Здравейте, планинари! Пускам отделна тема заради Демиркапийските чуки, понеже съм чувал мнения за трудното им достигане и мисля, че ще е интересна информацията от изкачването им със stefan_iliev 38 и абсурд. Миналата събота и неделя бяхме пoканени от Shoguna да се включим в преходи от х. Мочарата, като всеки запази своята индивидуалност за маршрутите, а вечерта коментари и анализи на масата...
Нашата група се раздели на две в зависимост от желанията за маршрут, като Лари и още трима, поеха към Джангал (Момини двори) (Да ме извини speedy, че слагам старото наименование на първо място ). Аз, Стефан и абсурд поехме към Попово езеро и въпросните чуки. Преди да пусна снимките искам да споделя моето мнение за тях. Не са трудни за качване, между тяк подсякохме малко, заради една отвесна скала, която малко трудно ще се откатери но не е невъзможно, т.е. билото между двете чуки не е съвсем безобидно. От Аргировото езеро няма никакъв проблем да се качат и би било най-лесно според мен. Успяхме да направим кръгче като след по-ниската чука на око слязохме към пътеката от х. Пирин - Безбог.
Сърцето, както Стефан ми каза.
трябва да е по-високата кота
тук хапнахме
Аргировото езеро
на слизане отдалеч съм ги снимал.
С групата, изкачила Джангала се изчакахме на Поповото, че малко закъсняха и към Безбог, където бе превозното средство. Задната гума спукана, а раниците и инвентара на част от групата на Шогуна при мен. Добре, че един от нашите имаше компресор да напомпаме и слезем до Мочарата. До 3.30 сутринта раздумки
На следващият ден
където се срещнахме със staria
От Малкият Мангър Стефан предложи слизане към Полежанско езеро с изкачване на една много интересна кота 2 620 м., която хижаря на Мочарата нарича Седлото.
Към Полежанско езеро след кото се включихме към пътеката Тевно езеро - Безбог
... И много боровинки по маршрута..
А това е една интересна снимка направена от Митко Козарев от Сиврия или Джано на Стефан Илиев на по-високата кота на чуките
Чет Сеп 27, 2018 12:00 pm
Лари
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Един поглед и от миналогодишното ни ходене в този район, когато след нощувка на Горно Брезнишко езеро
решихме да отскочим до един слабопосещаван връх - Демиркапийски чуки (между Кралев двор и Джано).
В литературата се споменават две Демиркапийски чуки - две коти, разположени между портата Демиркапия и вр. Кралев двор.
По-близката до Демиркапия кота, представлява скален гребен, а по-високата, 2647 м е разположена на северозапад
и е с характерна изшилена форма...
Гледка от седловината Демиркапия...
Поглед назад от ръба на Демиркапийските чуки към Демиркапия и връх Джано.
Вижда се реброто за качване на Джано от портата.
Демиркапия, Кадиев рид (Ченгелчал) и стеснения билен участък между него и Джано...
Среща в небето... или какво е да си на гребена на Демиркапийска чука!
По ръба, билно, се придвижваме към по-високата кота на Демиркапийски чуки...
При самия връх имаше струпване на скалисти откоси, които заобиколихме от запад
и излязохме на скалния гребен между вр. Кралев двор и Демиркапийски чуки.
На Демиркапийски чуки, 2 647 м н.в. - гледката е невероятна!
Оттук се вижда цялата Демиркапийска долина, сгушила се между главното било вляво
и Каменишкото било вдясно.
На север красиво и загадъчно се отваря циркусът на Поповото езеро.
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3347 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Румене/excalibur, снимките ти не се виждат, поне аз не ги виждам.
Решението е да си направиш в Гугъл Снимки един албум специално за Планинарския форум, в който да качваш снимките за форума.
Кратък разказ от мен за първия ден – изкачването на Демиркапийските чуки.
Целта е да се онагледи един от възможните маршрути за изкачването на Демиркапийските чуки.
Както е написал по-горе Румен/excalibur, от хижа „Безбог“ до Поповото езеро вървяхме заедно.
После се разделихме, като аз, Румен/excalibur и Валерия/абсурд тръгнахме към Демиркапийските чуки.
Хижа „Безбог“:
Малката Душевадка над Безбожкото езеро:
Хижа „Безбог“ с Безбожкото езеро, на заден план – планината Рила с първенеца връх Мусала:
Валерия (във форума е с името абсурд):
Гледка към циркуса на Поповото езеро, заграден от върховете Острец/Сиврия/Джангал и Дженгал:
А в средата над Поповото езеро – нашата цел: Демиркапийските чуки:
Поповото езеро, най-голямото в Пирин:
Нашата цел – Демиркапийските чуки:
Връх Острец/Сиврия/Джангал (2591 м):
Тръгнахме по пътеката със синя маркировка за Самодивските/Кралевдворските езера и Кралевдворска лява порта:
Поглед назад към Поповото езеро:
Едно от Самодивските/Кралевдворските езера – това би трябвало да е Сърцето (има формата на сърце):
Връх Дженгал (Момини двори) (2729 м):
Малко след като подминахме езерата, завихме наляво (на юг) към първата от Демиркапийските чуки (по-западната).
Теренът отначало беше тревисто-каменист, като тревата преобладаваше, а камъните не бяха трудни за преминаване.
