Петък 13-и е! Каква по-хубава дата за път към неизвестното в пограничните райони на планината Беласица. Есента там не беше отминала, прогнозите за времето бяха чудесни и с нощния влак за София, рано сутринта бях на уреченото място, където ме чакаше Велислав и компания. Всъщност идеята за водопадите от заглавието подхвърли той, а мен направо лиги ми потекоха като чух и видях как се подготвя предварително с карти, тракове и разпечатан план в няколко подробни копия. И така - Вели, Васко, Ирена, Марко и аз поехме с виещ лагер на автомобила към Беласица, който сякаш умишлено ни напомняше за датата. Петък 13-и е, дано всичко върви по план!
Скоро бяхме на границата, където овълчените македонски митничари ни чакаха в засада, за да изкарат някой лев. Намериха за какво да се заяждат, тършуваха ни в раниците и като видяха с колко гпс-и сме и броят фотоапарати направо се поклащаха, като в транс. Не ни се размина и си поискаха рушвет гладните цигани. Трябваше да минем границата обаче, защото там ни чакаха няколко водопада в близките села и деретата над тях. Най-високият водопад в Македония е Смоларския водопад над село Смолари. Както тук, така и в другите села в съседката ни, пътеките бяха добре обозначени, маркирани, със здрави мостчета, изградени парапети и, абе кеф е човек да пощъка. Бързо ни мина яда от преди малко и налазихме есенните гори на Беласица. Кой знае ако тези гладници бяха в евросъюза как щеше да е устроено всичко... с лифтове...
Смоларски водопад над село Смолари, Македония. Намерихме го лесно, информацията е повече от подробна, както споменах!
Тук е момента, в който да вмъкна, че всички тези забавни и хубави хора в компанията, на които беше чудесно, изповядваха едно общо и много интересно хоби - геокешинг. Това се състои в криене-откриване на "съкровища" - дребни предмети затворени и скрити в кутии, шишета, дори на места в буркани за компот, около определени места (по избор) и съответно качени като гпс координати в сайт. Имаше няколко кеша, около 2-3 водопада и останалите, общо 14 водопада според мен, които видяхме, бяха удостоени по скалите с кутии геокеш. Човек като гледа с какъв ентусиазъм, мания и всеотдайност вършат тези неща, направо му пламват фитилите. В това време аз естествено бях зает с моите си лудости, чистих реките от наилони и подреждах кадър след кадър.
Преместихме се и в съседното дере над село Колешино в подножието на следващия водопад. А той, въпреки ниския си разлят пад не отстъпваше по хубост. Есента в Беласица, за разлика от Балкана не е преминала и имаше какво да се изцеди в тъмните дерета, за които не таях много поради слънчевите прогнози.
Колешински водопад:
В Баблан дере над село Габрово са следващите три водопада преди да поемем обратно към България.
Първия водопад на Баблан дере:
Втори водопад по Баблан дере:
И третият най-впечатлил ме от поредицата. Тук се залагаха геокешове, докато аз изпадах в транс гледайки как се движат от вятъра неокапалите жълти листа.
Влизаме бързо в България, търси се кеш до Самуиловата крепост и газ към Яворнишки водопад.
Яворнишки водопад над село Яворово:
Вече се смрачаваше и светлината стана плоска. Самият водопад не е висок, но се разлива приятно по скали и цветове наоколо. Вальо Янкиш ни очакваше в къщата си за гости в село Самуилово. Направихме хубава маса там. Гостоприемен е Вальо. Начерта ни карта с водопадите за утрешния ден, почерпи ни ракия, всъщност опитахме от поне четири вида ракия и всички бяха еднакво примамващи, за да се полъжем да опитваме отново и отново, и така до полунощ. Жената на Янкиш беше озурпирала телевизора, така че влязохме яко и в света на сериалите. Скоро се оттеглих в двора на къщата, където си разпънах палатката.
След богата закуска с пържени филии и сладко от зелени смокини налазихме местността над село Камена. Денят щеше да е труден, натоварващ, с неясни маркировки и липсата им, губене-намиране. Всички бяхме с гпс-и. Сладка картинка отстрани как се лутаме, но без подробна информация човек влиза яко във филма над селата Камена и Самуилово.
Пръв е Каменишки водопад по пътеката. Невзрачен и с нищо недогатващ за красотите, които ни посрещнаха в този топъл ноемврийски ден.
Още един водопад съвсем извън пътеката в каньона на река Камешница:
Следва водопад Срамежливеца:
И групата върху него:
От тук без пътека през сечища се озовахме в подножието на водопад Чатала:
Този водопад го кръстихме Сълзата:
А водопадът под хижа Лопово беше под въпрос, пред вид осезаема грешка в картите. Но все пак го открихме.
Водопада под хижа Лопово. Според Вальо цялата поредица от каскади била, около 60 метра.
Надолу всички гпс-и прегряха. Доста се лутахме попадайки на фургон с маса, а на масата цяла група ловджии. Поканиха ни, е не отказахме. Наляха ни червено вино и така няколко пъти, имаше касапски мезета. По тъмно бяхме при колата...
