Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 380 Местожителство: София
От Гела до Малък Перелик
Пет дни се отдадох се на културен туризъм далеч от България, но знаех, че върна ли се, Родопската приказка трябва да продължи. Тази разходка беше планувана още преди две седмици и за радост успяхме да я осъществим. Някак не ми допада много, да правя организация с хотели, места за нощувка, къща за гости и т.н. и винаги оставям на някой от групата да се заеме с това. В случая без да съм наясно с причините не можаха да намерят място в Гела и реших да не чакам, а направо да звънна на хотела в Хвойна и да питам, дали могат да ни приемат. Бяхме нощували там, когато ходихме до върховете Пернеск и бях останал доволен от условията. За радост имаше места и направихме бърза организация за съботата на 28 ми юни. Едната кола се бяха отдали на разходки до крепости и манастири и стигнаха съвсем рано, докато аз си проведох тичането на 5 км рън и с моята кола отидохме до Хвойна чак в късния следобед. Вечерта пихме бири и обсъждахме баири, но знаехме, че на следващия ден ни чака никак не малък преход. Затова и в едни прилични часове вече се бяхме отдали на сън.
На следващия ден станахме рано и закусихме, след което с колите тръгнахме към Гела. Паркирахме в края на селото на едно уширение срещу храма Света Троица и тръгнахме по тревистия склон в западна посока...
Без да ми влиза в чертежите и плановете, бързо изкачихме близкия връх Чуката...
Цяла нощ беше валяло и още на този връх, започнахме да усещаме влага по краката си. Времето не беше никак добро и почти нямаше гледки. Напредвахме с прилично темпо и след малко повече от час, стигнахме до кръстопът, където имаше голяма табелка, каквато се използва за туристически обекти...
Бърза справка с машинката ми показа, че няма как разстоянието да е само 250 метра, но заради желанието на другите, реших да се пробваме. Още в самото начало тръгнахме по добре поддържана, макар и стръмна пътека. Имаше поставени парапети, които улесняваха придвижването и бързо напредвахме. След десетина минути се засякохме с друга група, които слизаха и си казах, че тази крепост си е направо туристическа дестинация. Да, ама не и колкото повече се изкачвахме, толкова повече пътеката се губеше. Накрая стигнахме до едни стръмни скали, откъдето при хубаво време, биха се открили добри гледки. Но сега нищо не се виждаше и бързо тръгнахме наобратно, без да видим крепостта. Навръщане, вече накрая на прехода, се засякохме и с други туристи, които също казаха, че не са я намерили. Загубихме не малко време, обаче...
Върнахме се на основния път и засилихме темпото. Така след близо два часа и половина, откакто бяхме тръгнали от Гела, стигнахме и малкия параклис 12 те апостола, където имаше курбан. От него хванахме директно нагоре по пътеката и скоро излезнахме на седловината южно от връх Помак гидик, където имаше стълбова маркировка...
Тръгнахме в посока връх Карлъка, който е втори по височина в Родопите, но времето се влошаваше...
На фона на жегите в цяла България, тук си беше направо късна есен и по някое време установих, че спътниците ми са сложили вълнени шапки и ръкавици. На Карлъка бяхме точно след три часа, от началото на разходката....
От върха продължихме в южна посока, следвайки пътеката и стълбовата маркировка. Появиха се първите наченки на оправяне на времето...
...което беше добре, защото температурата на Карлъка беше само 10 градуса, а вятърът я правеше доста по-ниска. Не след дълго се появи и Краставата чука - втория връх, който искахме да изкачим...
Спомените ми от последния път, когато съм го изкачвал са съвсем бегли, тъй като е било преди 14 години и нещото което ме интересуваше, е дали хвойната е станала по-непроходима. Заобиколихме върха от север и след като стигнахме източните му склонове, тръгнахме директно към най-високата точка. Газехме, но не беше нещо драматично...
