Знойна събота надвечер в Пловдив. Стоян завършва монтажа на новата ни придобивка -- bGeigie Nano. Изпитваме внезапен порив да сме нависоко. Яхваме Сивушка и поемаме към Белмекен. По залез слънце вече сме там. Навсякъде ни посрещат с безпомощно разперени ръце -- места няма. Е, какво пък, ще спим на открито значи. Нощта е хладна, а ние изобщо не сме оборудвани за бивакуване. Дочакваме някак утрото и бързо, бързо поемаме нагоре, за да се стоплим. Небето е изрисувано от предвестниците на приближаващия атмосферен фронт.
Крачим бодро в утринния хлад, кой с маратонки, кой със сандали.
Появяват се отсрещните ридове.
Преминават нисколетящи самолети.
Под високата облачност бързо извират и онези пухкави кълбета от памук, които от дете обичам да гоня. Какво ли ще ни спретнат те следобед?
Седловината между Белмекен и Равни чал вече не е далеч.
И Сиврията ще зачетем по-късно.
Преспите на североизточния склон на Равни чал упорстват. Може и да дочакат свежи попълнения наесен.
Хижа Белмекен отвисоко и отдалеч. Не се забелязва оживление около нея.
Паметникът на Христо А. Гъдев. Какво ли трябва да имат в главите и сърцата си онези, които са оставили върху него грозни драсканици, за да удостоверят присъствието си?
Вече наближаваме върха, но и облаците бързат да се съберат, а все още е предиобед.
На върха.
Облаците имат интересни хоризонтални пръстени.
И стават все по-настойчиви.
Става все по-ясно: предстои да се намокрим, но и ще се наслаждаваме на неповторима красота.
Сиврията ни чака, но преди това трябва да подсечем Равни чал. Облачната сянка по пладне е приятна.
А Белмекен напомня вулкан, който се готви да изригне.
И електропастир, който на няколко места пресича и запречва международния маршрут E8. Макар и да не е кой знае какво препятствие, поне на дневна светлина, питаме се -- редно ли е това?
В подножието на Сиврията започва леко да ръми и обличаме якетата. Часът е 13:46. Мълнии все още няма.
Успяваме да преминем каменистия участък преди да завали сериозно.
Ниските облаци закратко се разнасят и забелязваме оформянето на супер клетка над Рила. Явно няма да се разминем само с дъжд.
Решаваме да изкачим Каменити чал вместо да го обикаляме в ниското. Така ще скъсим разстоянието и ще спечелим време преди задаващата се буря да ни настигне. В пролуките между облаците се откриват великолепни гледки.
Чуваме и първият далечен гръмотевичен тътен за деня, може би нейде откъм района на Рибни езера, където е и най-тъмния облак. Часът е 14:46.
Радваме се на хубавото време.
Накъдето и да погледнем -- дъждовни завеси, а при нас едва-едва пръска, така че дори фотоапарата се чувства комфортно и снима.
Връх Ибър, към който слънцето реши да привлече вниманието ни. Първоначално имахме намерение да изкачим и него, но началото на гръмотевична дейност ни разубеди.
Феерия от светлини и сенки.
И ние всред нея.
Всичко се променя за секунди, докато човек се обърне да погледне и в друга посока.
И нас ни огрява малко слънце.
Тъмните облаци започват да ни застигат, като прилагат обсадна тактика и може би радвайки се, че се е случило да има кой да ги наблюдава, край изоставените някогашни дъждомери.
Ускоряваме крачка в съзвучие с вчестяващите се и приближаващи светкавици.
На чучката над спортната база се кипри огромен новопоявил се метален кръст. Явно алпийската мода навлиза у нас безпощадно не само под формата на пълчища летовници и лифтове. Няма що -- чудесен гръмоотвод!
Дъждовната завеса нежно ни обгръща, но все още от известно разтояние.
Решаваме да не търсим укритие, а да слизаме бързо по стръмната пътека към спортната база, под наблюдателния поглед на птиците.
Ритъмът на гръмотевиците преминава от блус към хард рок. Часът е 15:34.
Не успяваме да видим обаче нито една мълния -- явно електрическите разряди са предимно между облаците. Достигаме спортната база и се настаняваме в металната беседка със зеления покрив. В същия момент дъждът започва интензивно да се изсипва и гръмотевиците спират.
Мотаем се там докато бурята отмине, както в небето, така и по пътищата. И дочакваме хладните и спокойни гледки на свечеряване.
С изчистени чувства и мисли благодарим на Планината за чудесния и много освежяващ ден!
Този кръст отдавна се мъдри там, 2012г. със сигурност го имаше, когато минах за първи път. Напоследък стана нещо като мода, да се "чучват" кръстове, богородици и други , подобни символи, където някой му скимне... А на планините
едва ли им е нужно точно това.
