Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Връх Пчелина 2422 м - по лесния начин, без много клек :)
Дойде редът и на връх Пчелина.
Върхът има славата на един от най-труднодостъпните рилски върхове, покрит с могъщ расов клек.
Бях чел разкази за дълги часове изтощително газене и тежка борба с клека по склоновете на връх Пчелина.
Ние пък решихме да изкачим върха без много газене на клек. Ако беше възможно - изобщо без газене на клек.
Идеята за този маршрут към върха ми бе подсказана от Ристо Туристо - той веднъж спомена, че е намерил перфектния път, без почти никакъв клек - по каменните реки, спускащи се от връх Пчелина към поляната на заслон „Алиница“.
Сутринта на 21.07.2019 г., неделя се събрахме с Румен/excalibur в село Мала църква.
После с колата на Румен напреднахме по земния път до бариерата на вододайната зона.
„Ще го борим ли този Пчелина...“
Там ни посрещна охраната, държа се много любезно, показа ни къде да паркираме колата. Попита ни накъде мислим да ходим и кога мислим да се върнем, за да знае. Казахме му, че към Пчелина ще се качваме, пък докъдето достигнем, но по-рано от 16-17-20 часа да не ни очаква. Между другото той ни каза, че ние хубаво го наричаме Пчелина, ама те - местните - си го знаят Скакавец, един от Скакавците, а не Пчелина.
Тръгнахме пеша нагоре по земния път за заслон „Алиница“, до който стигнахме сравнително бързо.
Заслонът е поддържан, има маси, пейки, посуда, легла, матраци, но е добре да се носи и спален чувал.
От поляната пред заслона разгледахме връх Пчелина (поне това, което смятахме, че е връх Пчелина).
Върхът изглеждаше навъсен, мрачен, стръмен и... доста труден за изкачване, дори бих казал непристъпен.
Теорията на Ристо Туристо се потвърди - наистина имаше каменни ръкави, които се спускаха от върха надолу. Но те не стигаха до подножието на върха в края на гората. За да стигнем до началото на камъните, се налагаше да прекосим гората, която можеше да е обрасла и да крие препятствия. А след това имаше малко клек до първото каменно поле, след което имаше още малко клек докато подхванем някой от каменните реки към върха, после идваше второто каменно поле точно под върха и накрая имаше около 200 метра клек до връхната кота.
Доста неизвестни имаше...
Бързо прекосихме росната ливада, в края на която стигнахме до поток, прикрит в тревата. И навлязохме в тайнствената гора...
Пътят през гората се оказа учудващо лесен - на места се напипваха горски пътечки, на места се вървеше лесно по тревист килим, на места имаше съвсем малко паднали дървета, които лесно се заобикаляха. Вървяхме успоредно на потока, спускащ се по северния склон на връх Пчелина, по левия бряг на потока.
Изведнъж пред нас се възправиха първите клекови стъбла - все още редки и хилави, те не представляваха трудност да бъдат заобикаляни. Постепенно обаче клекът стана по-гъст и нагазихме в него.
Решихме, че така повече не става - не можеше още отсега, още толкова рано да газим клек - затова слязохме към потока.
Потокът се оказа обрасъл с висока растителност, имаше и тръни, прикрити камъни, но по него се напредваше учудващо добре.
По едно време потокът пред нас се задъни, клек препречи пътя ни и сякаш напред вече ставаше трудно да се върви по потока:
Решихме да прекосим потока и да минем на десния му бряг, който ни се видя по-чист и проходим. Потокът тук се прескачаше лесно:
На десния бряг започнахме стръмно да се катерим нагоре - склонът беше обрасъл с боровинки, смрика и рядък клек с пролуки:
На север започнаха да се откриват гледки - връх Свети Дух - един чудно красив връх, напомнящ на Швейцарските Алпи:
Ето, че достигнахме първата цел - започваха камъните, на които разчитахме да ни улеснят изкачването почти до самия връх.
Това беше така нареченото и кръстено от мен Първо каменно поле.
Камъните не бяха много хубави за катерене - остри и ръбести, големи и малки, стабилни и подвижни - трябваше да се внимава:
За съжаление скоро стигнахме до клек, който трябваше да преодолеем, докато подхванем някой от каменните ръкави, които се спускаха между Първо каменно поле и Второ каменно поле. Клекът не беше много - може би 70 метра - но не беше приятен.
