Здравейте,
На много места в интернет прочетох за маркирана пътека от "края на Банско" до х. Вихрен, по която за 4 часа и половина се стига до хижа Вихрен. Някой знае ли откъде точно започва тази пътека?
Благодаря предварително!
Пет Юли 13, 2018 2:51 am
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3139
На времето това си беше официална пътека. В момента част от нея я няма заради цековия ски път. Характерно място, от където започваше преди пътеката бе границата на гората и полето, до едни специфични скали с дупки по тях. В момента се върви доста нагоре по ски пътя и трябва нюх, за да хванеш отклонението /пътеката се пада западно и след отклонението върви известно време успоредно на ски пътя./ Излиза на бъндеришка поляна и от там, покрай края на лавината на Палашица пак влиза в гората и излиза на Бъндерица, от там нататък е ясно...
ГРАД БАНСКО – МЕСТНОСТ ПЕШЧЕРИТЕ – МЕСТНОСТ БЪНДЕРИЦА – ХИЖА „БЪНДЕРИЦА“ – ХИЖА „ВИХРЕН“ (3 ч.)
•Посоченото време за изминаване на маршрута не включва почивките.
•Приблизителна дължина на маршрута: 11.6 км.
От площад „Възраждане“, където са църквата „Св. Троица“ и паметникът на Паисий Хилендарски, се тръгва на югозапад по ул. „Пирин“. За 20-25 минути се достига югозападния край на града, който опира в границите на НП „Пирин“. Тук, на метри вдясно от пътя, са Посетителският информационно-образователен център на НП „Пирин“ и Контролният пункт на парков район „Вихрен“.
Продължава се по шосето на югозапад. По стволовете на дърветата край него е поставена туристическа лентова маркировка с жълта и синя боя, а също и такава с бяла и червена ивица, която обозначава границата на парка. Пети минути по-нагоре се минава край ресторант „Мотѝката“ и чешма, построена от набор 1950 г. – гр. Банско. На метри след последната се пренебрегват горски път вдясно (югозапад) – трасе на маркиран с тъмносиня боя веломаршрут, и асфалтиран път вляво (югоизток) – за близките хотели.
Маркировката указва, че трябва да се продължи по шосето на юг. То следи десния бряг на маловоден поток, който пресича 5 минути по-нагоре. Тук се пренебрегват и две отклонения – пътеки, вляво (на югоизток) и вдясно (на югозапад).
На по-малко от 10 минути след сградата на парков район „Вихрен“ се поема по широка пътека вдясно – юг (на метри преди нея се подминава почвен път вдясно – на югозапад), която, за други 5 минути, отново извежда на асфалтирания път, който тук се разделя (0,45 ч. от гр. Банско).
Табелите и сините маркировъчни ленти наляво (юг и югоизток) указват, че това е пътя за х. „Демяница“. Той се пренебрегва и се поема по десния (на югозапад). Следва се маркировката с жълта боя.
На метри от разклона се минава по мост на р. Демяница. След него от шосето се отделят горски пътища – 2 вдясно и 2 вляво, които трябва да се избегнат. За 6-7 минути се достига друг мост – на р. Ѝкришча, преди който (вляво) се забелязва каптаж. Районът е санитарно-охранителна зона.
Скоро шосето поема на юг и се разделя. Отклоненията с асфалтово покритие наляво (югоизток) и това с трошено каменна настилка надясно (северозапад) – за ски пътя, се пропускат и се продължава направо, в южна посока. След още 2-3 минути се достига м. Пèшчерѝте, където в скалите, стърчащи вдясно, има няколко отвора – дупки, които местните хора наричат пèшчери, пещери в говора (1 ч. от гр. Банско).
На това място шосето наляво (юг) – за местностите Мрътвà полèна и Чàлин валòг, се изоставя и се продължава надясно (запад). След броени метри се пресича (по дървен мост) сухото корито на р. Бъндерица и се достига друг разклон. Указателни табели и маркировката с жълта боя съобщават, че наляво (югозапад) – по ски пътя, може да се продължи към хижите „Бъндерица“ и „Вихрен“.
Поема се по ски пътя. След около 25 минути се подминава отклонение надолу вляво (североизток) – за м. Чалин валог. Вдясно има изграден трафопост, 5 минути по-нагоре от който се вижда дървен мост на реката. На около 80 м преди него ски пътят се изоставя и се поема по пътека надясно (югозапад) през гората. Още в началото тя се разделя. Лявата (на югозапад) трябва да се избегне и да се продължи по маркираната вдясно, също на югозапад. За 35-40 минути се достига изоставен горски път. Поема се по него наляво, в югозападна посока. След по-малко от 5 минути се излиза на друг, добре поддържан път, който води надясно (север) – към бившата х. „Акадèмика“. Това направление се пренебрегва и се продължава наляво (юг). Подминава се изоставената начална станция на неработещия лифт „Църна могѝла“ и се достига контролният пункт на парков район „Вихрен“ в м. Бъндерица (0,50 ч. от м. Пешчерите; 1,50 ч. от гр. Банско).
Местността Б`ъндерѝца, по-известна като Б`ъндерѝшка полèна, се намира в средното течение на едноименната река. До нея води асфалтиран път, който се отделя от този, свързващ гр. Банско с х. „Вихрен“, в м. Шилигàрнико. Тук са построени горната станция на кабинков лифт „Банско“, долната станция на седалков лифт „Колàрски“, долната станция на седалков лифт „Бъндерица-1“, долната станция на седалков лифт „Църна могила“, трасе за биатлон и ски бягане, а също и стрелбище за биатлон.
