Кораб планина - връх Голем Кораб (Maja e Korabit)-2764м.н.в.

Кораб планина (на македонски: Кораб, на албански: Korabi, Кораби) се извисява красиво и обзорно с назъбените си хребети, между Република Македония и Албания. Най-високият и връх - Голем Кораб (на албански: Maja e Korabit), висок 2764 м.н.в., е разположен на самата македонско-албанска граница и отдавна будеше любопитството ни, като първенец на Кораб планина. Обмисляхме да изкачим Голем Кораб от македонска страна, тъй-като от албанска - достъпът до планината е по-труден, поради липса на пътища до подхода.

Отне ни доста време и усилия, за да се подготвим и организираме. Отново с тръгване през нощта в петък срещу събота, пристигнахме рано-рано в подножието на Голем Кораб и граничната застава "Победа". Макадамов път към края, от село Маврово, с дължина от 15 км, извежда до заставата, където в наши дни с почуда установяваме, че може да се разпънат палатки дори в двора и. Граничарите са изключително любезни, дори ни запалиха огън и ни поканиха вътре на кафе. Има хубава беседка с асбестов покрив Smile

и човек спокойно може да се завърти за няколко дни тук и да се наслади на планината. В миналото това съвсем не е било така. Само до преди малко повече от десет години, се е изисквало специално разрешително от полицията, придружено от такса, което не винаги е било отпускано. За пета поредна седмица отлагаме Кораб планина и връх Босански Маглич в Босна и Херциговина, поради нестабилното време, но сега уикендът отвори слънчева прогноза за неделя и шансовете за успех се увеличиха. Не, че е кой знае какво човек да се придвижва в дъжд, но гръмотевичните бури определено ни спират, а и гледките в лошо време са кът.

Пътят по макадама минава във внушително ждрело с красива река и край граничен пункт Стрезимир, след което пристигаме край обновената застава "Победа". Отсечката е добре поддържана и с повече внимание минахме по нея, въпреки че малко по-ниските автомобили, биха се затруднили. На няколко места има изградени стопанства с кошери и много цветя, пчели. В общи линии от София до тук са около 330 км през Гюешево. С добро планиране и преглед на картата - никакво объркване на подхода. Избрахме да караме по магистрали, а в двете посоки таксите по тях бяха около 15 лева, които си струва да се платят, за бързо придвижване.

Обикновено попътно не пропускаме да се отбием до някой друг обект - манастирче, водопад, каньон или някое градче, но сега стриктно следвахме плана и в ранния следобед, се озовахме на поляната пред заставата. Граничарите са много любезни, както споменах и въпреки че сме в Македония, май повечето от тях са албански войници, затова в никакъв случай не трябва да се говори пред тях лошо за албанците. И като приемем за плюс доброто им отношение, туристите в района са превърнали наоколо в пълна кочина - боклуци, пластмасови шишета, найлони...

Беседката и палатките ни. Нашата вляво и вдясно на Димо. Отначало бяхме скептично настроени към идеята да сме точно тук, но бързо се решихме и организирахме бивака.

Поглед към заставата от реката под нея, която беше буйна и ледено студена.

По билата все още има сняг, който в комбинация от дъждове, води до голям дебит. А дебитът води до какво - до бързо охлаждане на топлата бира. Smile

Времето беше изключително динамично. От сини небеса и палеща жега, до бързо събиращи се облаци, изливащи големи количества вода.

За върха знаех, че се преодоляват 1350 метра положителна денивелация в 8-9 км пешеходно трасе. Някой е дописал 4,5 часа на табелата, което не е сигурно и зависи от темпото на участниците. Обмислях да го съкратя на две. Smile

Определено бяхме пристигнали твърде рано и в чудене с какво да запълним времето, се мотахме наоколо, снимахме всякакви щуротии и си почивахме край реката и зелените поляни.

А следващата порция напоителен дъжд така и не закъсня. Катя и Димо мръднаха нагоре по пътеката над горския масив, за да снимат и видят билото на планината. Тръгвайки само по тениски и без дъждобрани, се досетих, че ще се върнат мокри до кости. Smile

По-късно пристигнаха още коли, с чужденци. Хапнахме на две на три, допихме бирата и кой по леглата, кой до огъня. Утре замислях да стана в 5ч., за да съм бърз по хладно към върха и да хвана джулай морнинг изгрева от високо. С Катя излязохме от гората бавно, но заедно, защото срещите с мечки не и допадат, особено след хижа Рай.

От изгрева и снимката с телефона - толкова. Решението да не нося големия фотоапарат с обективите е добро и води до бързина към върховете, а в последно време и до панорамни кадри, които не са никак лоши. Планинските пейзажи го изискват. Smile

Масивни била ограждат долините и изливат множество пълноводни потоци. Това трябваше да е върховото било на първенеца Голем Кораб, но не би. Очакваха ме още много километри. Трябва и да се внимава. Говори се, че тук-там, извън пътеките, все още откриват неизбухнали мини от войната... В сила е и за планините в Босна и Херциговина.

От Кораб извират Дълбока река, приток на Радика откъм страната на Македония и Велешница, приток на Черни Дрин, откъм албанска страна. В горното течение на Дълбока река, под връх Кепи Брад, се излива Корабският водопад. Той е най-висок в Македония, с височина от 136м.

Оказа се, че пресичането на фирнованите полета рано сутрин съвсем не е безобидна задача...

Със слизане в съседната обширна долина, се видя върховото било на Голем кораб. В невнимание и бързане, по една от преспите засуках десен глезен.

И след около 2,5 часа го качих. Димо искал да поспи и тръгна в 6ч. от палатките. На слизане от върха го засякох да притичва към захода в подножието. Оплака се от пришки, а и миналата седмица беше на Витоша 100.

Връх Голем Кораб - 2764 м.н.в. След множество изписвания и употреба на думата кораб, предстоеше да сънувам кораби... Вадя от раницата дежурните стимуланти, за да вкарам в норма кръвната захар. Smile

И дежурни панорами. Smile

Планината определено ме впечатли с километричните си ридове, обзорните и просторни долини. Алпийски пейзаж, изпълнен със стада, потоци, билки, боровинки, малини и капризно време. Наоколо са разположени множество ридове и върхове, които заслужават внимание с подход от други населени места.

В този момент сформиралата се мъгла започна да се вплътнява и сякаш прикапа. Забързах ход надолу и срещнах Катя.

Тя ме чакаше по средата на пътя между заставата и връх Голем Кораб. Направих и хубава панорамна снимка с просторните била. Продължихме надолу, срещайки няколко българи. В замотаване и бране на мащерка, Димо скоро ни настигна.

Стадата на Кораб планина и билото, което в началото на прехода помислих за върховото към първенеца и...

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Една прекрасна планина, която българският планинар тепърва ще преоткрива !

_________________
Където има воля има и път!

Тъкмо се чудех какво ти става, че пускаш такива снимки, пък те били с телефона.