Дзумерка или още Атаманика (по името на едноименното село, на гръцки: Αθαμανικά или Τζουμέρκα) е планина, обхващаща североизточната част на ном Арта, югоизточната част на ном Янина и югозападната част на ном Трикала. Планината е част от планинската верига Пинд.
Дзумерка е най-голямата планинска верига на Пинд и на Западна Гърция. Населението покрай планината е армънско.
Най-високия връх на Дзумерка е Какардица и се издига на височина 2429 м. Следващ по височина е Катафиди с 2393 м. В северната си част планината е почти непреходима. В Дзумерка се намира хидрографския център (като пресечна точка) на Пинд разделящ водосборните басейни на реките течащи към Егейско море, Йонийско море и Коринтския залив. От Чумерка извират няколко от притоците на река Ахелой, разделяща Етолия от Акарнания и образуващи заедно ном Етолоакарнания, представляващ северната част (отвъд Коринтския залив) на административната област Западна Гърция.
Та така! Плановете за уикенда, включващи част от петъка, понеделника и тъмните часове на вторника, бяха отново интензивни и граничещи с натоварване, нощни шофирания и петъчна вечер по пътищата. Този път се подготвих по-бързо. Все пак районът започна да ни става познат. Намерих и разпечатах карта на Пинд, което в комбинация с хартиената на Гърция, тази в гпса и хубавите гуми на Дъстъра, са добра комбинация за успех. Остава и малка доза късмет и внимание по пътищата. В отминалите посещения посветени на планинската верига Пинд, изкачихме някои върхове и дялове на планината, минахме край Янина и общо взето толкова. Изкачихме Гамила и Смоликас. Сега продължихме с плануваните Какардица и Строгола - върхове в Дзумерка планина. А Лакмос и той отлежава в списъка с първенеца си връх Перистери... Познатата схема взе да се изтърква и отново търкаме релсите на влака, пътувайки за София. Разписания, чакане, непредвидени престои по гари, сваляне и качване на обемни и тежки багажи... Сложно и достатъчно неприятно, но това е положението. Събираме Вихър и Цвета към 21 ч.. Аз и Катя с раниците. Взехме 12 бири, ама пусто и място. Малка се оказа ташевката 60+10 и събрах само седем кенчета. Натоварих два литра вода, два галона пепси и не остана място за другите неща. Дъстърът отново е натоварен подобаващо, хвъркаме към границата в хладната вечер...
След ГКПП Кулата сменям Вихър и отново шофирам до подхода - село Гадики. Има няма 12 часа от София. Всички прихъркват в колата, а аз се наливам с кафе и смуча лукчета, сменяйки гръцките радиа. Планът е да се качим високо над село Гардики по тесните и черни пътища, пресичащи склоновете на Дзумерка, излизайки високо в планината. Гпс следите, които свалих, красноречиво отговаряха на въпросите за натоварването и като цяло преходът беше къс като разстояние, но с изключително стръмен терен. С мястото за бивак щяхме да импровизираме. Планината разполага с потоци и чешми, което е приятно за качествен бивак.
Край село Гардики сме в 8 сутринта. Престарахме се, като дремнахме час, два преди селото и пътят ни хвана цели 12 часа. Събота народът се изнася от София за празниците и нощното пътуване е спокойно. Светлината в село Гардики е прекрасна, а небето - не толкова. По прогноза дават два хубави дни и се надяваме скоро да се разчисти, както и стана. Селото се крепи на невероятен стръмен склон. Голяма част от покривите на къщите са еднакви и нови, което е сигнал, че в близко минало нещо тежко се е случило.
Още няма обяд, а седемте бири, които бях взел, се разливат смело и опасно замъгляват адекватното поведение и решението на казуса сън-ходене. Студено и ветровито е, а след цяла нощ път, върхът беше под въпрос за деня. Тюх, мама му и късмет, сякаш разваляме серията от нощни пътувания и качвания на върхове веднага след това...
Разпънахме и катуна. Време е за малко сън, докато решим какви ще ги вършим днес.
А то времето взе, че се оправя...
Към билото и връх Какардица след два часа. 1000 метра денивелация в много малък километраж и адска стръмнотия до върховото било и гледката от първенеца на планината Дзумерка.
