Въпрос за пътека в резерват Ропотамо към нос Коракя

Здравейте
имам питане за резерват Ропотамо и по-специлано пътеката водеща към нос Коракя.
понеже в самия резерват я няма обозначена по табелите, и няма маркировка по дърветата:

https://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%
Виждал съм много рибари да вървят натам но официално разрешена ли е за туризъм?
може ли свободно да се преминава по нея
или трябва да се иска разрешение от РИОСВ - Бургас
или друга инстанция
питам, защото знам. че резервата е със статут на строг режим, а тази пътека попада в неговите граници. Посещавайки я, подлежа ли на глоби?
В същото време я има обозначена по картата която се разпространява свободно и е отпечатана:

https://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0

Ето дотук - http://www.kade.si/#map=18/3092772.22/5210904.65/0 - леко южно от най-издадената част на н. Коракя - води черен път. Подозирам, че има някакво минаване и към заливчето Ватерахи, западно от Коракя.

Черни пътища има също към нос св. Параскева ( http://www.kade.si/#map=18/3092283.74/5209587.51/0 ), както и на юг към залива св. Параскева - http://www.kade.si/#map=18/3091632.16/5209092.81/0 . Всички пътища вероятно се отклоняват от шосето за устието на Ропотамо, нейде около тази точка - http://www.kade.si/#map=18/3090408.55/5209523.51/0

За забраните - щом е резерват си важат. За нас ще бъде интересно да получим някакви GPS-данни на черните пътища и пътечките в района. Така че, ако отидеш на там и събереш инфо - обади се Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Обходил съм вече всички, които съм видял на печатната карта на резервата издадена от община Приморско. Пътеката към Коракя я знам. И на Параскева съм ходил,има 2 пътеки, но за тях няма проблем - показани са на табелите пръснати из резервата, разрешени са за туризъм.

Ето на този сайт, пък ги има всичките като gpx файлове: http://bgnaturetrip.com/archives/866#more-866

Просто в един момент се замислих до каква степен мога така да си обикалям свободно из резервата, и ако ме хванат горските, с каква сума ще ме глобят, ако си ходя по разни пътечки дето ги няма показани никъде, че са разрешени. И по-специално дали пътеката към Коракя е забранена?
Много народ ходи там, но реално дали това е законно?

Благодаря за инфото!
Ако си ползвал тези тракове - дали отговарят реално на пътеките?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Аз съм се мотал из района и по мои наблюдения няма проблем да се щъка по пътеките на резервата. Хората си ходят там на плаж. Колите ги оставят на обособени паркинги на светилището при разклона за Бегликташ. На входа на самия Бегликташ и при бариерата на асфалта към устието на реката. По спомен около 2 км преди обособеният кей на самото устие на реката.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

През юли 2007 г. с приятели се разходихме от скалите на нос Бегликташ по крайбрежието до устието на Ропотамо. Движехме се от юг на север (и сетне запад) на височина горе-долу 20-40 метра над морското равнище, без ясно изразена пътека всред рядка гора и бодлива ниска растителност, която остави доста следи по прасците и ходилата ни. Бяхме по джапанки и сандали. По-добре е щяло да бъде да сме били обути с обувки и гети.

Надникнахме в някои от заливчетата. Спомням си че около заливчето Св. Параскева беше задръстено с боклуци, както от морски, така и от сухоземен произход. Наблизо изглежда (поне тогава) е можело да се стигне и с МПС, но не сме проучвали подробно. Накрая излязохме на асфалта, който се спуска до устието на Ропотамо от южната му страна и по него затворихме кръгчето към Приморско, след като преди това два пъти прегазихме Ропотамо и се насладихме на плажа северно от него. Паркова охрана никаква не срещнахме. Това е в дълбок контраст например с охраната на ДЛС "Ропотамо", която в друго едно лято не ни допусна по никакъв начин да покараме колела из него, та се наложи да направим пълна обиколка по напечения и натоварен с движение асфалт през Приморско, Ясна Поляна, Веселие и т.н. За вече близо 10 години може и нещичко да се е променило, ала -- едва ли.

