И така, в събота сутринта добре утъпканата Мусаленска пътека, излъскана от скиорите, ни пое нагоре. По пътя ръсна снежец, колкото да се отчете. Ето ни накрая и на Мусала...
Починахме и после Близнаците, Маришки връх и Манчо ни упътиха към Заврачица.
Подухваше умерено, попрехвърчаше снежец, но, общо взето, не беше зле. А снегът се оказа много по-фирнован от очакваното. Никъде не се затъваше, а след Манчо на слизане към Заврачица си беше почти тротоар. По върховете не бяхме само ние.
На хижата дойдоха и други хора отдолу. Отпразнувахме рождения ден, за който се бяхме събрали, и – по леглата.
У мен постепенно изкристализира идеята да оставя другите и да отида сам до Костенец през хижа Белмекен, че нещо отдавна не бях я навестявал. И сутринта, щом отвън просветна – решението се оформи окончателно.
В седем без двайсет затегнах снегоходките, захлопнах отвън вратата на хижата и почнах да набирам височина по твърдия сняг на заврачишкия склон. Слънчицето светна, огряло в далечината на юг снежния Пирин.
Напредвах, без да си давам много зор, щото съм сам и трябва да се оставят резерви. А и съм малко стар за хипергигамегасуперхайултраскайрънове (или, може би, не съм достатъчно стар, че да ме заинтересуват отново).
Мислех, че времето ще се задържи добро. Обаче още при разклона за Малък Ибър вятърът довя облаците, снегът заваля и зимата се започна. Е, добавяме едно копче, дръпваме още един цип и продължаваме.
Обиколих Ибър и стигнах седловината Ушите – между Ибър и Каменити връх. Козирката над Чавча беше като къща, а и не се виждаше в мъглата надолу какво е състоянието й. Обиколих да я огледам, но не изглеждаше надеждна. Все едно, завъртях по коловете нагоре към Каменити връх. Без да видя каквото и да е, го минах, после и тоя с въжето, после и Равни връх. А на Равни връх – среща! Отсреща десетина души от хижа Белмекен! По разредените колове заслизах, малко над хижата се провидя, но без да спира да вали.
В дванайсет стигнах хижата, поздравихме се с хижаря, той ме черпи чай и след малко обух пак снегоходите – и на път. Езерото, точно край изтока си, беше изхвърлило ледени блокове с големина на човек, по целия склон по много странен начин. Следата на хижаря през клека от миналата седмица вече не личеше, но в гората се появи под новия сняг.
Долу, на пътя по Чавча, срещнах и насрещното движение. Снегът намаля, планината се отвори, минах през вилите и в три и малко стигнах центъра на село Костенец.
Хубаво ходене си направил Мусала- Заврачица-Белмекен "Класика", как така е имало хижар горе по-това време на годината, сигурно е имало група и е отвори
П.П. Хубави снимки.
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