Скоро успяхме да излезем отново на камъни и подхванахме каменния ръкав нагоре. На места се налагаше да прегазваме по 10-тина метра клек, за да се прехвърлим на следващия каменен ръкав, но клекът не беше висок и беше лесно преодолим.
Голямата изненада за мен си оставаше връх Свети Дух - голям красавец от тази гледна точка!
Започнаха да се показват и други върхове - Будачки камък:
Голям Мечит и Лопушки връх (както ги знаят повечето съвременни туристи):
Продължихме скучното и монотонно изкачване по каменните ръкави, примесено тук-таме с малко клек за разнообразие:
Накрая достигнахме до така нареченото Второ каменно поле. По него напреднахме много нагоре - почти до върха:
Най-после стигнахме края на камъните. Оттук до връхната кота 2422 м ни оставаше само клек - около 175 метра по права линия:
Клекът се оказа не много гъст, а имаше и още малко камъни, както и една естествена просека, така че бяха по-малко от 175 метра:
Все пак тези 175 метра ни отнеха близо 40 минути!
Накрая - над върховете на клека се показа връх Мусала и Скакавците - признак, че сме почти на самия Пчелина!
И най-накрая бяхме на самия връх Пчелина - кота 2422 м!
Имахме известни съмнения кое точно е върхът, защото на картата БГМаунтийнс бе отбелязан 10-тина метра на север от това, което ни изглеждаше най-високата точка на клека. Превключихме на картата ЕТК 1:5000 и там видяхме, че върхът го дават действително на 10-тина метра на юг от отбелязаното местоположение на БГМаунтийнс.
Гледките от върха не бяха нещо кой знае какво, но същевременно бяха много хубави, защото бяха различни заради гледната точка:
Мусаленското било:
Скакавишкото било:
Мальовишкото било:
А какво представлява самият връх Пчелина? На него обядвахме:
Ама гледка нямаше, само връх Мусала надничаше съвсем малко през клоните на клека:
Не останахме много на върха - времето беше напреднало и ни чакаше дългият обратен път до заслон „Алиница“ и до колата.
Ех, не можех да откъсна поглед от красавеца Свети Дух:
На връщане минахме по същия път - следях следата на джипиеса. Не ни се рискуваше да се залутаме в непроходими участъци.
Може би трябваше да проучим нови варианти, които са по-лесни и без клек, но решихме да не рискуваме, а и времето напредваше.
Някои са доволни от изкачването на върха:
Ето ни отново при заслон „Алиница“:
И разбира се - традиционната обща снимка, която по обясними причини (липса на гледка) не пожелахме да направим на самия връх:
А самият връх Пчелина сега беше слънчев и приветлив (за разлика от сутринта), сякаш и той се радваше заедно с нас:
Слязохме бързо до колата, с нея стигнахме до Мала църква и продължихме нататък сред настъпващия здрач...
Така завърши това приключение. Изкачихме трудния връх Пчелина по лесния начин, без много газене на клек.
По-късно ще приложа джипиес трака си, за да може да се ползва от желаещите. Също ще приложа и всички снимки.
Но това ще бъде утре, че стана късно...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Re: Връх Пчелина 2422 м - по лесния начин, без много клек :)
stefan_iliev38 написа:
Там ни посрещна охраната, държа се много любезно, показа ни къде да паркираме колата. Попита ни накъде мислим да ходим и кога мислим да се върнем, за да знае. Казахме му, че към Пчелина ще се качваме, пък докъдето достигнем, но по-рано от 16-17-20 часа да не ни очаква. Между другото той ни каза, че ние хубаво го наричаме Пчелина, ама те - местните - си го знаят Скакавец, един от Скакавците, а не Пчелина.
Интересно е това сведение, като се има предвид, че във всички топографски карти от 1877 г. та до днес върха е отбелязан отначало като Пчелино, а по-късно -- Пчелина.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Re: Връх Пчелина 2422 м - по лесния начин, без много клек :)
vedrin написа:
Интересно е това сведение, като се има предвид, че във всички топографски карти от 1877 г. та до днес върха е отбелязан отначало като Пчелино, а по-късно -- Пчелина.