Използвам случая да приложа и една интересна снимка на скалните ниши на нос Бегликташ. Напомнят другите ниши, пръснати на много места из Родопите (и не само), но са по-големи. Не е ясно дали са естествени или резултат от взаимодействието на природните стихии и човешка ръка. Бих се радвал ако някой може да посочи достъпни източници на сериозни изследвания на района.

GPX файловете от сайта http://bgnaturetrip.com/ съм ги ползвал, отговарят си. Само пътеката към Нос Коракя
имаше леки отклоенения, но така или иначе няма начин да се изгубите по нея, широка е и се вижда ясно.
Иначе за скалните образувания на Нос Бегликташ, ето тук пише малко повече, геолози смятат че скалите са със
същия произход като тези на Бегликташ, от тук може да се изтегли анализа им:
http://www.mgu.bg/sessions/13/01/A17-JelevValchevF.docx

На този линк пък има gpx файл как се отива на този нос Бегликташ:
http://bgnaturetrip.com/archives/264, трябва да тръгнете към
Св. Параскева от Бегликташ и по пътя да се отклоните,проверено е.
Vedrin, реално вие не сте извършили нищо, което да нарушава правилата в резервата. Нос Бегликташ е извън рамките на
резервата. Св. Параскева попада в резервата, но пътеките които отиват натам
са разрешени за посещение, и двете ги има обозначени на табелите. Устието на реката също фигурира в списъка на разрешените пътеки:
https://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0

Наличните тракове вече са в картата.
Забелязах споменатите от тебе отклонения в трака до Коракя и съм коригирал доколкото може неточностите.

Мястото е много интересно - включая скалния феномен Бегликаш, крайбрежната скална панорама, старата църква "св. Параскева" и кладенеца. Последният го нямаше в данните, но предполагам ще се намери лесно.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Кладенеца е точно до пътеката, след като вече сте се върнали от отбивката към скалните образувания, така, че не би трябвало да се подмине незабелязано.
Има още една интересна пътека за посещение - към Лъвската глава, където е и крепостта ранули. Засега обаче не съм открил GPX файл да има някъде.
Ходил съм там, но бях без GPS.
Тръгва се от асфалтовия път при разклонението където е отбивката за Бегликташ, но в противоположна посока, и се следва маркировката на дърветата. От тук можете да видите карта, на която е просто загатната:

http://dox.bg/files/dw?a=789b6cdb75

haio написа:

Vedrin, реално вие не сте извършили нищо, което да нарушава правилата в резервата. Нос Бегликташ е извън рамките на резервата. Св. Параскева попада в резервата, но пътеките които отиват натам са разрешени за посещение, и двете ги има обозначени на табелите. Устието на реката също фигурира в списъка на разрешените пътеки.

Ако правилата са били същите и през 2007 г. всъщност сме ги нарушили в отсечката от залива Св. Параскева през нос Св. Параскева, нос Коракя, залив и нос Ватерахи, залив Кенденар, нос Св. Димитър и нос Скомболиорош. По-долу прилагам малка извадка от BGMountains с означени в лилаво граници на резервата според данни от МОСВ.

Както вече писах, движехме се в близост до крайбрежието от юг на север/запад, в повечето време без пътека и така чак до устието на Ропотамо. Този малък преход се оказа по-труден отколкото очаквахме, но и още повече -- интересен.

Иначе, единствената маркировка, която намерих из снимките ни, е синьо-зелена при разклона на пътищата/пътеките към нос Бегликташ и залива Св. Параскева:

