Из околностите на изчезналото с. Кошуте, Смолянско

В събота и неделя ходих из района на селото с едни приятели, които са служили там преди 35 години. То е изселено вероятно в края на 60-те или началото на 70-те.
Ето снимки: https://photos.app.goo.gl/aEaHoVYhr9kNu2bCA

Последната промяна е направена от ivailo.hr на Вто Авг 27, 2019 11:42 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

Беше ми интересно......

Такава идилия ли е било по заставите-изгреви, залези, тишина, природа, малко хора...
Май ще съжалявам, че не съм бил граничар!

Много интересно беше да разгледам снимките )) и малко тъжно. Sad

Такова връщане в миналото винаги носи и тъга и болка.
Подобна разходка в планината е различна от всички останали, защото на това място си оставил част от живота си.
Първо виждаш спомените си, а планината е само фон на безвъзвратно отминало време…
Планината, която е била там преди нас, ще бъде там и след нас…

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

	_dmp_ написа:
	Такава идилия ли е било по заставите-изгреви, залези, тишина, природа, малко хора... Май ще съжалявам, че не съм бил граничар!

Изгреви, залези и то какви...
Тишина, природа, малко хора... понякога до подивяване, защото не виждаш цивилизация в прекия смисъл на думата по над година...
Отстрани изглежда идилия, но в действителност...

Дъждовна нощ, мълнии... двама души вървят до съоръжението (кльона). Стъпват в направени от тях стъпала (вкопани в земята дървени летвички), защото вървят по баир, така че носовете им почти опират в земята. Изведнъж мълния пада върху съоръжението и то започва да свети цялото – става червено като реотан...
Придошлата вода в някое дере е отнесла съоръжението и се минава на физическа охрана – стоиш като малоумен там, докато го поправят и това може да продължи денонощие, две, три...
Сняг, преспи по над 1 метър, двама души вървят до съоръжението и чистят козирките, надвиснали от сняг, защото те имат пределно допустимо тегло, което издържат, а над него дават задействие...

Освен тази „идилия” във всеки един момент на заставата може да се получи задействие от съоръжението. И тогава за тези, които не са в наряд по границата, следва командата "Застава в оръжие!". Норматив за строяване на плаца облечен и снаряжен 3 мин. После всички си плюят на петите (конкретно на тази застава никога не са имали никакво превозно средство). Прикриващата група хуква към прикриващия рубеж, като всеки си знае номера на табелата, до която отива (на всяка табела има норматив - макс. време за пристигане през лятото и през зимата). Тревожната група със служебното куче хуква към участъка от съоръжението, в който е дадено задействието. Пристигайки там трябва да се установи от какво е задействието – човек, животно или техническо. Преглежда се целия участък (обикновено дълъг 300 м.). Следва обаждане до заставата, дали има действително задействие (човек). И тогава става още по-голяма какафония... И това са километри тичане (обикновено нощем), а понякога се тича и по няколко пъти на денонощие.

Умишлено не съм показал сълзите в очите на хората, с които бях. Да се върнеш след 35 години и да видиш, че там където е кипял живот, сега всичко е просто руини, а гората е непроходима джунгла, защото там не стъпва човешки крак...

Фотоотчетът от миналото лято: https://photos.app.goo.gl/vaho87Vi1ccB1StS6

Последната промяна е направена от ivailo.hr на Вто Авг 27, 2019 11:42 am; мнението е било променяно общо 1 път

Тазгодишната разходка: https://photos.app.goo.gl/E16CFgYQS3MXY1316
Ако не се виждат, надписите към снимките се появяват след натискане на бутона "i" в горния десен ъгъл на екрана.