Така лека, полека, стигнахме и най-високото място на Краставата чука, който е пети по височина в цялата планина...
Вече вкъщи на следващия ден, си направих съпоставка с трака от 2011 та година и установих, че и тогава сме направили същия подход към върха, като може би наистина от изток е най-подходящо да се тръгне.
Върнахме се бързо на основната пътека и не след дълго се появи и той. Малък Перелик, заради който бях дошъл и който не можах да изкача преди толкова години. В интерес на истината, по една, или друга причина, тогава дори и не се пробвахме, най-вероятно, защото за един ден бяхме ходили на първенеца на Сакар и после бяхме стигнали в Родопите, като минахме върховете от Голям Перелик, до Карлък. Но сега, вече имах тази възможност и съвсем не исках да я пропускам. А той се извисяваше вече не чак толкова далеч от нас...
Преди него отидохме и до осмият по височина в Родопите - Шабалиева каба...
От него се спуснахме, отново на пътеката, като снимките бяха най-вече към Малък Перелик...
Ако се загледате внимателно, ще забележите нещо на тази снимка, нещо което събуди любопитството ни, но което задоволихме, едва, като се качихме горе. Но все още бяхме далеч от връхната точка, защото знаех, че някъде трябва да се отделим от пътеката и просто да тръгнем през гората нагоре. Избрахме си подходящо място и влезнахме сред растителността. Бяхме взели вече достатъчно денивелация и напредвахме срещу едва различим наклон, а освен това гората не беше гъста и се придвижвахме сравнително бързо.
На всички върхове, до които ходим, пускам камерата за последните 100-200 метра, за да имам визуална представа после при описанието, а и потребителите също да придобият такава. Така направих и сега и просто ходейки, си говорех, как до този момент върха е бил по-лесен от Краставата чука, освен ако в най-последните метри не се появи някакво препятствие. И докато ги говоря тези неща ... хоп... път. Да, не ми се привиждаше, това си беше път отвсякъде. Обърнах се в посоката, откъдето идва и установих, че началото му е при поделението на Голям Перелик. Тръгнахме по него, но за съвсем кратко, тъй като започна да слиза и да губим височина. Затова се отделихме от него и влезнахме отново в гората, като проправяйки си път сред дърветата за няколко минути стигнахме и най-високата точка на Малък Перелик, който е четвърти по височина. На него имаше не малко натрупани камъни...
Почти не стояхме тук и тръгнахме наобратно, но този път по въпросния път, да видим докъде ще ни отведе...
Той започна да заобикаля върха от запад и да се спуска в нашата посока. До един момент, при който свърши, свърши просто в нищото...
Сетих се за снимката по-горе, където виждахме части от него и се чудехме какво е и дали не може да го ползваме. Вече вкъщи дни след това, съм по-скоро на мнение, че това не е път, а някаква противопожарна просека, правена от военните. Разбира се не мога да бъда сигурен, но бях убеден и тогава и сега, че описанието за Малък Перелик, няма да бъде по него, а по начина, по който ние го изкачихме.
След като просеката свърши, трябваше да газим през хвойна, за да се върнем на пътеката. След като я стигнахме, трътнахме по обратния път. Не след дълго, обаче реших, че ще изкача и безименния връх (2124 м), който не беше много далеч...
Спътниците ми продължиха по пътеката, а аз тръгнах през хвойната и за десетина минути стигнах и най-високото място, където имаше дървен кол и каменна кота...
Направих няколко снимки и се върнах на марката. Застигнах спътниците ми чак в района на Карлъка, който качихме отново, защото вече имаше гледки и можеше да се снима. От върха до колите в Гела стигнахме за два часа, а след близо четири си бяхме и в София по домовете.
Така завърши поредната ни Родопска разходка. Идната неделя, ако не се случи нещо непредвидено, пак ще сме тук...
Ето и линк към обогатената таблица за Планината, както и препратка към видеото от разходката.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
