х. Ехо по Дамлъдере

Здравейте,тази събота и неделя се каним група приятели да посетим х.Ехо.Изходната точка ще е от юг и понеже почти всички пътеки от тази страна са ни познати ме интересува някой има ли информация в какво състояние е пътеката по Дамлъдере през Алимански егреци излизаща по рида само до хижата-в откритата част на края даже има колова маркировка.До колкото знам има стара жълта маркировка (каквото е останало)и не се поддържа тъй като маршрутът е обявен за затворен от дирекцията на Национален парк.

Извинявам се, не е по темата, но ако случайно се откажете да ходите на Ехо, може ли да пишете тук или на лични за да може ние да отидем, че вече няма места. Smile

_________________
И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...

	kavas написа:
	...маршрутът е обявен за затворен от дирекцията на Национален парк.

Сериозно се замислям дали пък да не се съберем и да обявим самата дирекция за затворена поради системно несправяне с поддръжката на трасетата в парка...

Тук има описание на горната част на маршрута по Дамлъдере. Последният участък е извървян без пътека. Има и трак и доста надписи по него:
http://www.pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=22:s-rozino-m-bulski-kamak-r-damladere-malimanski-egretzi-hizha-eho&Itemid=146
"Пътят" по дерето след разклона за х. Козя стена сигурно на места е сериозно обрасъл, може би трудно проходим или непроходим. Аз не съм ходил там.
За последния участък в топоградската карта "кадеси" има друга пътека, но като се има впредвид кога е издадена най-вероятно вече е обрасла на 100%.

В пътеводителя на Димо Колев маршрутът е описан на 87 стр, картата на последния участък е номер 55, там е дадено, трасето на жълтата маркировка, пътеката, която е на топокартатата и т/н.

Благодаря за подробната информация!

Tози маршрут е хубаво да се мине първо зимата когато снега е смачкал всичко , гората е гола и колкото и да си ниско долу в дерето , релефа подсказва как и откъде . От поляната на Алимански егреци ясно се вижда снежния контур на стария път в гората коѝто забива в дясно отива в нищото и края му е подстъпа към реброто в гората по което се дърпа с започващо изкачване чак до горе до първия останал метален кол от зимната маркировка на продълговатата поляна преди билната пътека , до тогава от секретното на Хр. Даново до падналия мост се върви почти хоризонтално по баталясалия път , лятото всичко е обрасло с треви и коприви до кръста и нагоре , пътя планината си го е взела и едва си личи . Отправната точка за това да се хване пътеката по реброто водещо до Ехо е малката полянка сред големите борове от там се тръгва на дясно и се следи релефа на местноста коѝто подсказва с едно куцо дере началото на реброто за което споменах преди.....шанса да се объркате го има ако ви е за първи път....ако имате гармин като стигнете Алимански егреци фиксираѝте хижата като точка и после правете импровизация по склона и ще засечете пътеката в горната му част....ако търсите маркировка трудно се намира , излиза чак когато хванете реброто нагоре

Благодаря за информацията!Оставяме маршрута за зимата и ще водиш,а сега от Клисура.

	kavas написа:
	Благодаря за информацията!Оставяме маршрута за зимата и ще водиш,а сега от Клисура.

Ок , нямате грижи.....през зимата някоѝ уикенд когато времето е лошо и не е за високата планина това е мястото , от дерето директно изкачаш на хижата

На 27.05.2018г. минахме по жълтата маркировка на слизане от х. Ехо за Христо Даново. Пътеката почти не си личи и е пообрасла, но има добра гъста маркировка и импровизирани ламаринени табели на някои места.

Долу при пътя маркировката прекъсва на няколко места. Също има места където вместо с жълта е маркирано със синя боя. Тази синя боя не е много по-стара от жълтата, но със синьо са започнали, не са завършили всичко и после всичко е минато със жълто, като на места са пропуснали да заличат сините маркировки. Долу при пътя жълтата маркировка е нанесена на места без бели черти или близо до бяла черта от маркировката за х. Козя стена.

На важните места има маркировка или табели. Ако няма то в радиус от 20-50 метра има. Пътеката следва първо черен път после коритото на река и последният участък преди хижата върви по ребро и излиза на билната пътека.

Понеже се бях включил в тази тема малко наизуст по-горе, сега ще споделя достоверна информация, след като проходихме добре маркираната с жълто пътека. Оставихме колата пред портала на поделението, нагоре има четири чешми, една от тях не тече. Най ми хареса четвъртата чешма в местността Старата бичкия, 15 минути преди разклона за х. Козя стена. Оттам трябва да се вземе вода, защото след разклона чешми няма.
От поделението до разклона за х. Козя стена са около 5,3 км, след това се върви още около 2,3км по хубав път, който обаче завива надясно и се връща обратно към село Хр. Даново. До тук около два часа ходене с почивки и търсене на гъби.
От този разклон нагоре по дерето продължава стария силно ерозирал и обрасъл път, има табела за хижа Ехо и купчинка камъни:

На откритите за пороите места пътят е зле, частично затрупан отгоре или свлечен на 50-60м надолу в дерето. Някой ден цели участъци ще се свлекат надолу и там ще се преминава трудно, засега придвижването е само леко затруднено от остри камъни и растителност до коляно:

