Поредния Миджур- Копрен-Ком, но ден и нощ за 18часа
Здравейте
Ето, че изпълних плана си за годината, като за пореден път покорих маршрута - Миджур-Копрен-Ком. Този път заедно с Ицо от Лом решихме да го направим на един дъх ден и нощ от връх до връх. Може би искахме да си направим един маратон за 24часа, като другите туристически маратони.
В петък 21 август с различни транспорти, аз от Монтана, а Ицо от Лом се срещнахме към осем и половина вечерта и захапахме баира. На беседките напълнихме 4-5литра вода, тъй като следващата такава беше чак след вр.Копрен. Към десет и половина стигнахме до кота 1500м, предпоследната поляна на Козя гърбина. Там под едно борче си направихме бивак само със спални чували и след здраво похапване, се хвърлихме по чувалите за да отпочинем. И така в 6часа атакувахме вр.Миджур по зимната пътека. За наша жалост имаше много голяма роса, която въпреки качествените маркови обувки и инпрегнатори след 3часа краката ни вече джвакаха. Малко преди 8часа престигнахме на вр.Миджур, където дадохме началото на нашия туристически маратон с раница със спален чувал, шалте и вода за цял ден. Тъй като предния ден бяхме качили доста НДМ вече ходенето беше по-леко. Чак до Мартинова чука ни преследваше мъглата но ние познавахме до болка този маршрут, а и имахме и двамата GPS-си. Лека полека стигнахме и Голяма чука след, което взехме и решение да качим и вр.Вража глава и там да обядваме. Този връх за пореден път се убеждавам колко обзорен е към голяма част от местните върхове. След него се приборихме със стадото крави и лошите бикове и запчнахме да изкачваме една по една вр.Трите чуки. Преди тях, обаче срещнахме двама местни, които ни информираха, че имало двама софиянци напред на около 2часа пред нас. Преди да изкачим и да преминем около трите локви или езера се натъкнахме на изобилие от боровинки, където затрихме малко време, но в 4часа бяхме на вр.Копрен. За наша изненада видяхме, че пирамидата му е разрушена. Все пак тя оказваше къде се намира самия връх. От там по така наречените от мен Стъпала слязахме до така очаквана вода. Уви, извора беше почти пресъхнал. И така продължихме с малки запаси от вода към Каца Камък. Там се полутахме в дерето от към нашета страна за вода но и там извора беше се затлачил и неможахме да напълним такава. Последният ни шанс беше водата след вр.Добро утро. На поляната си огледахме пораженията от мокрите ни крака от сутришната роса и установихме по някоя, друга прешка. Сменихме поредния чифт чорапи и газ вече по пътя. За съжеление той май вече не се подържа и е станало голяма джунгла от капинаци, коприва и малини. Последните доста добри. Фургона който се намира на кръстопътя на пътя идващ от с.Дива слатина, вече го няма. След него хванхме някогашната бивша бразда, а по настоящем горски път и излязахме над прохода Слап в подножието на вр.Добро утро. На пътя който подсича вр.Добро утро направихме вечеря и сложихме челниците, тъй като вече се стъмни и потеглихме за нощния преход до вр.Ком. Само искам да похваля челника си на Мамут х-зуум, който е наистина перфектен за осветяване на близки средни и далечни разстояние. Едно голямо благодаря на фирмата Мамут за така добре балансирания откъм овсветление и икономичност челник. Точно след снижението от вр.Добро утро на около 200метра се намира извора с вода. Той се локализира и от течящата по-пътя вода. Там ударихме по едно кафе и заредихме запасите с вода. След кръстовището, което е за вр.Сребърна и заставата решихме да минем през последната и добре, че взехме такова решение. Граничарите от близката там застава Сребърна, ни следяли още откакто пуснахме челниците под вр.Добро утро и решили да ни проверят. Като ни засякаха по пътя към техния фургон с джипката, направо се шашнаха, как може да идваме чак от Миджур и да продължаваме за Ком. Но инъче бяха много учтиви, провериха ни и казаха, че са уведомени за нас и няма проблеми. От там след кратаката почивка прдължихме сякаш цял ден бяхме спали и въобще неусетихме кога се озовахме в подножието на вр.Ком. От там след кратка подкрепа с сладки изкушения на един дъх взехме вр.Ком и така завърши туристическо маратонския ден. Там направихме по една снимка, но от силината светкавица физиономията ми беше много странна, нетипична за моментното ми състояние, тъй като бяхме толкова бодри, че мислехме дали да не слезим направо до Берковица. Но все пак разума наделя и в 4часа бяхме в чувалите под един голям бор малко след новата х.Ком точно до трибуната. Поспахме 3-4часа и поехме към Берковица, откъдето се прибрахме по родните си места. Равносметката за деня е 52км от бивака ни и 2800ндм височина изкачване.
И все пак равносметката показа, че и за 24часа може да се мине целия маршрут, даже ако се тръгно от х.Миджур до х.Ком. Това ще е една от задачите за следващата година.
Ето и снимките: http://picasaweb.google.com/MoniStefanov/18#
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети