Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава
Якубица планина - Мокра планина или Мокренска планина е разположена в централната част на Македония западно от град Велес и южно от град Скопие. Мокра е съвкупност от няколко планини: Якубица, Сува планина, Караджица, Китка, Голешница и Даутица. В планината могат да бъдат разгледани циркуси, валози и морени, както и ледникови езера. Най-висок връх е Солунска глава или Мокров - 2540 м.н.в. В по-широк обхват Якубица обхваща целия планински масив между реките Треска (Голема), Вардар и Бабуна. Други по-високи върхове там са: Караджица 2473 м.н.в., Попово бърдо 2380 м.н.в., Остро бърдо 2365 м.н.в., Убава 2353 м.н.в., Остри връх 2275 м.н.в., Даутица 2178 м.н.в. и Шилигарник 1830 м.н.в.
Якубица планина и първенецът и връх Солунска глава - 2540 м.н.в. не бяха в плановете ни за тази година, но излязоха съвсем спонтанно на дневен ред, след като нашите пловдивски приятели Ива и Иван, ни споделиха плановете си. Речено-сторено, направихме бърза организация, като изместихме с един ден деня на тръгването, заради нестабилната прогноза.
Върхът и планината са интересни с това, че са комбинация от красиви гледки, скалисти билни откоси, просторни ливади с множество стада, безкрайни поляни, осеяни с папрати, къпинаци, малинаци, горски ягоди и боровинкови плантации по билото, които са "врагове" на бързото придвижване.
Подходът от град Велес е сравнително лесен, но разстоянието от изходната точка - село Папрадище до върха и обратно е продължителен. В двете посоки се преодолява разстояние от 29 км с 1700 метра положително изкачване и решихме да се завъртим в района с две нощувки - една на хижа Чеплес и една в село Папрадище.
Попътно се отбихме до село Мърводол и средновековната църква, намираща се в землището му, която е включена като обект в книгата ми Изгубената вяра - Последно отворени врати.
Пътят ни се удължи и с отбиване до Кадин мост в град Невестино, а и тръгнахме по-късно. Пристигнахме в село Папрадище към 18 ч. и се запътихме бързо към хижа Чеплес, до която се стига по черен път за 3 часа или пряка отсечка през гората, според табелата за която, разстоянието се преминава за 2 часа.
Имаше и къпинови изкушения.
Но наложихме темпо, защото скоро щеше да се стъмни. Тук, на следващата снимка, е разклонът за прекия и по-дългия път към хижа Чеплес. По-пряк, но към гробищата, както щяхме да разберем съвсем скоро. Подмамихме се по лъскавите табели и завихме надясно. Имах и гпс трак на въпросната "пряка" отсечка, което също внасяше доза спокойствие, от хора преминавали пътеката преди няколко години. Природата обаче бързо се променя, особено след тежки зими и бурни ветрове, когато дърветата натежават, чупят се и падат по пътеките, които не се поддържат. В общи линии дългата отсечка е широк черен път, който върти 7 километра до хижата, по него слязохме на следващия ден. Пряката пресича направо деретата и излиза в подножието на хижата...
Благата на вид и широка в началото пътека, ни пое в мъгливата гора и с Катя се движихме сравнително бързо, докато скоро не забихме във високи папрати и в поредица от стотици нападали в деретата дървета, които се пързаляха от дъждовете и ни свличаха в кал, вода и потоците под тях.
Маркировката по дърветата я имаше, но и тя на места бе заличена. В лутане, забихме и по "пътека" със задраскана маркировка, която отведе в непроходим у-к, която вероятно е използвана в миналото. Почти беше се стъмнило, а за връщане в изходна позиция до широкия път нямаше вариант. Бяхме навлезли много дълбоко в гората и не беше правилно да се върнем нагоре, където движението е още по-трудно. Ива и Иван се забавили до колата и тръгнали по следите ни, но се отказали сравнително навреме, още при губещата се в папратите пътека.
Още броени минути и щеше да е непрогледна тъмнина, бяхме мокри до кости и в главата ми се завъртя сценарият за принудителен бивак, в тъмнина няма измъкване оттук. Все пак гпс-а показваше, че остават около 200 метра по права линия и имаше някакъв шанс...