Гардики е останало в ниското, много надолу след завоя на ждрелото, а това е и отсечката, по която дойдохме доста нагоре по черния път.
Есента наближава. Гледките скоро ще ни приветстват.
Вихър е като бургия и не стои мирно. Иска да катери, катери, катери!
Стадата на планината. Много крави са навсякъде и чановете им отекват мелодично по склоновете.
Отново към пътя, изпряващ косите на шофьори и пътници. Макар и изключително тесни, стръмни и опасни, и с бълващи от сипеи и склонове скални маси и камъни, тези важни пътни артерии, свързващи селата с околния свят, се поддържат и почти винаги са в добро състояние. На проблемните завои и отсечки са установени малки и по-големи машини (багери и т.н.), които са в готовност да премахнат паднали камъни и поправят пътищата.
На върха съм след по-малко от два часа. Какардица - първенец на планината Дзумерка, част от планинската верига Пинд.
Към околните села.
Към езерото Янина и невероятните панорами наоколо.
Приказна светлина се показа изпод мъгли и облаци. Залезът щеше да е зрелищен в почти есенната динамика.
Излизането е придружено със силен, студен вятър, който в комбинация с изпитата бира, безсънието и шофирането, кара човек да настръхне...
Изумени сме от пътищата към много от селата на планините в Гърция. Хората не се оплакват, а работят, поддържат ги в добро състояние и това е!
По този път се движиха автомобили...
Вихър хвана по съседен склон и дойде след половин час. Помръзнах доста на върха, мислейки за отлежалата кайсиева ракия и топлия спален чувал. Катя и Цвета направиха едни салати, едно чудо...
Привечер от "катуна". Планината е прекрасна и нищо повече не можем да желаем.
На другия ден от село Гардики. Поемаме към Викоското дефиле, Янина и следващата си цел - Врондос планина край Серес.
Ей разсипахте я тази Гърция
Хубави снимки Мартин, както винаги.
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Сря Сеп 25, 2019 1:27 pm
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
Мартине, нямаш грешка както винаги.
Но имаш ли някакво по-сериозно ходене/снимане без да си в приятна женска компания? Дай Боже всекиму де, аз не съм от тези дето ще рекат, че така всеки може.
Ей разсипахте я тази Гърция Laughing
Хубави снимки Мартин, както винаги.
ray написа:
Мартине, нямаш грешка както винаги.
Но имаш ли някакво по-сериозно ходене/снимане без да си в приятна женска компания? Дай Боже всекиму де, аз не съм от тези дето ще рекат, че така всеки може. Smile
С отпуснати визи за Атон сме. Ако времето позволи, ще се качим тези дни! С жените е доста по-трудно, но поне хубави салати правят!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Плановете за уикенда, включващи част от петъка, понеделника и тъмните часове на вторника, бяха отново интензивни и граничещи с натоварване, нощни шофирания и петъчна вечер по пътищата. Този път се подготвих по-бързо. Все пак районът започна да ни става познат. Намерих и разпечатах карта на Пинд, което в комбинация с хартиената на Гърция, тази в гпса и хубавите гуми на Дъстъра, са добра комбинация за успех. Остава и малка доза късмет и внимание по пътищата. В отминалите посещения посветени на планинската верига Пинд, изкачихме някои върхове и дялове на планината, минахме край Янина и общо взето толкова. Изкачихме Гамила и Смоликас. Сега продължихме с плануваните Какардица и Строгола - върхове в Дзумерка планина. А Лакмос и той отлежава в списъка с първенеца си връх Перистери... Познатата схема взе да се изтърква и отново търкаме релсите на влака, пътувайки за София. Разписания, чакане, непредвидени престои по гари, сваляне и качване на обемни и тежки багажи... Сложно и достатъчно неприятно, но това е положението. Събираме Вихър и Цвета към 21 ч.. Аз и Катя с раниците. Взехме 12 бири, ама пусто и място. Малка се оказа ташевката 60+10 и събрах само седем кенчета. Натоварих два литра вода, два галона пепси 
С жените е доста по-трудно, но поне хубави салати правят! 
