Люлин: с. Клисура --> гр. Банкя

Голямо удобство е добре известното и наистина стриктно спазвано разписание на градския транспорт. Стават възможни разходки след работа в делничен ден из Софийските околности. Тишина и чист въздух. Без зависимост от собствения автомобил и принуда да се "кръжи" около него.

Поемаме към с. Клисура и с нетърпение очакваме да се докоснем до поредната част от главния вододел на България.

By Ikonact - Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24419236

Не след дълго вече сме там и се отправяме към билото на планината.

Свеж вятър гони облаците, видимостта е отлична. Отправяме взор към все още заснежената Витоша.

Постепенно набираме височина. Вече и Лозенската планина наднича зад Витоша.

Наближаваме Клисурския манастир "Св. Петка".

Той е бил изграден през XIII в. Обновяван е през XVIII в. и няколко пъти по-сетне, последния път през 2017 г. От околностите му се откриват чудни гледки във всички посоки.

Продължаваме по асфалтовия път към ракетния дивизион и вилите около него.

Пътьом отново отправяме взор към Витоша.

И назад към монашеската обител.

Дъжд се изсипва нейде не много далеч на северозапад от нас.

А следобедното слънце все още огрява София.

Зърваме и върховете на Рила зад главното било на Люлин.

Облаците се мръщят, но изглежда ще останем сухи този път, за разлика от южните склонове на Стара Планина.

След поредната извивка на билния път какво да видим -- папуняк, който не се стряска от присъствието ни.

Предишната ни среща с такава птица беше преди много лета на голямата поляна под х. Синаница в Пирин.

Крачим смело по мекия тревист билен път, с вятър в косите, слънце в очите и все по-дъждовни облаци навред.

Дочуваме далечни тътени, не след дълго забелязваме и светкавици.

Но продължаваме напред към следващите по-високи Люлински върхове.

От околностите им се открива гледка към Пернишкото поле със заснежената Рила далеч зад него.

Дъждът сякаш ни догонва от запад, но в последния момент отново ни заобикаля.

Витоша вече е чувствително по-близо, дори и гледана с просто око.

Начеваме по залез дългото спускане към Банкя.

Дъждът не успява да укроти съвсем огъня, чийто дим се носи към София.

Така завършва тази кратка надвечерна разходчица по част от главния вододел на България. Той не е (изцяло) международен маршрут, няма си име дори, ала кой знае, може би някой ден ще порасне поне до маршрут от национално значение...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Последната промяна е направена от vedrin на Пон Май 06, 2019 10:30 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Сетих се, че през есента на 2016 г. бидейки на двудневно обучение в Банкя, проследих червено-синята маркировка от центъра до края на града. Вторият ден бях "въоръжен" и така обядвах в движение... Very Happy