Отдавна планувах да посетя град Твърдица и да се разходя в планината над него. Заглавието на публикацията определено загатва, че в района могат да се видят много неща, но с нищо не можех да предположа колко красота предлага Стара планина, в тази му част. Крепости, кацнали върху отвесни скали, скрити водопади, до които водят едва личими пътеки и десетки километри (живописни пътища и планински пътеки), прорязали планината, преодоляващи много денивелация до билото при хижите и върхове, гледките от които са невероятни.
В този ред на мисли остава какво? Да уцеля и правилното време... Краят на май във високите части е ранна пролет. Дърветата вече са зелени, а мирисът на десетки видове цветя, с пеперудите, пчелички и разнообразни песни на птици, са прекрасен спътник по пътеките. Имах и дилема как да се организирам с транспорта, особено за тази дестинация. Не посмях да правя двудневен преход, оставяйки колата в Твърдица, предвид малцинствата, затова влакът се включи в уравнението, макар и като не най-удобен вариант. Разбира се, типично в мой стил, обмислях да бързам много и на бегом да видя само част от обектите - крепостта Твърдица и местност Скоковете с водопадите, а преходът до билото да оставя за друг път... Все пак се качих и нагоре, дори реализирах изгрев от билото и връх Чумерна, но да започнем отначало...
Със закупен двупосочен билет съм, ама каква диагноза само! Очаквам с нетърпение да се кача на влака. Времето е с въпросителна за късните часове на деня и имам едно наум. Колкото и странно да звучи, тази дестинация отлагам от поне година назад...
"Кацам" сравнително бързо на жп гарата в Твърдица и бързо поемам по улицата към подножието на планината. Цветен надпис ме посреща на кръговото движение, създавайки настроение. Върба и хубава чешма, от която човек да си напълни вода. Зад тях е общината, зад нея планината.
Наближавам мостчето, по което се пресича Твърдишка река и двете маркировки. В синьо-бяло и зелено-бяло. Качването и по двата маршрута преодолява около 1000 метра положителна денивелация в немалък километраж - 17-18 км на посока. Добра тренировка за двупосочно, кръгово и еднодневно преминаване, каквото щях да направя, ако не беше схемата с влакове и придружаващите ги разписания... Имах опция да си хвана и нощен влак, което да е придружено със слизане на челник в рамките на деня... Така нямаше да видя нищо от този красив горски дял на планината и просто зарязах идеята... А и синьо-белият вариант, по който слязох, предоставя на няколко места опция от изгубване на пътеката, което в тъмнината щеше да е голяма "забава" и дори екстремия. Къде от усет, къде от опит, реших да не се забърквам в това! Движението е с километри по черни и кални пътища от сечищата на горите... Е, преглътнах факта, че ще спя на хижа, нещо което избягвам да правя и хукнах нагоре с леката раница и тежкия фотоапарат.
Още преди да изляза на черния път, по който се върви доста време, омазах малко нещата, замотавайки се... Наложи се да преодолея стръмен и неприятен сипей от ляво, но ето ме тук. Малко йод на ожулените от падането по сипея пръсти и! Време е за преход! Тези два варианта са и сред най-атрактивните за преход от юг. Възможно е да се върви и по шосето от Твърдица за Елена, но там километрите са много и се ходи изцяло по асфалтов път.
Дотук се стига, като при последните къщи на града се достига до малкия парк Ваял и началото на черния път. Според запазено в Твърдица предание, от планината към източния край на града често слизал изключително красив елен. Хората много му се радвали, но веднъж местните ловци стреляли по него и го убили. В момента на смъртта му един турчин извикал съжалително "Вай, аллах!" и оттогава местността в източния край на града се нарича Ваял.
Пътят навлиза в северна посока към планината и предлага панорамни гледки, като денивелацията по него се набира плавно (две трети от маршрута). В последствие отсечката преминава в стръмна и нещадяща силите гора, която излиза на панорамно място преди билото. Засега се абстрахирам от камънака и електропреносните стълбове. Облачността е по поръчка, както за снимки, така и за леко придвижване!
Скалната порта край пътя. Тук, вляво, по тясна пътечка се излиза край основите на крепост Твърдица (Градището). Названието Твърдица произлиза от старобългарската дума твърдина (крепост, укрепление), и е свързано с крепостта, намираща се на 1.5 км северно от града - "Градището". Изградена е по времето на траките, но е поддържана и доразвивана през ранновизантийска епоха, достига своя връх през ХІІ-ХІVв. По времето на Втората българска държава се превръща във важна крепост на системата за отбрана, изградена по старопланинските проходи, по недостъпни места и проломите на реките.
Стълбовете, които също служат за ориентир.
Част от крепостната стена на крепост Твърдица. Тук-там пропълзяват гущери и някое друго малко змийче. Още съм в ниското и е жега, но скоро, навлизайки в планината, няма да е така!
И каменна кула.
Наоколо теренът е хаос от непроходими дерета, с прилежащите реки и гори. Прекрасно място за строеж на крепост. А под тях китното градче Твърдица е...
Растителността превзема всичко наоколо.
По пътя между крепост "Твърдица" и местност "Скоковете" е построен заслон в местност "Бобенището". Прилична постройка, макар и без врати и прозорци, с масивен покрив, който е изолиран и здрави маса и пейки. До него тече реката, която създава прохлада и е изградено огнище с течаща чешма. Прекрасно място за раздумка и качествен бивак. Все пак има равно място за палаткуване тук.