В защитените от гората места пътят е запазен. Може да се каже, че той свършва до разрушен мост /още 1,5 км ходене/, там се слиза към реката отдясно на основите и се пресича без проблем при нормални летни условия. При пълноводие пресичането може да е проблемно или невъзможно. Следва се маркировката по другия /десен, южен/ бряг на Дамлъ дере по трасето на пътя, обрасло с растителност до коляно.
Отварям една скоба по отношение кой бряг /приток/ на река трябва да се нарича десен. Това, което аз знам е, че се застава с лице надолу по течението на реката и за десен се счита брега /притока/ който е откъм дясната ръка. Пиша това, защото след около 230м пътеката стига до водослива на Дамлъдере с десен приток и оттам тръгва срещу течението на притока по десния му /югоизточен/ бряг.
Водосливът на двете рекички:

Само стотина метра по-нагоре десният приток се пресича надясно, на отиване пропуснахме островчето - брод, но на връщане сложихме жълти стрелки с осигурените спрейове от Димо Колев, дано не сме прекалили с "маркирането":

След още стотина метра наклонът намалява, пътеката навлиза в борова гора и става необичайно широка:

Там някъде е местността Арамански егреци, някогашна полянка, сега приятна за ходене смесена гора.
Следва пресичане на два пътя и тръгване надясно по третия. Вторият път е силно обрасъл, почти незабележим, но точно той е изобразен на картата bgmountains. Прочистихме и премаркирахме обраслото пресичане с него. На връщане проверихме,че ако се тръгне наляво по този път след около 500м той е отнесен от водите на дерето и не съществува. Прилагам схема с легенда на района:

След като се тръгне надясно /сев. изток/ по третия път се върви около 230м по него и се достига до началото на реброто, където купчина камъни и табела указват да се тръгне наляво и нагоре по него.
Третият път:

Началото на пътеката по реброто:

По реброто се върви около час и 15 мин, преодолява се 400м денивелация и се излиза под вр. Кавладан на около 300м преди хижа Ехо, където маркировката се включва в билната пътека.
По реброто, което в долната си половина е доста по-стръмно. Тук сме в горната, по-широка и полегата част:

Финалната част на реброто и централното било с х. Козя стена:

На връщане решихме да подсечем Юмрука и да се спуснем през гората към горния край на показания на картата път. Голям глиганинг. Както споменах по преди може да се каже, че стария път не същестува около 500м след пресичането с пътеката в местността Арамански егреци. Ако все пак има желаещи да се забутат в деретата, притоци на Дамлъ дере, ще им изпратя трака.
Хижа Ехо:

Връх Юмрука:

Доста малки симпатични табелки има сложени по маршрута, 4-5 от тях бяха паднали и ги превързахме с тънко въже, което ще изгние скоро, ако някой ходи нагоре може да вземе отверка и двайсетина винтчета и да ги закрепи по здраво.

Линк към албума с снимки, клипове и описания:
.

Много хубаво си описал маршрута, дано повече хора правят така въпреки затрудненото качване на снимки.

Живот и здраве на есен с песен може да минем от там да поотъпчем тази хубава пътека и да сложим някоя и друга марка.

Поздрави Smile

_________________
И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...

Йосарян написа:

Много хубаво си описал маршрута, дано повече хора правят така въпреки затрудненото качване на снимки.

Живот и здраве на есен с песен може да минем от там да поотъпчем тази хубава пътека и да сложим някоя и друга марка.

Поздрави Smile

Благодаря! Маркирано е през 20-30 метра, на места и по на гъсто. Маркировката е свежа. Тук-там бялото липсва, има само жълто, поради технически причини Cool

Значи - точно като за нас. Гас и това е Very Happy

_________________
И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...

По Дамлъ дере до х. Ехо 23-24.11

Благодарение на времето най-накрая имаше места на х. Ехо.
Беше около 9,30 когато оставихме колата на водохващането недалеч от Узунбурун и тръгнахме по пътя покрай реката. След около 2 часа стигнахме до падналия мост, където трябва да се пресече, което не беше много лесно. Заради дъждовете имаше повечко вода пък нас ни домързя да се събуваме, но леко и внимателно пресякохме.

Захванахме нагоре по десния бряг на левия начален поток на Дамлъ дере, който пресякохме след около 100-на метра. Мястото е маркирано, виждат се оранжеви ленти направени със спрей, има и жълта маркировка. Въобще пътеката е добре маркирана, но през лятото, когато всичко избуи сигурно няма да изглежда така.
След като се пресече се започва сравнително по-стръмно изкачване по каменист склон, пътеката се следва лесно.

Следва "тъмната гора" (аз го измислих това) а след нея се захваща път, който тръгва на изток.

По него се върви не много, може би около 10 / 20 минути докато се стигне до завой на пътеката на север. Кола в каменната пирамида е паднал, но мястото е добре маркирано. Има достатъчно много марки за да се хване пътеката (за съжаление не съм снимал), която продължава стръмно нагоре по хребета, който ще ни заведе до Алиманските егреци.

След около 4 часа стигнахме егреците.

Леко ги подсякохме и стигнахме хижата към 14 часа. Докато похапнем и пийнем нещо за сгряване и гледките започнаха.

От Кавладан:

На другия ден подсякохме Юмрука и след Дългата поляна хванахме жълтата марка, която ни заведе до колата.

_________________
И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...

Ето малко снмки и от Мен: https://photos.app.goo.gl/CFKNLmjijbSnMz9C9

Поздрави !!!