1. Някой последните години да е минавал лятно по пътеката от водослива на реките Малък и Голям Ибър покрай Големия към билото ЮИ-Ю посока Даволски връх, в.Ибър?
Какво и е състоянието?
2. Понеже малко под началото и е разклона за х.Венетица /пътеката е непроходима около м. Поста* след Девечаир/ - някой да се е качвал към в.Девечаир, т.е. да сподели какво и е състояниeто първите 2.5км - до поляната северно от рида Топоклия?
...Слязох от вр.Трещеник и се озовах на границата между гората и клека. Тук в 13:30 попаднах на отклонението за х."Заврачица" наляво. Видях, че маркировката е читава, и реших да мина нататък - никога не бях вървял по тази пътека. Бях чувал лоши работи за нея, но сега тъкмо щях да проверя чутото. Наобядвах се на едни живописни скали с прекрасна гледка към Долнобанска Бистрица и потеглих.
Тази ""пътека"" (два чифта кавички са абсолютният минимум) далеч надмина всичко чуто и очаквано и изисква нарочно описание. Братя и сестри, колеги и приятели, благочестиви планинари, не ходете там! ""Пътеката"" е абсолютно непроходима и странният факт, че все пак достигнах до р.Ибър, се дължи главно на това, че съм си майстор (при това - от най-скромните). Камбоджанската джунгла ряпа да яде. Имаше всякакви екстри - клек, храсти, бодили, борчета, стари сухи борища с щръкнали на вси страни бодливи клони, дерета и урви... всичко най-прекрасно, което планината може да предложи. Само коприва нямаше и това някак ме накара да се почувствам пренебрегнат, но после си отдъхнах - просто копривата се появява по-късно, когато туристът вече е изпаднал в залитаща траектория и не може да се пази от нея. Единственото, което липсва, е... място, откъдето да може да се мине. Най-абсурдното в цялата работа е, че има маркировка (но не чак толкова гъста, че да не я губиш постоянно). Такава психеделична ""пътека"" надали има в целия Европейски съюз. Ако някой е дотолкова луд да я опита, бих го посъветвал да си носи огнепръскачка, а ако му е трудно да намери, то поне комплект от моторна резачка, брадва, мачете, търнокоп и скафандър. Липсата на дори едно от тези пособия прави резултата от авантюрата крайно съмнителен. Аз бях тръгнал съвсем неподготвен и се наложи да използвам щеката като сабя френгия, за да разчиствам зеленчука пред себе си. Да, използвах и мантри, в които се споменава името на майката (но ако сте си помислили, че става дума за Богинята-майка, грешите). Тази мантра е много силна и не мога да я споделя тук, защото сървърът на дира тутакси би изпушил. Повечето време страничният наклон е голям и ласкаво те мами да се капичнеш и сгромолясаш надолу в примамливите прегръдки на кълба бодили и стърчащи сухи клони, а това, повярвайте ми, става с голям трясък и е крайно болезнено. На всичкото отгоре проклетите и вездесъщи мухи налитат без умора и допринасят за медитативното ви настроение.
С две думи, както е рекъл Вуте по друг повод - ТЕ ТАКАВА ""ПЪТЕКА"" НЕМА!
След много зор и пъшкане сполучих да изляза на едни просторни поляни в м.Девечаир.
...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети