Белоградчишкото с. Праужда, вр.Ведерник и с-те на Богомилите
Панорамата, която се разкрива от връх Ведерник, ни заплени и накара да открием и преоткрием нови и нови места по граничните села на България. Село Праужда, сгушено в подножието на Ведернишки рид в северозападна България, е приютило цялата тази красота. Място, на което човек вдишва тишината и се откъсва от сивотата на забързаното ежедневие. Е, не забравяме за условието - трябва да пътуваме по пътища и магистрали, за да се придвижим до това тихо и уединено кътче, но се залавяме със задачата и няколко часа по-късно пристигаме в Праужда. Залезните цветове на планината подсказват, макар и плахо за октомври. Температурата в двата дни минава 20-е градуса. Свежестта е придружена от вечерна прохлада и гостоприемството на местният ни приятел Емил, който ни покани в къщата си за гости, като приятели. Така ни и изпрати, за което му благодарим!
По залез от оброк "Свети Никола", разположен над село Праужда.
Приказна вечер се заформя край камината. Насреща върховете надничат.
Ставаме рано, за да поемем по тъмно към връх Ведерник и да посрещнем красив октомврийски изгрев от най-високата му точка.
Планинският рид Ведерник се издига в западната част на Предбалкана, като по югозападното му подножие преминава условната граница между Предбалкана и Стара планина. На северозапад дълбоката долина на Салашка река (десн приток на Арчар) го отделя от планината Бабин нос, а на югоизток долината на река Лом – от Широка планина. На североизток структурното понижение в района на село Граничак и долината на Стакевска река (ляв приток на Лом) едновременно го свързват и отделят от рида Белоградчишки Венец. На югозапад чрез продълговатото синклинално понижение между селата Салаш и Долни Лом се свързва със северните ридове на Светиниколска планина, която е част от Стара планина.
Изгревът ни хваща малко преди върховата кота на връх Ведерник.
А от върха околните върхове също го посрещат, отразявайки дълбоки сенки в просторите на планинските безкраи.
Есенен контраст по изгрев от връх Ведерник. Цветове и хълмове обхождат пейзажа, който е като "на луната".
Миджурскотот било е на длан. Ясно се различава планинския първенец Миджур, както и Обов връх, които сме посещавали през годините от дивите гранични села на планината.
Триангулачния знак на връх Ведерник. Върхът е висок едва 1124 м.н.в., но се извисява стръмно над Праужда и околните села. Преодолява се 600 метрово положително изкачване, което е добре дошли преди закуската и изгрева.
Село Праужда и пейзажите наоколо.
Интересна и стара църква в село Праужда, която също не пропускаме, както и богатите детайли, с което се отличава тя.
Според изследователят Кирил Кирилов изчисленията показват, че в единия край на селото може да се е намирало светилище или нещо по-съществено, което е част от слънчево-лунен светилищен комплекс с 27 части, разположени по върховете на фигура с 27 равни страни.
Църквите обикновено се изграждат на местата на по-ранни обекти - светилища, енергийни точки... Църквата се намира на 100 метра от изчисления връх на фигурата.
На още 100 метра от църквата пък е намерена Плочката от Праужда. Близо до изчисленото местоположение пък е било старото село. Сега тази местност се нарича Селище.
Според Кирил Кирилов има много мотиви да се смята, че на така изчисленото място действително е съществувало едно от 27-те светилища. Става дума за времена от преди 8 000 години, а може би и повече, защото намерената плочка не е керамична, т.е. навярно е от преди усвояването на керамиката.
Интересни богомилски символи красят старата църква. В църквата в Праужда следите от богомилите са по фасадата, а не вътре, както е в Земенския манастир. По църквата има много неканонични символи. Те вероятно не са правени специално за храма, а са пренесени от близко светилище.
Панорамен изглед от църквата към Миджур и острия Обов връх, които ни посрещнаха по изгрев от връх Ведерник.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
