Траверсът от хижа Добрила до връх Ботев през зимата, представлява отсечката между връх малък Купен от запад до връх Жълтец на изток. Лятно време има прекрасна пътека, която подсича голяма част от трудните места. Зимно време се преминава през връх голям Купен, Кръстците (малък и голям) и връх Костенурката, след което билото рязко прелива и се изразява билно в частта на връх Жълтец и до заслон Ботев. Скалният хаос между тях е впечатляваща поредица от жандарми, стени, дълбоки кулоари и лавиноопасни улеи, които слизат от север и юг в долините.
Има много варианти (разновидности) за преминаването на маршрута. Такива са Добрила-Левски със слизане през Жълтец или аварийно по улеите, Амбарица-Ботев, в обратна посока - Ботев-Добрила или Ботев-Амбарица. Минавал съм някои от тях, като сега интерес представляваше класическият вариант - Добрила-Ботев. Подготвих си добре "домашното" и нарисувах план да премина самостоятелно по маршрута.
Следя прогнозите, които съвпадат с петък и ето ме пред хижа Добрила в ранния следобед. До тук има маркирана пътека, по която се стига за няколко часа, но може и с лифта Сопот-междинна станция, който спестява, около 1000 метра положително изкачване, което с тежкия багаж си е допълнително натрупана умора. В зимния сезон лифтът работи в събота и неделя, но при резервация, го пускат за групи над определена бройка в посочен от седмицата ден.
Изглед към билото на връх Амбарица. Раницата е редуцирана, но все пак прилично натежала - вътре има и резервен вариант за аварийно нощуване.
Условията в хижа Добрила са шестица. Топло, уютно, с богата кухня и условия. В 4 ч. сутринта след трескава подготовка, поемам под обширното небе към връх Амбарица - 2166 м.н.в. Милионите звезди под небето са красив пътеводител. Температурата е -10 градуса и снегът звъни под тежестта на снегоходките. Правя някакви опити за снимки и слагам котките и сечивото на седалката. Участъкът между връх Амбарица и връх малък Купен е фирнован и не рискувам да се изпързалям по все още тъмните склонове. Следите от вълци по билото до връх малък Купен впечатляват и държат нащрек. Големи лапи и многобройни линии са навсякъде. След това изчезват и ръбовете стават царство на диви кози, каквито видях по скалите.
Връх Амбарица в 5ч. сутринта и ламариненото съоръжение, което е под леда.
В подножието на връх голям Купен съм малко преди 7 ч. Гледката на запад е поразителна. Всичко се вижда на длан. В дъното белее могъщото било на връх Вежен - 2198 м.н.в. Котките и пикел са задължителни тук, а верен другар с въже е силно препоръчителен, но сега бях сам и сетивата ми бяха изострени. Всяка крачка тук може да е фатална, умората по сложното и продължително трасе се натрупва минута след минута и предпоставките за инцидент са налице. Маршрутът Добрила-Ботев в зимни условия се преминава за 10-16 часа, като има случаи-рекорди, но мен ми бяха нужни 10 часа. Тук, на връх Купена свършва и зимната колова маркировка. Оттук насетне всичко е пълна импровизация.
На юг и север - Антициклонът в захапка над градчета и селца. На снимката се белее масив Равнец и острият южен гребен на връх голям Купен в краката ми.
Северно море от облаци и гледката на изток към връх голям Кръстец.
Отново - панорамата на запад с черните гори на рид Сакарица, по който може да се слезе в Карлово на юг аварийно от връх Амбарица.
Всякакви форми се задават. Затворете, става течение.
Ледената феерия в замръзналото кралство на Балкана.
С повишено внимание откатервам бързо връх голям Купен в посока североизток, където въжето е заринато, а снегът не особено стабилен и свличащ се.
На юг е време за сладоледени изкушения.
Като страж се извисява връх голям Купен от изток.
И напред към Кръстците.
Козирки по билото.
След поредица от жандарми и къс скален гребен, откатервам връх голям Кръстец - 2035 м.н.в. по микс от скали и лед. Часът е 9, а денят е пред мен. Много хора ползват въже и подсичат южно голям Кръстец по релефа, в най-голяма близост до скалите.
Връх голям Кръстец - поглед от изток.
Връх голям Кръстец, ръбчето и връх голям Купен. В дъното се забелязва острото ребро, по което зимата северно се слиза на хижа Амбарица.
Очакващия ме скален хаос на изток. А казват, че пътят към морето е лесен.
Поредица от жандарми, които пазят тайните на Балкана. След преминаването на скалите преди голям Кръстец, напред (изток) линията на траверса е по-лесна, въпреки че изглежда по-нелогична. И нямат край и нямат край...
Връх Костенурката - 2035 м.н.в. е черешката на тортата - острото "връхче" на преден план. Край скали и в лабиринта между тях има и равни площадки с дълбоки снежни навявки, в които при влошаване на времето или изтощение, човек може да се приюти в снежно укритие (пещера), без да рискува да продължи и да се свлече от преумора. Именно с това и раницата натежа прилично. Бях взел пухен панталон и тежкия зимен спален чувал. Между тях суджуци и луканки.
Голям Купен, Кръстците и изминатото.
