Скакля: успех!

Транспортът е стандартен: влак в 8:30 от София до гара Бов. Влакът също е стандартен: претъпкан с виладжии и миришещ артефакт на БДЖ. Този път съм с трима от внуците: Антон (най-големия), Мила и Максим (най-малкия). Боян го домързя и не дойде. Пресичаме Искъро, дето по-дълбоко нема, пресичаме и шосето и тръгваме по асфалтовото пътче към вилите. Малко по-нагоре то свършва и започва истинската Вазова екопътека: под големи буки, сенчеста и полегата. Ако ще търсим водни каскади, те са най-внушителни долу в началото:

Самият водопад в този сезон вече е попресъхнал, макар и не съвсем. Виждат се горната му част (по-дългата) и долната му част:

Бързо се изкачваме до подножието му - една скала като балкон:

До този участък стигнахме преди много години, а също и преди около месец, когато водата беше доста по-силна. И двата пъти имаше мераклии, които слизаха под струите на водопада и се къпеха, но аз и моите пирятели, лишени от това желание, искахме единствено да се качим в горната част на пада, където е село Заселе. Много добре знаехме, че екопътеката продължава нагоре, но никаква стрелка не ни упъти откъде да минем. Нещо повече, в подножието на "балкона" имаше табела, сочеща надясно, и нататък продължаваше добре утъпкана пътека. Само след петдесетина метра обаче пътеката опираше в отвесни скали, по които беше невъзможно да се продължи без екипировка или поне без предварителна настройка за екшън. Продължението на пътеката е повече от странно: очевидно е дълбано в скалата на ръка, но е съвсем тясно, колкото обувките, и тялото увисва извън скалата, защото горният ръб е на нивото на главата. Безкрайно бих се учудил, ако някой специално е прокопавал скалата, за да се минава по нея към селото. Някой знае ли подробности около предназначението на тази "козя" пътека? Ето е снимана:

Не бяхме само ние, които се подвеждахме в посоката: срещахме недоумяващи младежи, които се връщаха, без да знаят накъде да продължат. Ние обаче на третия път и след обстойно проучване в Интернет вече твърдо знаехме, че "човешка" пътека нагоре към Заселе има, при това твърде култивирана. Достатъчно беше да слезем в подножието на водопада по мераклийски издълбани в скалата стъпала:

Нататък беше лесно: пресякохме ручейчето от водопада и отново навлязохме в сенчестата пътека под буките. Наклонът обаче чувствително се увеличи и в по-голямата си част премина в стълби. По едно време излязохме на площадка, от която водопадът се видя фронтално:

Още малко и излязохме на равното над скалния венец. Нататък до селото, където ни чакаше ресторантчето с всичко, което можехме да си пожелаем. На малкия прощад има паметник на загиналите през войните с готова за стрелба 152-милиметрова гаубица модел 1937 г. Пълначът Антон, мерачът Мила и командирът на батареята Максим веднага заеха местата си:

Оръдието е насочено с право мерене към гарата, ако врагове решат да я превземат и да ни отрежат връщането към София следобеда:

Стрелба не се наложи и ние заслизахме надолу. Мила се спускаше по дългата "пързалка" на перилата:

В подножието на водопада тя се понапръска в струите му:

А в долната част на пътеката децата отново отидоха при водата и бяха много щастливи, като хвърляха камъни във вировете. На това място реката, която по-горе беше изчезнала в дупките на карста, тук отново се беше появила:

Разходката завърши в ранния следобед в ресторанта на гарата, където има много неща за ядене. Пред нас обаче остана една загадка, която ще разрешаваме следващия път: от Заселе надолу имало коларски път, по който можело да се слезе вместо по същата екопътека. Ще трябва да го намерим по-нататък. Освен това прочетох, че има втори водопад с много красива пътека от самото село Бов нагоре, а не от гарата. И там си заслужава да се отиде. Живот и здраве да е!

Поздравления, най-после!

	Сотиров написа:
	... от Заселе надолу имало коларски път, по който можело да се слезе ...

Да, с уточнение, че това е класически римски път. Върху картата/kade.si/ е маркиран със синя маркировка. Губи/набира/ височина на серпентини, което удължава пътя, но си заслужава заради хубавите панорами. Ориентирайки се по картата има възможност в заключителната част да се съкрати пътят, след последната къща на махала без име ? в дясно се отклонява пътека и през мах. "Скакля" /по стълбище/ се съединява с екопътеката.
https://photos.app.goo.gl/Y5Kjj2wqqCC4UUQz6
https://photos.app.goo.gl/UnXR4Sp2PrtvJwDWA
https://photos.app.goo.gl/sFYXDAXVJzMbbwVR6

	Сотиров написа:
	Освен това прочетох, че има втори водопад с много красива пътека от самото село Бов нагоре, а не от гарата.