Със сетни сили излязохме от гората и ето ни, с отиващата си светлина, часът наближаваше 21. В заораване и с изпилени нерви силите ни намаляха. Оставаха близо 400 метра изкачване, което изгубихме като височина в дерето. А то бе през гъсти двуметрови папрати, но поне пътеката бе видима.
Още малко до хижата и си разпънахме лагера до пътя над нея. Бързо смених дрехите със сухи и нагласих палатката. Хижарят нещо се притесни, защото ровех и тъпчех с щеката наоколо, докато търся подходящо място и си говоря някакви неща на висок тон... Бях останал съвсем без сили, а небето вече се беше изяснило, след напоителния дъжд през деня. Катя направи богата салата и употребихме загряващи напитки. След малко нещата придобиха друг смисъл и бързо заспахме.
Станах малко преди 6ч. Бях решен да изкача върха ударно. С време, което споменават в табелите за 3ч., разстояние от 7 км и денивелация 1200 метра, имах шанс да се запиша от билото под върха за по-малко от 2 часа и да стана свидетел на изгрева.
И сякаш бързо се издърпах нагоре в нощта. По Македонско време съм тръгнал малко след 5ч, защото македонци са с час назад. Слънцето, далеч зад хоризонта, опитваше да оцвети облаци и небеса.
Бях изгубил сякаш мотивация в този ден. След дългия път вчера, мократа гора и безсмисленото, изтощително драпане в нея... а и планината споделяше нейната гледна точка. Ниски облаци и мъгли се вплътниха набързо и времето се развали - от ясно и тихо преди час, до такова с ниска видимост, с ветровити закачки и влага, което не беше по прогноза. Мокра гора си заслужи името. Започна да става много студено от вятъра, реших да се облека и намаля темпото, за да не се изпотя и да увелича шанса за гледки, като стигна по-късно горе. Случвало се е и друг път - ясна нощ, но мъгливи гори и била, докато слънцето не се засили по обяд и вдигне изпаренията. Хапнах и един кроасан след малиновото пиршество, за което без малко, улисан в бързане, да забравя да споделя.
Връх Солунска глава се намира на скалист рид, на който зад оградата, се помещава военна техника и постройки. Достъпът до котата е ограничен.
По билото. Време е за слизане.
Сякаш имаше шанс да разгледам внушителните стени на скалния масив на Солунска глава, с което най-вече е атрактивен върхът.
И вятърът започна да чисти.
Прекарах поне час наоколо, само сменях гледните точки, придвижвайки се по няколко десетки метра.
Уникална динамика раждаше чудеса - ниска и висока облачност.
Към билото и предвършията на Солунска глава.
Валозите, при вглеждане се забелязва огромно стадо овце.
Местност долна Бабина дупка, а малко над нея се засякох с Катя, която също нямаше мотивация да стигне до мъгливата кота на върха.
Селфи с горската фея.
Хижа Чеплес, която е ремонтирана и обновена напълно.
Лада Нива - возилото на хижаря.
Слизането по широкия черен път е скучна история, за разлика от вчерашното ни приключение по "пътеката на смъртта". Солунска глава - острото връхче в далечината. Оттук до котата му са 1700 метра положително изкачване, но в хладен пролетно-есенен ден би било приятна еднодневка със слизане в изходна позиция.
И отново към разклонението от началото на публикацията...
Паркирахме автомобила на широка поляна в края на Папрадище. Селото е пасторално и тихо, а хората добронамерени, затова решихме да си починем тук. Дойде хижаря на Планински дом Папрадище и набързо се снабдихме с тонизиращи безалкохолни напитки. Беше ранен следобед, Ива и Ванката дойдоха по тъмно, заради късното им тръгване сутринта. Заформихме кулинарно пиршество до селската чешма под уличното осветление, гласовете на щурци и вълшебната покривка на Катя... Салати, ракия с рози и други гъдели, спомагащи за перфектния завършек на поредното приключение.
За пореден път се оказа, че никоя планина не бива да бъде подценявана, а в Якубица определено има какво да се види. Пътят от Велес се вие в продължение на 50 км до подхода за Солунска глава, преминава през живописни местности, параклиси, тихи села и реки, което е добре дошло. Не остана време да се отбием до Осоговския манастир, което е пропуск, но до другия път...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