Отърсвам се бързо от мечтите за почивка и пържоли на барбекю и продължавам. Пътят става приятен, горите наоколо хипнотизират с цветове и мирис на пролетни цветове. Природата е оживяла отново след дългата зима.
Скоро табелите по пътеката ме извеждат с малко отклонение до тези 3 вира, наименувани като местност "Скоковете". Красива каскада, която да запиша в колекцията с водопади!
И все нагоре и напред! Гората взе да подсказва, че съм в Стара планина с буковете наоколо. Изоставям пътя, който сякаш няма край и подхващам оставащите ми 500 метра денивелация. Въпреки прекрасната зелено-бяла маркировка, по обраслите още от сега в края на май пътеки, си личи, че туризмът тук отдавна е мит. По калните пътища и пътеки няма и следа от отпечатъците на туристически обувки.
За Чумерна и билото над хижата съм се качвал преди години през махала Мийковци от северна България по пътеката с маркировка - "усмихнати човечета".
Панорамата на юг след излизане от гората. Твърдица остава много далеч. Около мен ухае на бели и лилави люлаци, попаднал съм в раят на цветовете.
Изоставените съоръжения малко преди хижа Чумерна. Дъждът ме хвана на няколко места. Тътени продираха зловещо небето в далечина, но буря нямаше.
Хижа Чумерна. Време е за релакс, салата и почивка със залезните цветове. Сградата е огромна, с голяма леглова база и условия, но за жалост изисква голяма инвестиция. Имаше топла вода, в столовата беше топло и чисто, но хора почти няма. Предполагам все пак, че в други почивни дни тук е пълно с народ. Все пак от прохода Елена-Твърдица води приличен път, само на километър под хижата. И така денят отлетя като миг. Слънцето се скри, затваряйки поредния си цикъл.
Местните обитатели на голямата поляна пред хижата.
Утрото на другия ден е повече от зареждащо. Хладно, ветровито и с излизане по-тъмно от хижа Чумерна, съм на билото над нея малко преди изгрева.
Долината на юг.
Постройките на връх Чумерна, който е зад ограда и недостъпен за посетители.
На север.
И разни други постройки по билото.
Красиви хълмове се сливат с хоризонта в безкрая. Цветовете преливат, чанове отекват някъде в ниското. Наоколо е магично.
Един кадър по Великден, в средата на април преди няколко години от тук. Тогава, в бурен вятър и черни облаци, които изляха големи количества дъжд през нощта. Беше страховито на откритото било по това време.
Изгревът.
Ясно се забелязва енергийният ветропарк в далечината и сливенския Балкан.
А надолу забързвам ход, очакват ме близо 20 километра до жп гарата в Твърдица.
Сечта, за съжаление е нанесла грозни, непоправими и зловещи следи, навсякъде в горите ни... Тук изключение няма! Слизам без пътека до пътя в прохода и се отделям от него по черен такъв, следвайки синьо-бялата маркировка. Бера левурда, а наоколо е пълно с празни туби от моторно масло за резачките и какви ли не боклуци...
По надолу стигам до цветни поляни, на които в почивка човек се отнася и забравя за миг какво го очаква долу...
"Цветните градини", за които споменах в началото на публикацията, която е към своя край. Толкова много красота в палитра от цветове, комбинирана с ухание, носещо се навсякъде!
Последен поглед от високо към град Твърдица.
На връщане трябваше да почакам няколко часа, защото слязох доста по-рано от предвиденото, тръгвайки от хижата рано, за да не се залутам по обраслата пътека. Взех си сладолед и пепси, а сменяйки няколко пейки в различните краища на почти целия град си починах доволно! Все пак имаше нужда след извървени 37 км с 1200 положително изкачване.
И ето ме в изходна позиция. Последния от поредицата почивни дни по празниците. Чакам претъпкания влак и си спомням за поляната от по-горната снимки и описанието към нея... "По надолу стигам до цветни поляни, на които в почивка човек се отнася и забравя за миг какво го очаква долу... "
Постройките на връх Чумерна, който е зад ограда и недостъпен за посетители.
...
...
Бетонната кота на връх Чумерна обаче е малко извън оградата и можеш да стигнеш до нея, нали така?
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Вто Май 28, 2019 3:44 pm
Twoo
Регистриран на: 25 Юни 2018 Мнения: 311
Да, човек спокойно може да се върти около котата от снимката под зоркия поглед на военните от прозорците.
Постройките на връх Чумерна, който е зад ограда и недостъпен за посетители.
...
...
Бетонната кота на връх Чумерна обаче е малко извън оградата и можеш да стигнеш до нея, нали така?
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Да, котата е извън оградата. Можеш да се снимаш до нея и да я пипнеш. Гледка има във всички посоки, доста прилична при това. А и колкото и да е нисък върха, откъдето и да го подхванеш, си е 1000-1200 метра денивелация.
Миналата пролет поделението беше пълно, имаше и кучета. По пътя към портала му има едно желязо на земята при определена тежест задейства аларма че е минало МПС...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Очаквам с нетърпение да се кача на влака. Времето е с въпросителна за късните часове на деня и имам едно наум. 