Върхът и склонът към него се виждаха много добре и не беше трудно пътят да се подбира така, че да минава през по-лесен терен:
После обаче се появиха големи каменни пасажи, които трудно можеха да се заобиколят, но не беше и нужно, защото камъните не бяха едри.
Някои предпочитаха да не заобикалят, а да катерят по ръбчетата:
Румен/excalibur:
Връх Дженгал (Момини двори) (2729 м), на заден план вдясно – връх Безбог (2648 м):
Връх Момин двор (2722 м, вдясно) и връх Кралев двор (2684 м, вляво):
Пред нас започна да става все по-каменисто и по-скалисто, но все още без проблеми намирахме лесен за преминаване път:
Поглед назад към връх Момин двор (2722 м, вдясно) и връх Кралев двор (2684 м, вляво):
Демиркапийската чука постепенно се приближаваше:
Приближихме се до ръба вляво и от другата му страна се откри втората Демиркапийска чука (2613 м) и скалистият гребен до нея:
Втората Демиркапийска чука (2613 м), на заден план върховете Джано (2657 м, вляво) и Ченгелчал (Кадиев рид) (2709 м, вдясно):
Отново се видя Поповото езеро:
Нашата първа цел – първата Демиркапийска чука (2647 м):
Тук теренът взе да става все по-скалист и стръмен, така че решихме да не атакуваме директно върха по ръба.
Вместо това заобиколихме откъм запад и атакувахме върха от запад на изток. Избирахме по-лесните каменисти пасажи:
Беше стръмно, но камъните не бяха трудни за преминаване, не си спомням да е имало подвижни камъни.
Гледка към величествения връх Каменица (2822 м, в центъра):
На юг се откри гледка към главното пиринско било и планината Славянка (старо име – Алиботуш):
А на север...
Финалната права – тревисто-скалист участък. Не беше труден, можеше да се държиш за тревата за опора:
Нарочно съм подбрал снимки, които изглеждат „по-страшни“, за да има драматичен ефект. В действителност изкачването беше лесно.
А отгоре на върха – изненада! Малка полянка! Тъкмо място за обяд.
Имаше и снимки на панорамата, разбира се:
Поповото езеро:
Планините Славянка (старо име Алиботуш) и Шарлия (Врондос)(вдясно):
Митревото езеро:
На изток слизането от Демиркапийската чука ни се видя невъзможно без алпийски средства.
Затова се върнахме малко на запад по пътя на изкачване, след което подсякохме чуката от север.
Подсичането не беше трудно, имаше и тревисти участъци, които ни отведоха до седловината между двете Демиркапийски чуки:
А това е поглед назад (на запад) към първата Демиркапийска чука – правилно се отказахме да слезем по този ръб:
Пред нас започваше скалистият гребен на втората Демиркапийска чука.
Всъщност върхът представляваше именно скалист гребен, а не заострена пирамида като първата чука:
Гребенът се оказа лесен за преминаване – големите камъни се заобикаляха и се вървеше по по-малки и лесни камъни:
Поглед назад към първата Демиркапийска чука:
И финалният участък напред:
Най-високата част на върха представляваше тревисто-каменста площадка:
Панорама от върха:
Слънцето вече клонеше към залез, затова не стояхме много на върха, а започнахме да слизаме по склона на север.
Целта ни беше да излезем възможно най-бързо на пътеката със зелена маркировка от Демиркапия до Поповото езеро.
В началото слизането беше много стръмно, но предимно по тревисти пасажи с малки камъни, така че не беше много трудно.
Това е единственото по-сложно място, където трябваше малко да се приклекне, но нищо кой знае колко притеснително:
Поглед назад към втората Демиркапийска чука, от която слязохме:
И поглед напред – оставаше ни още доста за слизане:
Започнаха каменни пасажи:
Залезът наближаваше:
Поглед назад към пътя, по който сме слезли:
Накрая излязохме на тревист участък, най-трудното беше минало:
Поглед назад към пътя, по който бяхме слезли:
Пътеката със зелена маркировка:
Двете Демиркапийски чуки:
Бързо стигнахме до Поповото езеро. Там решихме да изчакаме групата, която се беше качила на Дженгала.
Те обаче се забавиха. Бяха снимали залеза и на слизане замръкнаха. Виждахме челниците им как криволичеха надолу по пътеката.
По едно време обаче челниците спряха. Дълго време не се движеха. Притеснихме се. Какво ли се беше случило?
Оказа се, че на изкачване бяха оставили един спален чувал, за да не им тежи нагоре, и на слизане не са могли да го намерят.
Добрахме се до хижа „Безбог“ под лъчите на пълната Луна и на звездите...
Това е накратко моят разказ. Благодаря на спътниците си за преживяното!
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
). Аз, Стефан и абсурд поехме към Попово езеро и въпросните чуки. Преди да пусна снимките искам да споделя моето мнение за тях. Не са трудни за качване, между тяк подсякохме малко, заради една отвесна скала, която малко трудно ще се откатери но не е невъзможно, т.е. билото между двете чуки не е съвсем безобидно. От Аргировото езеро няма никакъв проблем да се качат и би било най-лесно според мен. Успяхме да направим кръгче като след по-ниската чука на око слязохме към пътеката от х. Пирин - Безбог.
Сърцето, както Стефан ми каза.
трябва да е по-високата кота
тук хапнахме
Аргировото езеро
на слизане отдалеч съм ги снимал.
където се срещнахме със 
... И много боровинки по маршрута..
