от Ивайловградското село Гугутка. Разположена е върху естествено защитен хълм от рида Мъгленик на Източните Родопи. Северните скалисти склонове на възвишението се спускат стръмно към Бяла река. Средновековната църква се намира почти в средата на укреплението. Крепостта "Бялград" е една от най-добре запазените в България, но и една от най-слабо проучените.
Наличните данни сочат към заключението, че през средновековието крепостта "Бялград" изпълнява функциите на сателитен поддържащ пункт на близката крепост "Лютица", в която цар Калоян нееднократно пребивава. Освен това тя е разположена на път, паралелен на древния римски път "Виа Егнация" (Адриатическо море – Солун – Кавала – Константинопол) и е свързана с охраната му. Мястото е изключително стратегическо и подходящо за изходен пункт в две направления: на югоизток – към Димотика – Одрин – Константинопол и на югозапад – към Гюмурджина – Кавала – Солоун.

Много неща могат да се споменат за Бялгад. Крепостта е застинала като страж и отдавна не се радва на туристическо внимание. Районът е граничен, пътищата до подхода са черни и в незадоволително състояние.

По черните пътища над село Гугутка и след множество въпросителни, успях да издрапам и да се върна невредим с ниския автомобил до селото. "Упражнението" донякъде ни помогна, скъсявайки да походим общо седем км в двете посоки и това да слезем по светло, за да продължим и да си търсим подходящо място за бивак. Над село Гугутка в посока крепостта имаме чудесна възможност. Малка заравненост с чешма и огнище, обособен кът за отдих, но не рискувам да оставам тук колата. Цяла нощ ще вали, пътищата ще се разкалят и излизането под тях остава под въпрос.

Въртим отново завой след завой, но в обратна посока. Край село Долна Кула сме почти по тъмно. По път има няколко обособени за бивак места, които са с прекрасна гледка наоколо и ги видяхме, докато се придвижвахме към водопада, но превърнати за съжаление в бунище от местните. Много боклуци, наилони, пластмаса, начупени стъклени бутилки, са разхвърляни навсякъде. По дерета, край беседки, по пътя, навсякъде... Вечерта правим малко огнище, колкото да изпечем един суджук, а и за настроение. Скоро излиза прогнозираният вятър и дъждът, който ромоли по палатката и ламаринения покрив на беседката и е добре дошъл.

По пътя и почти пресъхналите меандри на реката. Пейзаж по пътя за село Долна Кула.

По пътищата на Родопите между Момчилград и Крумовград, виждаме кафява табела със следния изписан текст - "Евромахала Батковци - 1км". Винаги има какво да се види. Отбиваме се по черният път, който е в задоволително състояние и разглеждаме възстановката в центъра на махалата. Пътят от Кърджали през Момчилград за Ивайловград е чисто нов. С нова маркировка, знаци, асфалт. Това не пречи планината да сваля пясък и камъчета, затова където има завои и стръмни склонове, е добре да се кара с повишено внимание. На много от завоите няма мантинели.

След което поемаме с автомобила към село Чуково - малко и китно селце, разположено над град Момчилград. От селото и крайната му улица по едва различаваща се пътека следваме скалистия склон и скоро излизаме високо над Чуково. Там, високият масив разкрива великолепна гледка към източни Родопи и скални ниши в малък скален комплекс.

Село Чуково.

Скални ниши над село Чуково. Скромен, но красиво оформен масив.

С това бързо приключваме, въпреки че е едва обед. Обядваме на една обособена беседка с барбекю, маси и хубави чешми. Чака ни дългият път към вкъщи... Smile

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/