За третия ден лежерно оставихме водопадите над село Скрът - Дъбицата и Мангъро.
Водопад Мангъро:
Водопад Дъбицата:
Заредени и доволни поехме към реалността. Получи се доволно. Имаше вода и цветове. Беласица е дива и красива планина, оказа се и богата на водопади, както знаехме. Има множество дерета в тази планина. Гледахме ги в движение от колата, повечето са непроучени, от което следва, че вероятно в тях се спотайват много красоти. Има сметки за разчистване! А зимата и обзорния преход в билните части с върховете Конгур, Радомир, Тумба. Завършихме с обзор в Долна Градешница, а и колата не се предаде. До скоро!
Регистриран на: 09 Юни 2012 Мнения: 100 Местожителство: Петрич
Поздравления за прекрасните снимки и интересния пътепис. Водопадите на Беласица са чудесни и за в бъдеще ще привличат все повече ценители на природата. Със сигурност по многобройните дерета на планината се крият още красоти, неизвестни на широката публика. Вие сте били големи късметлии и сте улучили уникален момент за снимки. Този уикенд нещата няма да са толкова цветни.
По текста открих някои дребни грешки - не е Баблан дере, а Бърлен дере, селото не е Яворово, а Яворница... Това обаче не е чак толкова съществено. Името на големия водопад на река Камешница - Срамежливеца е новоизмислено и хич не му отива. Най-точно си е името Камешнишки водопад по името на реката. Така е изписан и по указателните табели.
Поздрави от полите на Беласица с пожелания за още много хубави снимки на нейните красоти!
Поздравления за прекрасните снимки и интересния пътепис. Водопадите на Беласица са чудесни и за в бъдеще ще привличат все повече ценители на природата. Със сигурност по многобройните дерета на планината се крият още красоти, неизвестни на широката публика. Вие сте били големи късметлии и сте улучили уникален момент за снимки. Този уикенд нещата няма да са толкова цветни.
По текста открих някои дребни грешки - не е Баблан дере, а Бърлен дере, селото не е Яворово, а Яворница... Това обаче не е чак толкова съществено. Името на големия водопад на река Камешница - Срамежливеца е новоизмислено и хич не му отива. Най-точно си е името Камешнишки водопад по името на реката. Така е изписан и по указателните табели.
Поздрави от полите на Беласица с пожелания за още много хубави снимки на нейните красоти!
Поздрави! Много ти благодаря за редакцията! Тук, във форума няма да мога да коригирам, но в блога - да!
Беласица ми убягваше по ред причини доста време, сега ни се отблагодари с чудни багри и вода, и като изключим част от неприятните моменти на границата, всичко беше повече от добре...
Последната промяна е направена от martin555 на Сря Ное 18, 2015 7:01 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Ное 18, 2015 6:47 pm
Kent
Регистриран на: 26 Апр 2007 Мнения: 729
айде неприятни ако бяха набарали моята раница, тогава щеше да има слон боб яде ли. хем не носих нищо различно от каквото нося винаги.
Сря Ное 18, 2015 6:57 pm
Kent
Регистриран на: 26 Апр 2007 Мнения: 729
А да използвам случай да благодаря на екипа на BGM и Тодор за прецизните координати /само водопад Лопово нямаше име на навигацията/. На Вальо Янкиш за гостоприемството и своеобразния "пътен таблет". На ловната дружинка от Самоилово за ... те знаят за какво
таблета на Янкиш
Последната промяна е направена от Kent на Сря Ное 18, 2015 7:38 pm; мнението е било променяно общо 1 път
А да използвам случай да благодаря на екипа на BGM и Тодор за прецизните координати /само водопад Лопово нямаше име на навигацията/. На Вальо Янкиш за гостоприемството и своеобразния "пътен таблет". На ловната дружинка от самилово за ... те знаят за какво
таблета на Янкиш
Прочулият се в дерето на Камешнишка река таблет, добра идея да си го запазите - хубав спомен е!
Виждам разни забранени съставки над таблета на снимката в поредица строени!
Това допълнение е като продължение на продуктивното ходене, с цел проучване и снимане на водопади в граничната Беласица планина през отминала година. Сега допълнихме богато колекцията с гранични водопади в Беласица, през зелената и водна пролет там. Спане в къщата на гостоприемния Вальо Янкиш в село Самуилово, много емоции в компанията на забавни хора със странните интереси по търсене и откриване на водните бижута, криещи се от погледите на шаблона и туристическия комерс.
Раздавайки го изключително лежерно през трите дни в Беласица планина, с богати трапези, невероятен уют и гостоприемните стопани на къщата за гости в село Самуилово, успяхме отново да се докоснем до приказната феерия в дълбоките дерета на планината и да заредим душевните батерии.
Сложни схеми с транспорта, задръствания, безумие по пътищата и след цял ден в пътуване, се озоваваме в подножието на фееричното бижу - Лешнишки водопад. Красива, но срамежливо скрита каскада шуми зад тесния каньон на дълбокото дере над хижа Беласица. Пътеката набира плавно височина и в ъсния следобед сме на позиция.