Пон Авг 27, 2018 2:57 pm
Ilko
Регистриран на: 16 Яну 2013 Мнения: 215 Местожителство: България
Браво! И ние бяхме там, но в петък и събота и ни валя към Ортачал ситна, но зла градушка
Пон Авг 27, 2018 3:10 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Поздравления за хубавия маршрут! Районът на Белмекен за пореден път доказа, че има удивително време!
Относно електропастирите по международен маршрут Е-8 (а не по международен маршрут Е-4 ):
От 15 до 19 август 2018 г. обикалях по Ибърското било и негови странични разклонения и връхчета.
Успоредно на маршрута Е-8 имаше електропастир, който трябваше да пресечем. Пипнах го с ръка - по него не течеше ток.
Изпратихме залеза на кота 2498 м, а после бързо заслизахме обратно към Безименния връх, на който ни чакаха раниците.
Отново трябваше да прескоча електропастира. Докато го прескачах и допрях крака си до жицата - удари ме ток. Не очаквах.
Не беше много болезнено, но беше неочаквано и стряскащо. Именно на това разчита електропастирът - да изненада животното,
а не да го заболи. После пипнах и с ръка - имам такъв навик - да пипам електропастири, за да видя дали по тях наистина тече ток.
След секунда-две получих характерното удряне на тока - доста по-силно от всеки друг път. Беше неприятно и доста притеснително.
Известно време след това имах чувството, че ударените пръсти на ръката ми леко пулсират и изтръпват - разбира се - пълна илюзия.
Бяха пуснали тока по електропастира за през нощта... Ами дивите животни в нац. парк „Рила"? - се замислихме ние преди лягане...
Диви кози по западния склон на връх Белмекен, наблюдавани привечер на 17.08.2018 г. от седловина Премката:
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Относно електропастирите по международен маршрут Е-8 (а не по международен маршрут Е-4 )...
Вижда се кой чете внимателно, благодаря за поправката!
Иначе, из Алпите съм виждал много електропастири, понякога и от двете страни на път или пътека, най-често по границите на частни имоти. Ала сега за пръв път с учудване видях, и то не някъде другаде, а у нас, електропастир, който пресича маркиран маршрут в национален парк неколкократно, по-конкретно в участъка между Равни чал и Сиври чал. При това без каквато и да е било видима полза за кравите, пастирите или туристите... Възникват редица въпроси:
1) Кой определя трасетата на електропастирите в националните паркове?
2) Кой трябва да следи за правилното им разполагане в националните паркове?
3) Къде би трябвало да има публична информация за местонахождение, дата на поставяне и дата на премахване на електропастирите?
4) Регламентирано ли е електрическото напрежение, с което те работят, и какво е то?
5) Трябва ли да има информационни табелки, че това е електропастир, с такива и такива параметри, поставен по силата на еди-какво си разрешение, издадено от еди-коя си институция?
6) Какви трябва да бъдат санкциите при нарушения в експлоатацията им, кой ги прилага и по какъв точно начин?
7) Допустимо ли е преминаване на туристи през електропастирите?
И не на последно място -- при възникване на здравословен или дори по-тежък проблем (например след спъване и падане в тъмната част от денонощието и/или при гъста мъгла), кой носи отговорност за евентуалните последици от материален, правен и морален характер?
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Авг 27, 2018 11:09 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3123
vedrin написа:
Възникват редица въпроси:
1) Кой определя трасетата на електропастирите в националните паркове?
2) Кой трябва да следи за правилното им разполагане в националните паркове?
3) Къде би трябвало да има публична информация за местонахождение, дата на поставяне и дата на премахване на електропастирите?
4) Регламентирано ли е електрическото напрежение, с което те работят, и какво е то?
5) Трябва ли да има информационни табелки, че това е електропастир, с такива и такива параметри, поставен по силата на еди-какво си разрешение, издадено от еди-коя си институция?
6) Какви трябва да бъдат санкциите при нарушения в експлоатацията им, кой ги прилага и по какъв точно начин?
7) Допустимо ли е преминаване на туристи през електропастирите?
И не на последно място -- при възникване на здравословен или дори по-тежък проблем (например след спъване и падане в тъмната част от денонощието и/или при гъста мъгла), кой носи отговорност за евентуалните последици от материален, правен и морален характер?
Абе човек, ти в коя "държава" живееш?
На тези "въпроси" ще ти бъде отговорено постфактум, когато те утрепе тока и тогава "институциите" се сетят, че някой олигофрен си прави каквото иска. Не ти ли стигат "отговорите" за това което стана в дефилето, че пак питаш?
Вто Авг 28, 2018 9:21 am
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1599 Местожителство: Хасково
Белмекенска Рила е едно особено място, където царува необикновено спокойствие. Върховете, макар и достатъчно високи, са заоблени, някак кротки и само Сиврията се прави на интересен. Четирите върха /Белмекен, Равник, Каменити, Сиври чал/ могат да бъдат обходени в един ден, което е трудно за повечето дялове. Ибър си е отделно, макар че е на ръка разстояние.
