ВЕЦ Тремошница-вр.Синаница

Здравейте, някой правил ли е този маршрут. https://kade.si/#map=16/2602146.43/5109747.48/0. Попитах хижаря на Спано поле и каза че докъдето има пътека се стига до овчрник в местноста Дългата поляна и там било трудно да се пробие път през гора(клек) до откритите части на южните склонове на Синаница.Благодаря!

Дотука https://kade.si/#map=18/2600526.39/5118245.95/0 има лесно видима пътека. След това по пунктира (трева и хвойна), можеш да се качиш билото и след това на върха.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	Дотука https://kade.si/#map=18/2600526.39/5118245.95/0 има лесно видима пътека. След това по пунктира (трева и хвойна), можеш да се качиш билото и след това на върха.

Това го виждам и аз, въпроса е дали е минавал някой скоро, ако не в близките седмици ще пиша Smile

Минавал съм преди 3-4 години.
Горе над Дългата поляна има говедарник и е съвсем проходимо. Чупката на изток, която се задънва в гората, е от стара пътека, все още проходима.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Успяхме да се организираме 6 човека и още в петък , къмпингувахме 5-600 метра над отбивката за ВЕЦ Тремошница.Имаше мост на реката , през него се достигаше до 2 кокетни вилички.
Малко място но удобно за 3-4 палатки и водата ромолеше приятно.

Тръгнахме точно 9.30 и по добър коларски път тръгнахме в добро темпо.

След 45 мин, достигнахме преливниците на ВЕЦ Тремошница.

На около час път видяхме едно чучурче, но като цяло можеше на доста места да си налееш от реката.

Вървяхме изцяло по реката , но на един кръстопът на 1300 метра надморска(местност Кръмнаковица), където в ляво се стигаше до с.Плоски по коларски пътища, се натъкнахме на интересна табела на Националния парк.

Интересно кога е пожароопасния сезон и къде може да се прочете за кои територии става дума?
Веднага след това достигнахме изоставени овчарници отбелязани на картата.

За 1.45 часа достигнахме 1500 метра и се откри поразяваща гледка към южните склонове на вр.Синаница, успях да видя реброто което излизаше близо до портата, но пъта до откритите му части, никак не се виждаше.Спряхме да починем да хапнем и да прегледаме машрута.

Тръгнахме нагоре с приятната тръпка , когато предстои приключение и видяхме двама овчари които много учудено ни попитаха , къде сме тръгнали Smile

Обясних им че ще качваме върха и за първи път минаваме оттам и също маршрута , който е начертан на картата на BGmountains.Започнаха да клатят глави и казаха че няма как да се оправим и ни предложиха маршрут в лявата част на върха отляво на голения улей , имаше един трапец , трябвало да излезем отляво на него на една премка и да се съединим с жълтата марка от Конски кладенец

Решихме да послушаме хората, след като си качват животните и са от района и решихме по- нагоре да се отбием в ляво и да търсим пътеките направени от животните.
Не след дълго на кота 1600, където е отбелязан с пикник на картата видяхме един джип и човек седящ на пейката, поздравихме го отдалеч , но започна да вика по нас и да разпитва накъде сме тръгнали.
Чак тогава забелязахме , емблемата на вратите на Национален парк Пирин.Първоначално доста лошо тръгна разговора след като разбра че отиваме на Синаница, по- съшия начин каза че няма да се оправим по пътеката маркирана на картата и трябвало да ни глоби.Попитах го в резрват ли сме , но отговора му беше , че нямаме право да се движим в парка по немаркирани пътеки Smile

Успокоихме го че имаме навигации , много вода , храна, също че познавам маршрута от кариерите над Илинденци, през Шаралия и Конски Кладенец, човекът ни записа телефона и каза че ще се обади след няколко часа.И така приключението започна Smile

Отклонихме се от пътеката в ляво по видими следи от животинска пътека, след 15 мин стана много стръмно и пътеката продължи наляво в западна посока по хоризонтала и не качваше почти нищо.Видяхме нещо като серпентина в другата посока и върнахме в обратна посока.За нещастие пътеката свърши.Започнахме да вървим без пътека на север, в гората стана адски стръмно

Погледнах устройството, 1 км с 250 +, до жълтата марка , изглеждаше супер лесно и тръгнахме , нагоре , гората беше проходима , излизаха и животински пътеки , но се губеха много бързо.
За нещастие стигнахме един хребет и оттам имаше сериозна падина към рида на Конски кладенец, но по нагоре изравняваше и беше по лесно достигането на жълтата марка.
Снимах кратко видео, отворете го на голям екран за да тръгне и сори за спама Smile

https://photos.app.goo.gl/zLcnCGzUM7gB3QyP7
Тръгнахме по хребета, но започна да ми прилича на един мини Средонос, стана отвесно от двете страни , виждаха се вече, няколко просеки и откритите части по-високо и "нашата" премка Smile

Прехвърлихме рида пак от дясно и полелка лека почнахме да подсичаме в гората и да вървим към нашия ориентир.

