Чудинска планина-изкачване на първенеца връх Арамлия-1496 м.
Фоторазказ от дивите гранични планини на Краището...
Чудинска планина е част от историко-географската област Краище. Изкачване на първенеца на Чудинска планина връх Арамлия - 1496 м.н.в. по кръгов маршрут с изходна точка село Ломница и преминаване през селата Чудинци и Гурбановци. Общата дължина на маршрута е, около 28 километра по черните пътища на Краището и без пътека в последната част преди върховото било, с положителна денивелация от 650 метра. По тези чудни пътеки и пътища маркировка няма и е добре да се използва гпс.
Планината е част от Милевско-Конявската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 108 до гранична пирамида 129 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От югозапад на североизток дължината ѝ е около 20 км, а ширината ѝ до 7 – 8 км. На север долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя от планините Изворска и Земенска, а на северозапад долината на река Бранковачка (десен приток на Драговищица) – от планината Дукат в Сърбия. На юг проломната долина на река Соволянска Бистрица и левият и приток река Коприва я отделят съответно от планината Лисец и Каменишката котловина, а на изток склоновете ѝ постепенно затъват в северозападната част на Кюстендилската котловина.
Билото на планината е плоско и нахълмено, разположено на 1200 – 1400 м.н.в., над което се издигат заоблени върхове най-висок от които е връх Арамлия (1496,4 м), разположен на граничната бразда при гранична пирамида № 119, на около 1 км северозападно от село Гурбановци. От долината на лека Ломничка (десен приток на Драговищица) се разделя на два верижни рида – северозападен и югоизточен.
Изградена е от метаморфни скали – гнайси, шисти и амфиболити. Склоновете ѝ са обрасли с редки букови и дъбови гори и храсти, а билата ѝ са заети от обширни пасища.
В планината и по нейните склонове са разположени 17 села, от които:
В България – 14 села: Бобешино, Горановци, Гурбановци, Долно Уйно, Драговищица, Жеравино (най-западното българско село), Ивановци, Кутугерци, Кършалево, Ломница, Режинци, Церовица, Црешново и Чудинци;
В Сърбия – 3 села: Бистър, Бранковци и Горно Тлъмино.
Изходната ни позиция е село Ломница, където времето е спряло. В селото има няколко жители, които се занимават с животновъдство, а камбаната на голямата църква отдавна е заглъхнала... И тук, както при всички гранични върхове е добре да бъдат уведомени граничните власти за намеренията и изкачването на тези върхове!
Прекрасно място за бивак. Наоколо е тихо и в тишината отеква само кучешки лай, чанове и падащите орехи от близките дървета. Има малка река и много птици, красиво и диво е.
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично селище и градище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Ломница е старо средновековно селище. Споменато е в Рилската грамота на цар Иван Шишман (1371 - 1395) от 1378 г. за дарените селища на Рилския манастир "Свети Иван Рилски".
В стари писмени извори е записано като Ломница (1448), Ломнидже (1453) и Ломниче (1624). В турски данъчни документи от 1570-1572 г. е посочено под името Долна Ломница като тимар към нахия Славище на Кюстендилския санджак с 1 мюсюлманско и 35 християнски домакинства, 21 ергени и 3 бащини. В руска триверстова карта от 1878 г. е означено като Ломница.
През 1869 г. е построена църквата "Свети Георги".
В края на XIX век селото има 8505 декара землище, от които 3440 дка гори, 3660 дка ниви, 1205 дка мери и 200 дка естествени ливади и се отглеждат 618 овце, 897 кози, 212 говеда, 74 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.
В селото има училище от 1881 г., като през 1928-29 г. е открито махленско училище в махала Джурина, а от 1930 г. училището е в собствена сграда.
През 1951 г. е създадено читалище "Прогрес". Открити са пощенска станция, фелдшерски пункт, здравен пункт.
През 1956 г. е учредено ТКЗС "Дружба", заедно със селата Ивановци, Чудинци и Кършалево, което от 1979 г. е в състава на АПК – с.Драговищица.
Селото е електрифицирано (1970), повечето махали са водоснабдени. Пътят до селото и площада са асфалтирани.
Отново по тъмно поемам към първенеца на планината. В ниското са обещани жеги и в дългия августов ден трябва да съм бърз, за да сляза, около обяд в изходна позиция. Очакват ме около 28 пешеходни километра по черните пътища на Краището, придружени с емоции, снимки на старите села и изкачване на връх Арамлия.