Радвам се, че ви е харесала, а за хората, които не са ходили е добра идея.
А, да добавя.... Кръстовете не са нещо необходимо, но самият аз започнах да ги възприемам, откакто у нас провокативно се строят/поставят ислямски символи и светилища. Коментирали сме връх Свобода, а новите минарета не могат да се преброят. Или.... кръстове не ми трябват, но не е нормално в уж християнска България отвсякъде да стърчат други символи. Човек някак се чувства предизвикан, макар че старият смисъл на думата предизвикателство беше друг.
Вто Авг 28, 2018 2:06 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
dobrifin написа:
Този кръст отдавна се мъдри там, 2012г. със сигурност го имаше, когато минах за първи път. Напоследък стана нещо като мода, да се "чучват" кръстове, богородици и други , подобни символи, където някой му скимне... А на планините
едва ли им е нужно точно това.
Един от коментарите:
Gül Sen Nikolay Padalski ot Ruse razvijda ı prodava .V gradinata mu ima v izobilie dori med proizvejda ot edelways za lübitelite
Вто Авг 28, 2018 2:26 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
За електропастира сте прави да се гневите, но аз пък, като взимам повод оттук, искам да изсипя похвали към хората, чиито са кравите. Ако ние излизаме от града, за да сме с природата, то те живеят сред нея: работят селска работа и са вложили много труд и постоянство, за да постигнат успехите си; делото с българските породи е много хубаво дело. А най-хубавото им дело, според мен - родили са 4 българчета! Синът им не джитка насам-натам с луксозен джип, а цяло лято е на Белмекен при стадото. Ако желаете, прочетете:
http://www.menumag.bg/za-hranata/statii/byagstvo-v-divata-ferma
Материалът е от 2012г
За електропастира сте прави да се гневите, но аз пък, като взимам повод оттук, искам да изсипя похвали към хората, чиито са кравите.
Местоположението на електропастирите е капката катран в бурето с мед. В предишни години разговарях с овчар, чието многобройно стадо овце обаче пасеше по югоизточните склонове на Белмекен, за разлика от стотиците крави, които сега видяхме в долината на Айрян дере. Този отруден и с много бистър ум човек ни разказа за неволите си, спънките създавани от високопланинската спортна база "Белмекен" и мечтата му да се добере до европейско финансиране. Не съм наясно дали днешните кравари са онзиденшните овчари, но явно финансирането е дошло -- съдя по размера на стадото и километрите нови-новенички електропастири.
Впрочем, дори и да оставим настрана безхаберния начин, по който те са разположени, има и други неща, над които да се замисли човек. Например вижте как изглежда Чалташкото езеро, наобиколено от крави и пастирски колиби (снимките по-долу са и препратки към версиите им с пълна разделителна способност):
Как мислите, белите крави край Чалташкото езеро по-приемливи ли са от белите братя край Седемте езера? По-малобройни ли са, по-малко ли цапат, по-кратко ли се заседяват там, по-малко ли следи оставят? Очаквам съфорумциите, които неведнъж са говорили за едното да вземат почтено да се произнесат и за другото.
Аз лично нямаше да повдигна въобще въпроса, но откровено казано безумния начин на разполагане на електропастирите ме вбесява! Една добра приятелка преди много години с присъщото ѝ чувство за хумор беше перифразирала световния шлагер на "Беса ме мъчи!". Предлагам ви изпълнението на Cesaria Evora, за оправяне на настроението:
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Авг 28, 2018 9:52 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
vedrin написа:
Пчелата Жужа написа:
За електропастира сте прави да се гневите, но аз пък, като взимам повод оттук, искам да изсипя похвали към хората, чиито са кравите.
Как мислите, белите крави край Чалташкото езеро по-приемливи ли са от белите братя край Седемте езера?
Край Седемте езера белите братя хич не са ми приемливи. Край Седемте езера и белите крави не биха ми били приемливи. И те затова не са там. Край Чалташкото езеро белите крави ми са напълно приемливи, а белите братя и там не ми са.
Планините, преди да станат място за туризъм, са били изключително място за паша. Стадата са били много повече, а някакви пагубни следи има ли? Асфалта, пистите, лифтовете ги прокара туризмът. Те ли ще останат по-дълго или овчарските колиби? За мен стадата са украшение на планината. И "Беса въобще не ме мъчи" - нищо ѝ няма на планината от тях.
Пп. Собствениците на кравите не ги познавам, гледах за тях по тв.
Планините, преди да станат място за туризъм, са били изключително място за паша. Стадата са били много повече, а някакви пагубни следи има ли?
Тъй, тъй, и електропастирите сигурно са измислени преди да опознаем електромагнетизма? Дано те не оставят трайни следи -- не в Планините, а всред хората...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
):