ПчелинО е автентичното име. И до днес в речника си шОпете наоколо масово използват думи завършващи на "О". Примерно в случая - Дека ч/ке одиш у/ютре? - До пчелинО, на площадО, на ливадетО, у магазинО, до градО, при докторО, при ветринарО и т.н
Re: Връх Пчелина 2422 м - по лесния начин, без много клек :)
Ристо Туристо написа:
vedrin написа:
Интересно е това сведение, като се има предвид, че във всички топографски карти от 1877 г. та до днес върха е отбелязан отначало като Пчелино, а по-късно -- Пчелина.
ПчелинО е автентичното име. И до днес в речника си шОпете наоколо масово използват думи завършващи на "О". Примерно в случая - Дека ч/ке одиш у/ютре? - До пчелинО, на площадО, на ливадетО, у магазинО, до градО, при докторО, при ветринарО и т.н
Много ме е впечатлявал бобошевския говор. Например "лампата светѝ". И разни други, включително гореспоменатите.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Чет Авг 01, 2019 2:07 am
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 623
Еха, тази епопея ме върна над 30 години назад, когато смело откривахме с моя тогавашен спътник планината (и се опитвахме да заведем Ристо Туристо в нея, но той нещо се дърпаше ) - тогава газенето на клек беше едно от геройствата, колко горди бяхме, когато прокарвахме някой подобен път! За Пчелино не сме се сещали, вършеехме основно в Мусаленския дял. Въпреки че съм сигурен, че го имаше като кота на 100-хилядната карта със Злия зъб на корицата, на която си отбелязвах подвизите...
А на Пчелино най-добре се ходи зимъска, когато снегО потрупа клекО, някъде около март
Чет Авг 01, 2019 6:54 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
vedrin написа:
...
Интересно е това сведение, като се има предвид, че във всички топографски карти от 1877 г. та до днес върха е отбелязан отначало като Пчелино, а по-късно -- Пчелина.
Това само показва, че и мнението на местните жители се променя с времето, така че не трябва да се робува на това, какво е било преди сто години, защото не живеем в миналото, а в настоящето с поглед към бъдещето.
[Дори и аз се зачудих какво точно написах по-горе, ама нека остане така, дано да е ясно какво съм искал да кажа. ]
Ристо Туристо написа:
... Дека ч/ке одиш у/ютре? - До пчелинО, на площадО, на ливадетО, у магазинО, до градО, при докторО, при ветринарО и т.н...
А в моя край някои хора казваха: Декъ шъ одиш утре? - До пчелинъ, на площадъ, на ливадатъ, на магъзинъ, до гръдъ, при докторъ, при Миладин ветеринаръ и т.н.
mom4i написа:
...
А на Пчелино най-добре се ходи зимъска, когато снегО потрупа клекО, някъде около март
Прав си, ама март месец кое по-напред?!
П.П. Като спомена Мусаленския дял... Няма да забравя как преди 4 години (на 10-ти април 2015 г.) изкачихме връх Иванов камък и Соколец. Бях заедно с един изключителен почитател на клека и на глиганинга - съфорумеца iozkan (Божидар), сестра ми и Теди Симеонова от КПДМ.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Авг 01, 2019 10:59 am
d_genov
Регистриран на: 30 Яну 2014 Мнения: 264
Поздравления за изкачването до върха! Леле, през цялото време си мислех "и това е т.нар. лесен път??!!"
Чет Авг 01, 2019 4:04 pm
excalibur
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 700 Местожителство: гр.София
В тази връзка да допълня, че вперих взор от ПчелинО към най-близкия Скакавец. Стефан вика 3 км. клек..Smile Искаш ли го? И на снимката се вижда, че склона на Скакавеца е доста оголен, ама до него Crying or Very sad Изобщо си е страшна дивотия и за разлика от други била, където клека е опечен и има пролуки тук не е така... Exclamation А най-тъпото беше, че обувки нови, които обух за 2-ри път ме изядоха отзад.. Модел на Алпина..Върнах ги в магазина естествено и не спориха, понеже една пластмаса, като ребро се напипваше по вертикала отзад...https://www.extreme-bg.com/obuvki-turisticheski-alpina-tracker-mid-black...
Чет Авг 01, 2019 4:54 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6458
А, ми че то тука клек много-много няма бре! Гледам ви все по полянки или камъни сте хитрували да минавате...