Между другото, край тези брегове в края на 20-те години на XX в. се е разиграла голяма драма с френския търговски товарен параход Jacques Fraissinet, участвал няколко години преди това в транспорта на организираната със съдействието на норвежкия филантроп Фритьоф Нансен международна хуманитарна помощ за гладуваща Русия, ала не успял да извърши доставката след като е бил неуспешно обстрелван и прогонен от бреговата артилерия край Одеса. Повече за драмата с този кораб край нашенските брегове няколко години по-късно можете да научите от тази статия, в която са цитирани откъс от сборника с приключенски разкази на Цончо Родев "Съкровището на Лизимах", както и няколко други интересни източници. Най-долу под статията са дадени и координатите на паметника на загиналия на 15.02.1929 г. при спасяването на французите-корабокрушенци моряк-граничар Костадин Георгиев (този паметник би могло да бъде нанесен и в BGMountains, добър ориентир е). Интересно е също, че както френските, така и българските източници посочват различно от днешното име на носа -- Куратан. Във френската кратка справка за кораба е споменат и още един неизвестен днес топоним -- Зейтин бурун, превърнал се по всяка вероятност в днешния Маслен нос. А едно от заливчетата между Св. Параскева и Коракя, според разказа на Цончо Родев, носи името Флуру̀:

"Между нос Коракя и Маслен нос има три пусти заливчета. Южното, най-близкото до Маслен нос, на езика на рибарите се нарича Зигра; средното носи името Света Параскева; северното, което опира до нос Коракя, е Флуру̀."

Vedrin, това което пишеш наситина звучи много невероятно, направо като небивалица.
Ако действително сте ги обиколили всичките след залива Св. Параскева: Коракя, Каламици, Ватерахи, Киндинар, и то по крайбрежието - всичко това прави близо 14 км, а може би и повече.
ако приемем, че сте започнали и накрая сте се върнали на асфалтовия път, където е отбивката за Бегликташ.
След нос Коракя, към устието на река Ропотамо следват само треви, там няма пътеки, или поне аз не съм виждал.
Пробвах се веднъж да отида по крайбрежието на Ватерахи, по обратния път - от устието на река Ропотамо, но път така и не намерих бяха само треви и се отказах.
Та, ако сте взели цялото това разстояние само с джапанки и през такъв терен - наистина си е голямо геройство.

haio написа:

Vedrin, това което пишеш наситина звучи много невероятно, направо като небивалица.
Ако действително сте ги обиколили всичките след залива Св. Параскева: Коракя, Каламици, Ватерахи, Киндинар, и то по крайбрежието - всичко това прави близо 14 км, а може би и повече.
ако приемем, че сте започнали и накрая сте се върнали на асфалтовия път, където е отбивката за Бегликташ.
След нос Коракя, към устието на река Ропотамо следват само треви, там няма пътеки, или поне аз не съм виждал.
Пробвах се веднъж да отида по крайбрежието на Ватерахи, по обратния път - от устието на река Ропотамо, но път така и не намерих бяха само треви и се отказах.
Та, ако сте взели цялото това разстояние само с джапанки и през такъв терен - наистина си е голямо геройство.

Направихме пълната обиколка с начална точка отбивката от асфалта за Бегликташ, но завършихме доста изпонадрани къде ли не. Всъщност първоначалното ни намерение беше само посещение на Бегликташ, после го разширихме със скалите около носа и накрая дойде апетит и за главното приключение по крайбрежието на север, в което се впуснахме в малко по-камерен състав (4/7). Пресичането на Ропотамо без намокряне на раници с дрехи, фотоапарати и т.н, също не беше съвсем лека задача. Оказа се че при тогавашните условия това бе постижимо ако бъдат уцелени плитчините в морето около устието на реката.

За всички заинтересовани и фенове на пътеките в резервата
- направили са нова екопътека през гора, която тръгва от
Бегликташ и стига до Маслен нос, където могат да се видят
скални образуания - фиорди, наблизо и имало и тюленова пещера:
http://bgnaturetrip.com/archives/1369

Благодаря за пътечката - нанесена е в картата.
Забелязах някои леки дефекти в трака. Дали ще се намери отнейде друг такъв, по възможност по-подробен (нефилтриран)?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Dido, за момента все още не съм ходил там, и нямам файл. Това , което намирам засега, е че този човек
е записал част от пътя и е публикувал снимка в една група във фейса:
[url] https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10205677923222158&set=p.10205677923222158&type=3&theater[/url]
но това дали би ти свършило работа?
Другия вариант е да пробваш да се свържеш с тези от сайта.