В село Чудинци, където пристигам след изгрева отдавна никой не живее. То е разположено в географската област Каменица, в северната част на Чудинската планина. Съставено е от 10 пръснати, отдалечени и вече обезлюдени махали: Кадинска, Тупанджийска, Конярска, Горна, Качарска, Вукарска, Милева, Изворска, Станчова и Чобанска.
Населението през 1880 г. е било 276 души, през 1900 г. - 380 души, 1926 г. - 472 души, 1934 г. - 448 души, 1946 г. - 406 души, 1956 г. - 239 души, 1965 г. - 108 души, 1957 г. - 57 души, 1984 г. - 40 души, 2009 г. - 3 души...
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантичен некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Чудинци е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от 1570 – 1572 г. като тимар към нахия Славище на Кюстендилския санджак с 8 домакинства, 10 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано като Чудинче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в регистър от 1624 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Чудинче с 16 домакинства.
В края на XIX век селото има 7134 декара землище, от които 1465 дка гори, 4196 дка ниви, 1473 дка естествени ливади. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик), животновъдството (овце) и производството на дървени въглища. Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.
В селото има училище от 1910 със собствена сграда от 1912 г.
След 1919 г. част от землището на селото остава в Югославия.
Изгревът ме хвана в гората. Изминал съм половината разстояние до върха.
Разбира се, не пропускам да се отбия до Чудински манастир "Свети Пантелеймон", който определено е сред най-отдалечените в България и който исках да посетя от години, но с неяснота кога точно ще се случи това.
Според легендата старият храм е бил разрушен 200-300 години преди Освобождението, много народ се бил събрал на събора за празника на Свети Пантелеймон, но по същото време турска войска претърсвала района, за да търси тримата селски „бабаити“- юнаци, които преди няколко дена убили двама „арачии“- събирачи на данък. Освирепелите турци, за това дето не успяли да ги открият гяурите, посегнали на мирното население. Заобиколили тълпата и всичко живо изклали, после се „юрнали“ по къщите и там що заварили изклали, малкото българи които останали живи избягали, където очите има видят. След това жестоко клане близкото село запустело за дълго, и едва 100 - 150 години след това дошли хора, заселили се по старото землище и основали селата Чудинци, Ивановци, Гурбановци и Олтоманци, на имената на тези трима войводи: Иван, Гурбан и Олтоман-Караджа. Срещат се и други имена на топоними свързани с героичната съпротива на тукашните българи срещу османския поробител: местността „Вояковица“, от Воин войвода; връх Арамлия, което означава разбойник, обирач по пътищата, и др.
В местността около Чудинския манастир са намирани гробове, което подсказва, че там е било гробището на някогашното опустошено село.
Въпреки столетията на забвение, местносто население не забравило святото място, в началото на XX в. построили черква, след нея и други сгради и така обителта била отново възродена. Възобновен бил и големият събор, идвали хора от близки и далечни краища. Привличало ги силното излъчване на мястото, както и чудодейната вода бликаща от близкия извор (аязмо). Но за жалост това не продължило дълго и с идването на комунизма, затворили границите (районът станал първа гранична зона и достъпът до манастира станал почти невъзможен), селата обезлюдели и така обителта потънала отново в забрава...
Наблюдателна вишка, само на стотина метра от връх Арамлия.
Връх Арамлия - първенец на Чудинска планина. Много дивотия, чудни гледки и емоции, свързани с тази планина...
В село Гурбановци съм скоро след изкачването на върха. Затварям кръгово маршрута оттук и поемам към село Ломница, където съм паркирал колата и където пренощувахме.
Село Гурбановци е разпръснат тип, образувано от 3 махали: Горна, Средна и Долна (център на селото). И тук статистиката е плашеща. Едва 5 регистрани местни жители към 2010-а година.
Радвам се, че ти е харесало. Преходът до Арамлия на мен лично ми е в челната позиция на най-гадните преходи. Ние го правихме също от Ломница, през махала Тупанджиите, с леко отклонение до един параклис, намиращ се в близост до 437 гранична пирамида, след това до Арамлия и оттам по супер обраслото бивше КСП до Гурбановци. Преди на картата КСП-то беше отбелязано като път, в момента някой, който е с акъла си го е оправил на "без пътека" и по-добре, че не е за разправяне какви ядове брахме в тоя участък.
