Софийска планина: Вечерна разходка над гр. Бухово

Все по-смело поемаме във все по-късни часове из недотам познати за нас места. Е, разбира се, не може и дума да става за сравнение с любителите на Лунатични разходки, поне засега. Smile

Модерният автобус бавно се добира до Бухово, поклащайки се по зле поддържаните пътища на един хвърлей от София. Поемаме нагоре по югоизточния склон на вр. Чора, неразделна част от миньорския фолклор. В началото се появява някаква червена марка, която обаче не срещаме по-нататък.

Остава само жълтата, която също стига общо взето до никъде.

Полянките са приятно зелени, небето е в залезния си вихър.

Все още не знаем накъде сме тръгнали, колко ще вървим, кога ще се върнем. Скитаме.

Срещаме веднъж-дваж и още една маркировка.

Разминаваме се с доста голямо стадо овце и кози, придружавани от любезен овчар и кротки кученца. Само Гайгер-Мюлеровият брояч все по-ожесточено "джафка".

Странна сеч на твърде удобно място в близост до път и недалеч от населено място. Но пък хубава гледка по-надалеч.

Витоша в цял ръст.

И пролетното зелено на буките.

Тук "джафкането" прераства в "разярен лай".

Някак неусетно достигаме билната червена маркировка в местността Градище.

Наоколо е пълно с много красиви диви ириси.

Последните лъчи на слънцето ненадейно се промъкват под тъмния облак.

Въпреки късния час и непознатата местност решаваме да наченем спускането обратно към Бухово по неотбелязан в BGMountains стар път.

Все пак разчитаме на близостта на друга, нанесена на картата пътека, спускаща се на югозапад от вр. Готен, ако съвсем закъсаме. Както можеше и да се очаква, пътя стига до нещо като по-широка площадка навътре в гората и свършва там. По-късно щяхме да разберем, че тази площадка всъщност е изоставен табан. На това място измерваме най-високото ниво на йонизираща радиация по време на разходката.

Вече доста сме се отдалечили от билото, а и времето бързо напредва. Решаваме да продължим без пътека през буковата гора, така, че да излезем на нанесената в картата пътека. След преодоляването на разни препятствия, включително и специфични геоложко-проучвателни изкопи, каквито неведнъж сме виждали също и в Рила, излизаме на пътечката.

За разлика от пътя, по който се изкачихме, тя излъчва значително по-малко йонизираща радиация.

Здрачава се.

Включваме челниците и ускоряваме крачка. Имаме късмета да се качим в автобуса само 4 минути след като сме се озовали на последната му спирка. Оказва се обаче, че от автогара Изток няма как да продължим по-нататък с градски транспорт в доста късния час...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado