Музиката на Grand Funk Railroad звучи в едноименния филм на Методи Андонов, по сценарий на Богомил Райнов.
Обещания за дъжд, порой, градушка, мълнии, почти потоп. Петъчен късен следобед. Планината ни зове. А и имаме работа да вършим там нависоко. На най-високото. Пътьом купуваме последните два дъждобрана от Самоковски дюкян. Единият го свалят от витрината и ни го подаряват на половин цена.
Отначало всичко е спокойно, почти идилия. Рила свети окъпана от отминал дъжд и в очакване на следващия.
Изчакваме поредната порция дъжд и поемаме в 15:40 нагоре.
Снимка: Атанас Терзийски
Снимка: Атанас Терзийски
Дъждът ... и той понякога има нужда от почивка, особено в такива натоварени за него дни.
Снимка: Атанас Терзийски
Ала ... той бързо си поема дъх и продължава своята напоителна дейност.
Снимка: Атанас Терзийски
Цикълът е безотказен: валеж, изпарения, пъплещи нагоре мъгли и ... следващ валеж. И ние напредваме по маршрута, почти със същата скорост.
Снимка: Атанас Терзийски
Исая, на 8 години, първо изкачване на Мусала на собствен ход:
Снимка: Атанас Терзийски
Георги, на 21 години, и той като Исая, за пръв път към Мусала:
Снимка: Атанас Терзийски
Другите, мисля, нямаме нужда от представяне.
Дъжд се лее из ведро, но някои са жадни за още.
Снимка: Атанас Терзийски
Водата е навсякъде...
Снимка: Атанас Терзийски
Зърваме върхът -- утрешната ни цел.
Снимка: Атанас Терзийски
Мъглите ни преследват и сякаш ни подканят да побързаме.
Водата май е твърде много дори и за пролетните цветя.
По залезно време вече сме край културно-историческия архитектурен ансамбъл "Хижа Мусала", в далечнината блести Ястребец.
Снимка: Атанас Терзийски
Край вековния строеж в жълто се кипри строителна техника. Обстановката е като след буря с име...
За щастие скоро се смрачава и умовете ни бавно се успокояват, поне за тази нощ. Хапваме на свещ, уговаряме час за тръгване и се настаняваме в отделни стаи -- цялата дървена хижа е на наше разположение в тази дъждовна петъчна вечер.
Нощното небе е ясно, но долу в ниското има плътен слой облачност, който сякаш подсказва нещичко за следващия ден.
* * *
Кучето на връх Мусала
Вързано, нахранено, без рани,
с единайсет облака на гръб,
диша то на нашите балкани
точно върху каменния пъп.
Над безкрайни и страхотни бездни
гордо стъпва като властен бог.
Погледа му нанагоре чезне,
уморен, таинствен и дълбок.
И понеже не владей науки,
за Монблан и Еверест не знай,
мисли си, че тъкмо тези чуки
на земята са и край, и рай.
И е като никого доволно:
целият далечен земен свят,
въздуха, пространството околно
кротко във краката му лежат.
Самочувствие и власт си има
и със никой нищо не дели.
И пълзи една неизмерима
гордост по студените скали.
От властта и гордостта голяма
трудно някога поема дъх,
но щастливо като него няма
горе, горе - на самия връх.
-- Петър Алипиев, 1996 г.
Жълтеещия се провал ни блъска жестоко в ранната утрин. Докога ли ще властва той там?
С найлони на краката и усмивка в очите, по същия начин както и ние сме джвакали преди 40 години.
Слънцето пали един по един своите планински огньове. Окъсняваме с цял час в тръгването -- вместо в 5:00, вече е след 6:00 ч. Но какво да се прави, утринният сън сякаш е най-сладък.
Избираме зимния маршрут от хижата нагоре. За разнообразие. А и за да покажем на планинарите-първопроходци всред нас Мусала по най-подобаващия начин. Така, че да запомнят този излет за цял живот. И да предадат спомена по-нататък по веригата.
Кратка почивка, когато и където първите слънчеви лъчи ни огряват.
А наблизо закусва дива коза и ни гледа малко от високо и в същото време сякаш много отвисоко.
Снимка: Атанас Терзийски
Снимка: Атанас Терзийски
Ходенето става една идея по-трудно...
Снимка: Атанас Терзийски
... ала и удоволствието -- още по-голямо.
Снимка: Атанас Терзийски
Снимка: Атанас Терзийски
Гледките са неповторими, буквално и преносно.
Снимка: Атанас Терзийски
Питам се кога и как точно някои от мусаленските скали са сменили формата и цвета си. Това ме подсеща, че отдавна не съм скитал наоколо, прогонен от шума на цивилизацията, завладял, за жалост, и тези места. Но, може би, както полу-дивите кози, би било хубаво все пак по-често да идвам и тук.
Възкачваме се и кръгозорът се разширява.
Напълно сами сме в планината, нещо което много рядко би могло да се случи в този район. Само след няколко часа вече няма да бъде така по маркираните маршрути. Лятното работно време на лифтовете влиза в действие в този ден...
Върхът ни зове.
А всичко ниско е завито с облачен юрган.
Каква разлика с третия етаж много разкъсана облачност!
Вече наближаваме Леденото езеро. "Айсберг" плува обаче и в следващото под него.
Трионите се изтягат на слънце.
И целта е все по-близо.
Облачната бабуна в далечината, снимана с голямо приближение, вероятно е Витоша.
Правим кратка почивка в заслон "Ледено езеро" с чай, какао и други бързи благинки.
Снимка: Атанас Терзийски
В 8:30 ч. вече сме по пътеката към върха и началото на въжето. А гледките стават все по-омайни.
Снимка: Атанас Терзийски
Снимка: Атанас Терзийски
Вторият етаж облаци се движат шеметно бързо от юг на север.
Захапваме въжето, тъй като преспите по лятната пътека не вещаят нищо добро.
Снимка: Атанас Терзийски
Все повече езера и околностите им влизат в кадъра.
И антената пътува нагоре...
Исая прави своите първи стъпки в планинарството под вещия надзор на единствения "алпинист" (поне по звание) всред нас.
Снимка: Атанас Терзийски
Снимка: Атанас Терзийски
А татко му е готов за Холивуд, нали?
Снимка: Атанас Терзийски
За разлика от него, Георги е къде-къде по-естествен.
Личи си, че се занимава и с театър. Толкова много талант събран у една шепа хора.
Леденото езеро, все още наполовина в лед, вече блести, огрявано от първите слънчеви лъчи.
Снимка: Атанас Терзийски
Освен планинар, Исая е и фотограф.
Снимка: Исая Терзийски
Зад облачните кулиси се разкриват дългоочакваните гледки на запад.
Време е да запретнем ръкави и да свършим работата, за която сме тук. Според изчисленията ни по околовръхния ръб на Мусала би трябвало да имаме LoRa (цифрова радио-връзка) с предавателя, който в предните дни бяхме инсталирали в с. Сърнегор, сгушено в южните склонове на Сърнена Средна гора.
Изваждаме приемника в горния край на въжето и, какво щастие, още преди да сме успели да свържем към него някоя от четирите различни антени, които носим със себе си, той приема успешно данни от предавателя в Сърнегор.
Снимка: Атанас Терзийски
Следват задължителните снимки около връхната кота.
Веднага след това провеждаме същинската част от експеримента: измерваме силата на сигнала и коректността на получените данни с четирите антени. Очаквано, най-голямата от тях осигурява и най-стабилна връзка. Подобна е и антената на предавателя в Сърнегор.
Снимка: Атанас Терзийски
Резултатът е много удоволетворителен -- освен, че потвърждаваме експериментално изчисленията си, това се случва в ден, в който съдържанието на вода в атмосферата е сравнително високо, т.е. условията за подобна радио връзка на 115.67 km разстояние са трудни.