_________________ I have come to this great land to seek my very own sun!
Радвам се, че ти е харесало. Преходът до Арамлия на мен лично ми е в челната позиция на най-гадните преходи. Ние го правихме също от Ломница, през махала Тупанджиите, с леко отклонение до един параклис, намиращ се в близост до 437 гранична пирамида, след това до Арамлия и оттам по супер обраслото бивше КСП до Гурбановци. Преди на картата КСП-то беше отбелязано като път, в момента някой, който е с акъла си го е оправил на "без пътека" и по-добре, че не е за разправяне какви ядове брахме в тоя участък.
Същата ситуация с "без пътека-та"! Пълна дивотия е там... Но нямаше начин и дадох жертвоприношение на шипки, елхи, къпинаци и какво ли още не... Ако споделиш инфо за параклиса, или някоя снимка, ще съм ти благодарен. На няколко метра от връх Кумица-1241 м.н.в. е отбелязана църква на ОФРМ картата, но не успях да нацеля подход към нея, да разгледам.
Снимка и трак, че кача довечера, че са ми на домашния компютър.
Супер, много благодаря! Ще се юрна скоро пак по Краището, да кача още 5-6 първенци на планини, като захлади малко и цветовете станат есенни. Може и до там отново да се отбия.
Точно тук https://www.kade.si/#map=18/2502397.63/5220133.05/0 , вдясно от връх Кумица на ОФРМ картата е дадена църква "Свето Възнесение Господне". Дали са руини или е цяла постройка, само на място може да се разбере. Не намирам информация за въпросното място...
Може да са сбъркали от ОФРМ, има и други подобни случаи...
Ами, засега съм се насочил към: Стража планина, планината Рудини, Пенкьовска планина, Ездимирска планина, Кобилска планина, Земенска планина... Повечето от останалите първенци съм ги качвал, от българска страна... Дивотия голяма е Краището, невероятни мащаби и красоти!
Точно тук https://www.kade.si/#map=18/2502397.63/5220133.05/0 , вдясно от връх Кумица на ОФРМ картата е дадена църква "Свето Възнесение Господне". Дали са руини или е цяла постройка, само на място може да се разбере. Не намирам информация за въпросното място...
Прегледах топографските карти от различни епохи. В нито една от тях не е нанесена църква в непосредствена близост до вр. Кумица. Най-близо по граничното било в района е "Св. Спас" (което би могло да бъде друго име на същия християнски празник). Намира се до 125-та гранична пирамида (по номерацията от времето на СФРЮ) и е означен като параклис в BGMountains:
Съдейки по новия покрив видим на сателитните снимки допускам, че е възможно на мястото на старата църква да е бил изграден нов параклис (или пък тя да е била обновена).
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Точно тук https://www.kade.si/#map=18/2502397.63/5220133.05/0 , вдясно от връх Кумица на ОФРМ картата е дадена църква "Свето Възнесение Господне". Дали са руини или е цяла постройка, само на място може да се разбере. Не намирам информация за въпросното място...
Прегледах топографските карти от различни епохи. В нито една от тях не е нанесена църква в непосредствена близост до вр. Кумица. Най-близо по граничното било в района е "Св. Спас" (което би могло да бъде друго име на същия християнски празник). Намира се до 125-та гранична пирамида (по номерацията от времето на СФРЮ) и е означен като параклис в BGMountains:
Съдейки по новия покрив видим на сателитните снимки допускам, че е възможно на мястото на старата църква да е бил изграден нов параклис (или пък тя да е била обновена).
Вероятно са сбъркали, както предположих. Ето и точното място. На метри от върха...
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Параклисът беше посетен тази година от Denton и компания. Името му ми беше убягнало. Сега му го добавих.
Сря Сеп 04, 2019 3:05 pm
Denton
Регистриран на: 03 Окт 2018 Мнения: 59
ivailo.hr написа:
Параклисът беше посетен тази година от Denton и компания. Името му ми беше убягнало. Сега му го добавих.
Убягнало ти е, защото когато ходихме никой не го е снимал има само фонови снимки в далечина, но постройката и името никой не си е правил труда да ги снима. Мен лично религиозните символи и постройки изобщо не ме интересуват. Алилуя.
_________________ I have come to this great land to seek my very own sun!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