Единствената радост бяха гигантските горски ягоди, по "пътеката".Намерихме един удобен улей и вече газехме ниска растителност(беше много трудно през клека но тревата нагоре ни беше стимула)на кота 2160 я достигнахме и спряхме за почивка.

Другите 3-ма , бяха в по-добра форма и искаха да минат последните 200 линейни метра до премката.Качихме се директно отдясно на трапеца, вместо отляво(разклона жълта марка-вр.Синаница), който ни показаха овчарите.Бяхме направили огромно ухо . но целия път около 3,5 км, със 700+ , го изминахме за 3 часа, с 1-2 почивки.Температурата беше около 30 градуса, имахме късмет , че ходихме голяма част от маршрута в сянка.
Улеят изглеждаше измамно лесен отгоре Smile

Оставаха 500м с 200+, по ръба и бяхме на върха!
Слезнахме по реброто до хижата-равносметката 7.35 часа, 15,86 км, 1550+359-

Замислих се че нищо не направихме, остана една празнота и предложих да се върнем , на другия ден по това митично ребро Smile

, без да слишаме овчари и паркаджии , още повече отгоре забелязах някаква просека в гората, дали беше проходима, трябваше да пробваме, кога друг път пак ще дойдем Smile

Дотука страхотен разказ, поздрави Very Happy

Има ли още?

П.П. Преди време пробвах излизане към Конския кладенец оттук: https://kade.si/#map=17/2598792.06/5116901.32/0. От път, на по-тесен път, на пътечка и накрая като тебе - в нищото. Тогава помня, че нямах съвсем никакъв хъс да продължа в дивото през гората (дали нямаше и сняг тогава...), та се върнах.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Вечерта , беше топла и отидоха , много бири, Луната и Юпитер, гледаха над Синаница, чакахме и Персеидите.на хижата беше лудница , беше пълно с хора по гуменки Smile

.Имаше и някаква голяма група, най безцеремонно почнаха да секат зелен клек , за да си запалят огън , пяха, биха се , всички фази.Не можаха да помрачат нашата идилия, ние бяхме на чували и чакахме спектакъла.Мислех за маршрута по който да се върнем.Можеше и през Попина лъка, имаше и един обиколен път , който слизаше на овчарниците, бях сигирен че по това ребро което е около 4 км , със сигурност щяхме да се оправим, защото бяхме и надолу.Успях да направя някоя документална снимка.

Лошата вест беше че двама от нашите излезнаха да тичат сутринта и беше станала беля , единия се върна с подут глезен , трябвало е да слиза и от портата, защото нямаше обхват Sad

.Маршрута рязко отпадна и трябваше да търсим най лесния път за евакуация.За щастия можеше да ходи , но като спираше , започваха болките.За 30 мин качихме портата и се залепихме на сянка до скалите, чакаше се температурен рекорд Smile

Тръгнахме по кафява марка и на разклона включих GPS-a и тръгнахме по жълта.На картата имаше отбивка(без пътека 200 метра), на кота 1960 метра покрай знак за овчарник .Имаше си и пътечка в тревата, доколкото може да се запази, пресякохме няколко поточета и излезнахме на пътеката която, беше силно утъпкана от животни, след 500 метра вече бяхме спасени на сянка във вековна гора.Започнахме подсичането на южните склонове на Синаница със смесени чувсва.

Рискувахме по непозната пътека , като имахме и контузен човек, но се надявах че няма как да има проблем , даваха го коларски път по-надолу.
Преминахме и река Дермен дере

Пътеката се превърна вширок коларски път, минахме и покрай някаква сграда в местноста Юручки гробе, имаше много крави и отбивка за Попина лъка

Отбихме за "нашия" овчарник през нова вековна гора, постоянно се оглеждах за гледки към южните склонове на вр.Синаница , но НЕ, беше адски стръмно нагоре и дърветата бяха по 30 метра

Стигнахме овчарника, нямаше помен от овчари и каквито и да било хора, Синаница си беше там, както вчера Smile

Ще се върнем някога, а може би някой ще се заинтригува и ще го направи преди мен Smile

Статистика от деня 17.85 км, 5ч.50 мин,260+,1450-.
Пускам линк към GPS траковете от двата дена.
https://drive.google.com/drive/folders/1y3VQqp3UADFCi4DCRvBcmweXUSX1tcA7?usp=sharing
За много планини!

dido написа:

Дотука страхотен разказ, поздрави Very Happy

Има ли още?

П.П. Преди време пробвах излизане към Конския кладенец оттук: https://kade.si/#map=17/2598792.06/5116901.32/0. От път, на по-тесен път, на пътечка и накрая като тебе - в нищото. Тогава помня, че нямах съвсем никакъв хъс да продължа в дивото през гората (дали нямаше и сняг тогава...), та се върнах.

Благодаря! , за първи път пиша, досега само питам , но реших да споделя, защото маршрута е интересен.Допълних пътеписа, надявам се да предизвика интерес Smile

Ние се набихме на Баганишкия чукар, близо до там където си бродил. Има много високи клекове и е спорно дали може да се излезе на Конския кладенец.

Интересен е, как - оттам е може би най-яката гледка към Синаница.