Докато нормалните хора разпъват стативи и се наслаждават на йонизиращата гледка, Мартин Петров се катери по покритите със зелен мъх скали и излиза над водопада. Тук-там малки змийчета пропълзяват в своите дупки, карайки човек да настръхне.
Над Лешнишки водопад. В ниското се забелязват сенките на Митко, Мария, и двете Катета.
Каскадата над Лешнишки водопад. В цялата тази дивотия, се предполага, че се крият още водопади, но нагоре по течението на реката.
Село Коларово и водопадите по Коларска река на следващия ден.
Три срамежливи бижута. Непроучени водопади, до които само местни ентусиасти са късметлии да се доберат.
Коларски водопад номер едно. Пътеката свършва и движението е със завидна импровизация. Не е подходящо за деца и майки с колички.
Втората каскада Коларски водопади.
И третия Коларски водопад. Мястото е почти недостъпно и след кратко пропадане в отвесното дере, счупен статив и свлачено каменно поле, достигаме този красив и прекрасен водопад. Благодарности на нашия приятел Илия от Коларово, който се съгласи да ни съпроводи до тези красоти на Беласица планина и да сподели времето си с нас.
Светлите часове се изнизваха неусетно, а вечерите стояхме до тъмно с приказки, истории и ароматни гозби. Стопаните в Самуилово ни караха да се чувстваме като у дома си, като ни направиха маса в двора и градинката там.
Водопад Дъбицата е интересен с това, че без пътека, над него се излиза до поредица от пълноводни каскади.
Водопад Дъбицата над село Скрът.
Водопадите над Дъбицата. Няколко са. Всеки е по-красив от предходния, но достъпът е опасен...
Регистриран на: 09 Юни 2012 Мнения: 100 Местожителство: Петрич
Браво Мартине, направил си страхотно допълнение към колекцията от беласишки водопади. Очите ми останаха в третия Коларски водопад! Честно казано, макар че съм местен, този и аз не съм го посещавал.
Вто Май 15, 2018 10:28 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Марто, дали си носил GPS със себе си, да споделиш местоположенията на ненанесените в картата BGMountains водопади?
Браво Мартине, направил си страхотно допълнение към колекцията от беласишки водопади. Очите ми останаха в третия Коларски водопад! Честно казано, макар че съм местен, този и аз не съм го посещавал.
Чак сега виждам, че сте писали по темата! Поздрави и ти благодаря, че ни показа снимки на тези диви, Коларски водопади! Илия ни съпроводи до там. Без местен човек, е вероятно човек да не успее, тъй като пътеки няма и деретата се подсичат на странни места. А относно тези над Дъбицата, направо не повярвах на очите си, че може да има такъв релеф, нагоре по реката. Смятам, че над тях има още множество водопади, но с цел да не се бавя много и групата да ме чака, се върнах бързо, без да проучвам. Надявам се някой ден да имам шанса пак да се завъртя в района, който ми е особено любим.
Между другото, така случайно открих един интересен водопад над Чипровския водопад в западна Стара планина.
Там обаче го загазих яко при търсене на подхода... Пропаднах между двата водопада и направо чудо ме спаси. После като слязох на екопътеката, паднах пък в реката и си разпилях коленете. Идиотски ден... Тя цялата година на лудости е тръгнала. Зимата на 19-и януари паднах от Джамджиев ръб, все психарии... Ако оцелея до догодина, ще трябва да правя курбан... Дано Господ ме опази, че и втората книга предстои да излезе от печат...
Там обаче го загазих яко при търсене на подхода... Пропаднах между двата водопада и направо чудо ме спаси. После като слязох на екопътеката, паднах пък в реката и си разпилях коленете. Идиотски ден... Тя цялата година на лудости е тръгнала. Зимата на 19-и януари паднах от Джамджиев ръб, все психарии... Ако оцелея до догодина, ще трябва да правя курбан... Дано Господ ме опази, че и втората книга предстои да излезе от печат...
Като вземе да става така, значи си станал невнимателен и самонадеян! Внимавай!
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Там обаче го загазих яко при търсене на подхода... Пропаднах между двата водопада и направо чудо ме спаси. После като слязох на екопътеката, паднах пък в реката и си разпилях коленете. Идиотски ден... Тя цялата година на лудости е тръгнала. Зимата на 19-и януари паднах от Джамджиев ръб, все психарии... Ако оцелея до догодина, ще трябва да правя курбан... Дано Господ ме опази, че и втората книга предстои да излезе от печат...
Като вземе да става така, значи си станал невнимателен и самонадеян! Внимавай!
Да, иска повече внимание...
Относно водопадите в Беласица планина... Разбрах за такива и над село Ключ със странни имена - Чергата, Метлата, Вретеното, Близнаците... трябва някой ден отново да се завъртя...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
ако бяха набарали моята раница, тогава щеше да има слон боб яде ли. хем не носих нищо различно от каквото нося винаги.