Дежурният метеоролог любезно приема най-голямата от антените ни за временно съхранение във високопланинската наблюдателница. След кратка почивка и чудесен чай поемаме надолу с надеждата да изпреварим предстоящия дъжд и най-вече евентуалните мълнии. Възползваме се от все още добрите метеорологични условия и поемаме по билото към вр. Алеко, наслаждавайки се на неповторимата игра на все по-тъмните и бързодвижещи се облаци с планината. Всеки следващ кадър, макар и в подобна посока е съвсем различен. Невероятно представление! Оставаме без думи.
А в това време орди туристи вече пъплят към върха. Но те не са се качили пеша от Боровец нито ще видят гледките, на които ние се наслаждаваме в същите мигове.
Напредваме към вр. Алеко и вече сме над езерото с айсберга.
Снимка: Атанас Терзийски
Наслаждаваме се на ходенето без пътека.
Снимка: Атанас Терзийски
Снимка: Атанас Терзийски
Предусещаме наближаващия дъжд, ала с пълни шепи и разперени ръце черпим вдъхновение от "лошото време".
Снимка: Атанас Терзийски
Мальовишкото било мигове преди бурята.
И малко по-общ план с част от Скакавците на предна линия.
Нейде там далеч в облаците трябва да е Пирин.
Последни мигове наслада преди фазовите преходи на водата в дъждец, а сетне и в градушка...
Успяваме да преминем и вр. Алеко в мъглата, по все още сухи камъни.
Спираме да погледнем и облачната феерия на изток от нас. Оттам щеше да дойде бурята.
А Алеко продължава да цепи мъглата.
Исая е добре трениран, нито за миг не показва признаци на умора, макар и това да е първото му ходене в по-високата планина. Разходките с татко му из Родопите, тренровките по плуване -- всичко това му помага в този момент.
Атанас и Георги, току-що подминали вр. Алеко.
Поглед назад към Мусала.
Снимка: Атанас Терзийски
Снимка: Атанас Терзийски
Настава време за наистина лошото време. Кратко филмче, заснето от Атанас нейде из клековете преди Маркуджиците, почти завладели някогашната пътечка между тях:
Имаме късмет -- чува се само една гръмотевица, при това нейде много, много далеч. Сещаме се обаче за пропуснатото ценно време преди изгрев слънце...
В хижа Ястребец -- преобличане, сушене, хапване.
Така завършват тези незабравими 24 часа, в които ни валя повече от 10 пъти, включително и градушка, температурата се движеше между 25 и 0 градуса, двама от нас за пръв път се възкачиха на вр. Мусала и ... свършихме полезна работа, за която може би и в бъдеще ще става дума.
Имаме и богат видеоматериал. С нетърпение очакваме Георги да монтира филмов разказ за това пътешествие всред облаците.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Последната промяна е направена от vedrin на Нед Юни 17, 2018 7:30 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
Нед Юни 17, 2018 3:51 pm
ksx
Регистриран на: 26 Окт 2014 Мнения: 28
Сега се сещам, че винаги когато имаме новобранци в групата все се получават едни "свински" преходи. Сега за първи път обаче новобранците (Исая и Жоро) не само не са уплашени, а искат и да повторят... Та, да, очаквайте продължение.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Юни 18, 2018 10:59 am
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Браво на новите планинари!
Каква е идеята с предаването на данни от Сърнегор към Мусала? Извинявам се, ако е описано по-горе , а съм пропуснал да го прочета.
Каква е идеята с предаването на данни от Сърнегор към Мусала? Извинявам се, ако е описано по-горе , а съм пропуснал да го прочета.
В случая това беше само проверка дали връзката е възможна, както и експериментално установяване на някои нейни параметри. По-лесно беше да организираме тази проверка с предавател в "цивилизацията" и приемник на Мусала. Иначе по принцип, ако успеем да осъществим намеренията си, което не зависи само от нас, данни от измервания на вр. Мусала ще бъдат предавани по подобна връзка към машини в ниското за по-нататъшна обработка и публикуване в Интернет. Връзката всъщност би била двупосочна. Надяваме се скоро да има развитие, за което своевременно ще съобщим, разбира се.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