Преди време се качихме и слязохе по реброто, което си маркирал в последната част на пътеписа. Не бих казал, че е някакъв проблем освен на места твърде дълбоката хвойна. Всъщност пътечката, която коментирахме в началото, извежда тъкмо там.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Що се бутате по тия хижи при тая простотия ширеща се в тях, като подкаран добитък в яхъра .... хубаво, топло време, казваш , подлагате си чувала на некоя закътана полянка в циркусите до поточе, не ви требе палатка , никой не мое ви каже нищо - вие не бивакувате, просто си почивате.
Избирате си е те такова местенце :

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Браво, страхотен пътепис! Напълно съм съгласен с мнението на dido, че от юг е най-величествената гледка към Синаница. Като тийнейджър съм минавал по маршрута Тремошница - Дългата поляна по Арнаут дере. На самата поляна съм бил няколко пъти. Катерил съм върха от север, изток и запад, но от юг никога. Явно, че предизвикателството е страхотно и усилията напълно си заслужават!

И ето най-накрая дойде реда и на поправителния до вр.Синаница.
Бяха 3 дена празници и се събрахме ентусиасти от група "Лунатични разходки", в периодът 23-25.09.2022г. , като предишния ден бяхме достигнали х.Загаза.
Планирахме да заобиколим Синаница откъм юг и да пробваме този засукан маршрут през Дългата поляна и Арнаут дере.
Хижаря беше скептичен че ще се върнем в рамките на деня, но в доста добро темпо рано сутринта тръгнахме към х.Синаница със рязко спускане към м. Пещерата

и оттам катерене до Синанишка порта.

За 3 часа бяхме на портата 8 км с 1100+, 160-.

Тръгнахме по кафява марка, после по жълта и се отбихме да пресечем Спанополска река.

Животни нямаше, но забелязах един овчарник в далечината.

Пресякохме р.Дермен дере и о , чудо чакълиран път с канавки , като тепсия

Стичащата се вода беше уловена и минаваше под пътя на много места, с две думи много добро изпълнение.
Докато миналия път беше в проект сега бяха стигнали много нагоре.Чух че бил някакъв противопожарен път, но не съм сигурен, но сигурно беше че всички бракониери, АТ-висти и колоездачи ще бъдат много доволни.

Стигнахме и местността Юручки гробе

Оттам се отбихме по пътека, а пътя продължаваше покрай м.Горна Аматица и най-вероятно се съединяваше някъде по надолу с пътя Пласки-Попина лъка.
В местността Соаро за първи път видяхме животни.

Достигнахме и извочето на река Арнаут дере

И най-накрая нашата бленувана изходна точка Дългата поляна! 6 часа ходене от изходна точка х.Загаза!

Имаше табелки, табло за информация

Седнахме да се подкрепим за обяд, наслаждавайки се на Синаница, която надничаше над дърветата.

Очакваха ни 3,5 км с 800+ до подножието на върха(Синанишка порта)
Тръгнахме със смесени чувства

Началото беше приказно имаше прекалено много пътечки и следи от добитък.

Неусетно продължихме по много добра пътека , но се оказа че не върви в нашата посока , а отляво на нея, катерехме над едно отвесно дере и се наложи да се върнем, за да хванем следата по картата.Явно натам беше пасището на животните под върха , но оттам едва ли имаше път за нагоре

Тръгнахме по следата

На кота 1800, пътеката правеше рязък обратен завой и започна да се губи в гората.

Започна една гимнастика между паднали дървета и шубраци, ту излезе нещо като пътека и изчезне.

За щастие намерихме брода на р.Арнаут дере и успяхме да пресечем

Оттам вече го даваше без пътека , въпреки че нямаше човешка доста отдавна.
В гората беше межди 45 и 60 градуса наклон, направо се чудех как са израснали тези вековни дървета.
Излязохме над горския пояс , намерихме и стара пътека, но беше покрита с 3-40 см хвойна.
Много трудно се напредваше, а жегата беше сериозна.
Поглед назад

Синаница се показа в нейната прелест, колко близко наглед и далеч на практика.

Излезна и неземна гледка под Синанишка порта,от ляво-надясно Сиврия,Джано, Ченгелчал,Мозговишки рид,Каменица, Яловарника, Зъбът,Куклите.

Тези близо 4 км със залутванията от Дългата поляна до кота 2400 под Синанишка порта, ни отне около 3.5 часа да ги преминем, бяхме в подножието на върха, но на никой не му се качваше, след това сериозно изтощение и се отправихме към портата.

Същата панорама от сутринта, но с друга светлина на залез.

Достигнахме заслужената бира на х.Синаница

Оттам имахме слизане и изкачване до х.Загаза, започваше и да залязва слънцето.

Надолу вече се стъмни и се залутахме даже на отбивката за жълта-кафява марка за хижата.
Равносметката за деня беше: 34,5 км, 2350+-, 12часа и 40 мин
Трак който желае да се пробва или част от него.
https://drive.google.com/drive/folders/1EXdboiAMSm2X3mlVPA8uWeINRwX8q8rr?usp=sharing