Кръгов пешеходен маршрут в планината Средна гора, с изкачване на връх Вълк (Влък) - 1243 м.н.в. и слизане през хижа Бунтовна и хижа Воеводска в изходна позиция. В прекрасно, почти прохладно пролетно време, изминах 23 пешеходни километра по пътища, пътеки и сред красива букова гора на слизане. Положително изкачване - 800 м. Време за преминаване 6 часа с почивки, снимки и обяд.
Село Кръстевич е едва на 500 м над морското равнище, но до билото над него се полагат доста усилия, за да се стигне до хубавата гледка, с каквато бях подготвен предварително, че "разполага" връх Вълк... Ама, че име само! Прогнозата за времето вещае, че днес трябва да бързам много, а именно, заради превалявания с гръмотевици в следобедните часове, добре че не се сбъдна. Препускането по билото се получи обаче!
Освен с връх Вълк, районът разполага с интересни за посещение кътчета, изпълнени с история. Около хижа Бунтовна е изграден Възпоменателният комплекс Бунтовна. Той е разположен на огромна площ сред букови гори, включва изградени 24 чешми, много паметници, плочи и барелефи, а основният архитектурен комплекс е съставен от четири хижи. Имената на две от хижите напомнят за времето, в което са построени – най-голямата хижа се е наричала "Червена гвардия", разполагала е със 180 места и е използвана основно от пионери и комсомолци за провеждане на различни "мероприятия". Тази хижа в момента не работи, както и разположената наблизо хижа "Средногорска". В момента в експлоатация са две от хижите – това са първата построена в комплекса хижа, наречена "Партизанска", в която има 80 места и хижа "Воеводска", която е построена във възрожденски стил и има 70 места.
На територията на туристическия комплекс има множество исторически места, свързани с близкото и по-далечно минало, в т.ч. останки от средновековни укрепления – Калето, Кулата и Канарата, пътят по който са минавали керваните на копривщенските търговци, същият път по който след погрома на Априлското въстание оцелелите са търсили спасение.
В началото на деня и крайната улица над село Кръстевич. До хижата води 12 км път, който не е асфалтиран, но движение имаше здраво в съботния ден - нагоре и надолу. Пушилка до небесата... Поставени са табели и няма как човек да се обърка, реши ли да се разходи в планината, дали пеш или с МПС.
Пролетните гори са изпълнени със свеж въздух и дори за няколко часа, човек се презарежда от природата.
По пътищата на Средногорието.
В последствие гпс-а начерта това! Черната криволичеща линия в дясно от следата е пътят от горния кадър.
Продължавам напред и пробивам без пътека през гъстите шубраци, оставяйки в ниското подхода за водопад Канарата. Без гпс надали щях да се справя. С импровизирано движение и с пресичане на няколко по-малки дерета, излизам стръмно на стар черен път, като упражнението съкращава донякъде километрите, но бързо набира височина.
Изпръсках предварително половин спрей против кърлежи, защото в момента им е времето на гадинките. Растителността вече е превзела пейзажа. И както се движих по гпс, изведнъж в горния му десен ъгъл кротуваше един от тях. Продължих да се пръскам, кърлежите са особено неприятна напаст и могат да вкарат човек в голям филм...
Старият черен път скоро ме изведе до такъв в що-годе добро състояние за бързо придвижване и разни "еко" табели...
И каменна коза в местност с беседки.
Последни метри преди билото с красивата букова гора.
И най-накрая - гледката се разкри. Зеленото средногорско море на юг. Някъде в безкрая е село Кръстевич, откъдето походих до тук.
Към град Стрелча и Рила планина, която белее в далечината.
Хижа Бунтовна, през която ще сляза кръгово при колата.
Още безсмислени беседки на откритото, негостоприемно и ветровито било. Поне един заслон да бяха изградили с изхарчените ресурси...
Пролетните цветя на Средногорието.
И най-накрая - връх Вълк или Влък, както още се среща. Облачност за чудо и приказ, която ме прикани да побързам надолу.
Но не и преди да попия колкото се може повече от приказния пейзаж наоколо. Изглед към буреносното било на Стара планина.
Отново на юг към долината.
Опа...
Време е за обяд.
Надолу по пътя е пълно с интересни чешми, паметниците и места, на които отделих доста време, в разглеждане и снимки.
Хижа Воеводска (превърната в музей), намираща се непосредствено до хижа Бунтовна.
Буковите гори на Средногорието.
Надолу реших да забързам ход. Бягайки, срещнах тази спокойна костенурка да се препича по пътеката. Как да не доживяват до 100 години...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Ама, че име само! 