От контролния пункт на парков район „Вихрен“ се продължава по асфалтирания път на югозапад. Подминават се няколко постройки бунгала (вдясно) и чешма, построена от набор 1952 г. – гр. Банско (вляво), на метри след която се пренебрегва отклонението (с асфалтова настилка) надолу вляво (юг).
Маркировката насочва надясно и нагоре (югозапад) – също асфалтиран път, а метри след това по почвен такъв наляво (горска просека), който след минута извежда отново на шосето. В началото се върви близо до р. Бъндерица, по левия ѝ бряг, а малко по-нагоре покрай оградата на стрелбището.
На около 5 минути след бунгалата асфалтовият път, който поема надолу вляво (югоизток), се изоставя и се продължава по пътека в гората надясно (югозапад). Скоро тя навлиза в оголен от лавини участък, след преминаването на който отново в гората. Върви се на югозапад, високо над левия бряг на р. Бъндерица. Ниско долу се забелязва първият от поредицата водопади и прагове в този участък, които местните хора наричат Б`ъндерѝчките скòкове. Най-ниско разположеният от тях е известен с името Бъндеришки скок. Височината на пада му е 11 м. Постепенно пътеката се отдалечава от коритото на реката и за 20-25 минути извежда до оградена от иглолистна гора поляна, на която е построена х. „Бъндерица“ (1,30 ч. от м. Пешчерите; 2,30 ч. от гр. Банско).
От х. „Бъндерица“ се тръгва по шосето на югозапад. След 5 минути вдясно се виждат информационни табла. При тях надясно – в северна посока, се отделя широка пътека, по която може да се отиде до известната Байкỳшева мỳра. На 5 минути югозападно от отбивката за мурата, при остър завой, шосето, което продължава надясно (северозапад и север), се изоставя. Маркировката насочва наляво (югозапад) по широка пътека. Тя се изкачва по склона, пресича (след около 20 минути) потока Èлтепскàта вòда, излиза отново на шосето и достига х. „Вихрен“ (0,30 ч. от х. „Бъндерица; 3 ч. от гр. Банско).
Две случки, едната добра, другата не, на тази пътека и в района й.
Хубавата :
Вчера, по някое време следобяд слизам по тази пътека от х. Бъндерица към Меча поляна, където на паркинга оставям колата. Някак си много е грозно с тези накачулени коли по пътя към х. Вихрен, та некак си не мога да я трясна на пътя, както хиляди коли има , руши се природата, а Байкушевата мура ако можеше да кашля , щеше да е с двойна бронхопневмония. То с право скоро ще го затворят за МПС, по-добре даже да е за постоянно. Откъдето и да го погледне човек, не се връзва Вихрен със соттиците коле под него.
Та слизам, и чувам нещо странно преди един завой , скрито в гората: тропот , само тропот идва, приближава се нещо, викам си бе толкова диви кози накуп, пък и тук в ниското.....И ме изненада нещо, което значи да не се сетя, съм загубил връзката между планината и планинците. Зад завоя изскочи първо един човек, после голямо стадо овци . Към мен дойде, ама едвам едвам, една огромна карачаканка, заедно с малкото си каракачанче , подушиха ме и се трупясаха под едно дърво , едвам дишат. Един човек с изсечено лице, водачът на овчарете, викам му.
- Добра среща, од Банско ле сте, счо йе / на бански каква е хавата / .
- Казва, караме стадото от Банско чак на летна паша планината, цело лето ще седи горе по езерата...
- Затова ли е толко уморена каракачанката, думам....
- На години стана, 8 е. Те и овците са толко уморени, че не блеят вече, цял ден са на пат.
Излезна и сина му , в краят на стадото.
Значи таа патека е пътят и на стадата кои излизат на летна паша, загрех Така видях истински , отрудени българи. Толкова истинско , хубаво нящо правят. Някак гадно щеше да направя да ги снимам, като че са някакви туземци на показ.
Туземците също са тук, извършили са поредното безобразие в Пирин. Толкова гадно, че беше ми гадно даже да го снимам. Целият Джамджиев ръб е нашарен с еднометрови червени стрелки, явно от организатори на поредното състезание. Не стига че в една посока - нагоре, ами и надолу същите еднометрови стрелки. Сякаш толкова им е и акъла, че не е ясно на този ръб къде е посока долу и горе, та трябва двойно да го нацвъкат с боя. Колко десетки стрелки --- много са, догади ми се да ги броя. Ацетонова боя, няма изтриване, оакаха дълготрайно и това място. Те еделвайсите колко ще издържат на подобни химизации...няма да е много. Простотията не само че няма почивен ден, но вече и достига навсякъде. На много места в планината около Муратов, Хвойнати, Тодорките са изоставени дълги пластвасови ленти , като за строителен обект, и пластмасови ярки табелки - еднодневки , които след няколко дни падат от вятъра остават за постоянно боклук по върховете.
А парковата охрана къде е - сигурно гони туристите с палатки, да отчете дейност.
Та две срещи. Едната с уж прости, но отрудени, свързани с планината хора. Другата с делото на модерни зомбита, които за малко пари и известност, и върху майките си ще качат състезатели....
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