Появиха се признаци на умора, слънцето също не пожали снежните форми и снегът на места започна да се свлича. Бях помислил и затова, бързо напредвах и скоро достигнах "баба Костенурка".
В подножието на връх Костенурката. Последен "великан" от приказката "Замръзналото кралство". Изкатерва се по северния улей или западно фронтално. Може и да се подсече, но отново се появява нуждата от алпийското въже. Улеят, слава Богу е стабилен и по него излизам отгоре.
След което слизам от Костенурката и се обръщам да запечатам панорамата и облачното море за последно. Едва обяд е. До заслон Ботев ме очакват още два часа по билото.
Поемам по пътя на безкрайното качване към връх Жълтец (спирам за по минута от кол до кол), след което се приземявам в заслон Ботев, където с бира и топла шкембе чорба да влея живителни сили. По живо, по здраво, както се казва. Балканът днес ме допусна. Респект!
Заслон Ботев.
Бедствено положение. Подреди пъзела! Благодарности на Ицо и Вальо за топлото посрещане. Едни момчета извадиха някакви неща и стана тя каквато стана.
Красиви зимни утрини. И дългия път от заслона през масива Равнец към безснежните южни полета...
Последната промяна е направена от martin555 на Вто Фев 12, 2019 10:22 am; мнението е било променяно общо 4 пъти
Пон Фев 11, 2019 8:42 am
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2549
Браво, аз те срещнах точно на спускане от Млечния чал, връщах се от Ботев с оранжевото яке. Какво стана последно, имаше места като гледам на заслона достатъчно? Направи ми впечатление че си с по тежко оборудване, ама така ме беше напекло слънцето че не ми се и говореше много много.
Ти добре си направил траверса, ама не ти ли е тегаво сам, при положение че там при влошаване на времето може да стане доста кофти? А пък и знаеш не винаги може да разчиташ на прогнози в този район.
Браво, аз те срещнах точно на спускане от Млечния чал, връщах се от Ботев с оранжевото яке. Какво стана последно, имаше места като гледам на заслона достатъчно? Направи ми впечатление че си с по тежко оборудване, ама така ме беше напекло слънцето че не ми се и говореше много много.
Ти добре си направил траверса, ама не ти ли е тегаво сам, при положение че там при влошаване на времето може да стане доста кофти? А пък и знаеш не винаги може да разчиташ на прогнози в този район.
Привет!
Аз също бях изморен и доста хора щъкаха, нагоре-надолу. На заслона останахме 20-а човека, няколко компании. Качваха се доста хора към върха, слизаха, слънце пече. Топло, песни, танци, мезета, бири и ракии до зори.
Причината за тежкото оборудване, са зимен спален чувал, лопата, снегоходки и пухените дрехи, за да може при влошаване на времето, да имам по-голям шанс, ако закъсам някъде. Относно прогнози не може да се разчита, но винаги може да се слезе аварийно към Левски, което не се препоръчва особено, но съм го разигравал и този вариант. Поздрави!
Освен котки и кирка, някаква осигуровка необходима ли е (въже, примки, френдове и т.н.)?
Не, че не може и без, но ако сте поне двама, е добре да го носите (30-50 метра въже) за парапет. Има стръмни подсичания. Аз винаги нося няколко шити лентови примки и протриващо у-во. Преценявате на място дали въжето ще се ползва.
Страхотен преход и много хубави снимки Ще го пробвам и аз до Купена другия месец, а догодина - до Ботев.
_________________ Well I came upon a man at the top of a hill
Called himself the savior of the human race
Said he come to save the world from destruction and pain
But I said how can you save the world from itself?
Страхотен преход и много хубави снимки Ще го пробвам и аз до Купена другия месец, а догодина - до Ботев.
Радвам се, че ти харесват. Да, другия месец също ще е много красиво. Някой път март е особено лют и ветровит месец и голям Купен тогава е като сладолед, няма следа от скалите, а само сняг и лед. Поздрави!
Всичко е много хубаво, ала този зимен преход не е за сам човек
Чет Фев 14, 2019 1:39 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2549
t.hristov написа:
Всичко е много хубаво, ала този зимен преход не е за сам човек
Времето просто беше много хубаво, а и той човека има много екипировкаи е подготвен. Аз също не бих тръгнал сам.
Чет Фев 14, 2019 2:12 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3120
kaloyanv написа:
Времето просто беше много хубаво, а и той човека има много екипировкаи е подготвен. Аз също не бих тръгнал сам.
Прочети първия разказ от любимия на бърдоквата ни премиерин Винету, 1 том. Именуваше се Грийнхорн. Има доста паралели с това кой какво си купува и какво после прави с него....
Наблюдавам, че често в постовете си наблягаш на екипировката. Гледай това да не ти изиграе някога лоша шега. Както често се казва, убийствата не се правят от оръжията, и катастрофите от колите...
Аз пък не мисля, че ще се представя по-малко добре на траверса, без значение дали сам или с още хора, дори да тръгна по кубинки, дебелешки котки с връв, пикел от водопроводни части и дрехи от Лидъла, спрямо някое подобие на манекен от магазина на НортФеис със също толкова куха глава.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
който си може, явно се справя при всякакви условия 