_________________ Бутам след осмата бира
Чет Авг 01, 2019 5:14 pm
baterosen
Регистриран на: 13 Юли 2018 Мнения: 16 Местожителство: Перник
Поздравления и много мерси за полезната информация.Няколко лета ги гледаме тия скални пасажи на компютъра,но не се решихме да тръгнеме.Тая година средата на март правихме два неуспешни опита за изкачване на Пчелина.Първия път от Мала черква не останахме капо,защото изгазихме поне до Свети дух.Втория път стигнахме до Алиница,опитахме по пътеката с червените марки още 200-300 метра,но снега не стана по добър и се върнахме.Интересно ми е че горе долу по същото време снега на Белмекен беше "бетон".През връх Ушите до Балабаница,като на разходка в парка.Явно на Пчелинския сняг му трябва повече време да стегне.Ходих до Декатлон да купувам снегоходки.Гледах ги тъпо(снегоходките) 5 минути и не ги взех.Явно съм си ги представял по друг начин.Третия ни опит беше на 21 април.Спахме на заслона предишната нощ,за да имаме повече време.Тръгнахме по тъмно,около заслона вече нямаше сняг,а по нагоре вече беше твърд и не се пропадаше.Успяхме за 4 часа да се качиме и да се върнеме в заслона.Остана ни време за карти(макар че пак нямахме четвърти).
Може би трябва да има една тема за по неясно достъпните върхове.Откъде да се подхожда, има ли просеки в клека и други подобни жокери.
Последните 3 седмици бяхме на подобни върхове,където информацията е нищожна. Бяхме на Хамбар тепе,Кременски връх,Човеко и Конарево.Ако някой има интерес може да дам информация.Защото всеки може да издрапа 200-300 метра клек,ама защо.
Чет Авг 01, 2019 6:09 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
По-долу прилагам визуализация на трака в kade.si - на картата БГМаунтийнс, ЕТК 1:5000 и Гугъл Сателит.
Добре се виждат гората, потокът (на БГМаунтийнс е даден малко на запад, на ЕТК е точен), клекът и каменните пасажи.
Самият връх на БГМаунтийнс е около 10-тина метра на север от ЕТК 1:5000 и от реалната връхна точка, където обядвахме.
Надявам се скоро да ми остане време и да мога да нанеса корекциите в картата БГМаунтийнс. Макар че разликите не са големи.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Авг 02, 2019 1:00 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Авг 02, 2019 1:34 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
baterosen написа:
...
Може би трябва да има една тема за по неясно достъпните върхове.Откъде да се подхожда, има ли просеки в клека и други подобни жокери.
Последните 3 седмици бяхме на подобни върхове,където информацията е нищожна. Бяхме на Хамбар тепе,Кременски връх,Човеко и Конарево.Ако някой има интерес може да дам информация.Защото всеки може да издрапа 200-300 метра клек,ама защо.
Ами за всеки връх трябва да има възможно повече теми за изкачванията му.
На Хамбар тепе и на Човеко съм бил, така че ако пуснеш теми - ще се включа да допълня и аз. На Кременки връх не съм бил.
Миналия септември качихме Селския връх (Конарево), но там вече беше брутално газене на клек! И за там трябва пътепис.
Ама времето не достига... или може би сънят...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Авг 02, 2019 1:41 pm
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Поздравления, момчета и Благодаря, че през вашите очи погледнахме от връх, който много от нас никога няма да изкачат!
Този Пчелино ми се струва непревземаем и така си изглежда и от Голям Мечит, откъдето най-отблизо съм го разглеждала.
Ако Грилса познаваше добре Рила, трябваше да ходи да оцелява на Пчелино.
Стефчо, сега освен за Риш, трябва да кажеш нещо и за Ужасът - Пчелино.
Въпреки, че зная, че са малцина, но ми е любопитно - колко ли на брой са хората успели да изкачат този връх!?
, момчета!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Последната промяна е направена от ДИАНА на Пет Авг 02, 2019 2:11 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
) - тогава газенето на клек беше едно от геройствата, колко горди бяхме, когато прокарвахме някой подобен път! За Пчелино не сме се сещали, вършеехме основно в Мусаленския дял. Въпреки че съм сигурен, че го имаше като кота на 100-хилядната карта със Злия зъб на корицата, на която си отбелязвах подвизите...
, момчета!