Предполагам, че става въпрос за водопада "Под камико" и едноименната екопътека . От гарата нагоре срещу течението на р. "Трескавец" и р. "Старата река" по зелената маркировка да се стига водопада. Има възможност за ротация, минава се над него и по левия долинен склон на р. "Старата река", през оброка "Св.Арахангел Михаил" към долината на р. "Трескавец" по зелената маркировка.

вдп. "Под камико"

Да, Петре, след като се върнахме, един турист ми каза, че пътят за Заселе можел да се хване от екопътеката някъде при чешмата във вилната махала. Не видях отклонение, но ще питам следващия път. А отгоре вероятно се хваща в селото. И там ще питам. А тази пуста скална пътека никой ли не я е минавал? Ще се пробвам с внуците, ама после накъде? Има още скали нагоре, та не знам.

Вторият водопад наистина е "Под Камико". Ще опитам да комбинирам двата маршрута в един ден и да взема по-късен влак за София. Благодаря за информацията, че може да се направи кръг.

Сотиров, преди поне 15 години съм минавал надясно от водопада някакси под скалите, но честно казано нямам вече спомени за подробности. Най-общо беше провиране през храсталак, сипеи, скалички. Накрая излязох до изоставени сгради (като че ТКЗС) и от там влязох в селото от обратната посока на вашата. Нищо интересно по маршрута няма според мен.
За водопада Под камико ти препоръчвам да идете напролет, тогава там текат още две водопадчета и е по-красиво и интересно.
Сигурно си ги водил на Лакатник и Петранов дол, другата удобна за ползващи влака дестинация.
По дефилето е интересно и на Люти брод и Черепишкия манастир, Петър и други са писали.

Козята пътека на четвъртата снимка най-вероятно е с естествен произход – поради нееднаквото изветряне на скалните пластове. Такива „пътеки“ в района има много. За кози стават, за хора - не мисля.
Водопадът в село Бов наистина е живописен, добре е да се иде през пролетта. Имаше и някакви стари воденици на рекичката над него, но може и да са паднали вече. Самото село Бов също е много живописно.

Антоне, вероятно козята пътека е естествена, ама много е съмнително естествена! Бих допуснал, че е допълнително пипната, ако знаех какво има след завоя на скалата. Май нищо, но не е лошо да се провери. А на Лъкатник и нагоре към манастирите съм ходил преди петнайсетина години с кола. Чудни места са, но децата не съм водил. Ако родителите им отпуснат време, ще ги заведа...

Митак, прав си за сезона. Лятото водопадите са съвсем пресъхнали. Трябва да се ходи пролет. По маршрута към село Бов е и къщата, в която е отсядал Иван Вазов, но не знам дали нещо е останало от нея. За подробности ще питам, като му дойде времето.

лето 2014
https://photos.app.goo.gl/syPSf86Tzz85dC6UA
https://photos.app.goo.gl/YVrhzcKAqtvzsLjB9
лето 2016
https://photos.app.goo.gl/XDvFTgJjmE8Gsocg8 месец 6' ти-буренясало
лето 2016
https://photos.app.goo.gl/8Fwyk5SRfV5Tr4j28 месец 7' ми-окосено
лето 2018
https://photos.app.goo.gl/x5MVSSxexJa8wx1UA зле,паднал покрив
Имаше складирани нови керемиди, вероятно за ремонт, но автентичността се губи.

	Сотиров написа:
	.... вероятно козята пътека е естествена....../и/...допълнително пипната...

Има ги в района, козята пътека от с. "Церово" към мах. "Камико"
https://photos.app.goo.gl/VcCMKwpLDs64bTc18
https://photos.app.goo.gl/uBUdsuMgLzRHocTZA

Благодаря, Петре! Тъжна информация... Като гледам снимките, Данговата къща е била обречена може би дори още приживе на собственика ѝ. Покрив с каменни плочи трудно се поддържа, те самите тежат тонове, башка снегът зиме. Освен това е измазана с кал. Не очаквах, че е толкова скромна, явно и Вазов е бил скромен в туристическите си походи. Ако я препокрият с керемиди, няма да е същото, но все ще я запазят. Пише, че е в защитена местност, да видим.

Ти явно познаваш всеки камък в района. Имаш готови снимки. И все пак пътеките, които показваш, са като каменни стъпала в наклонена ронлива скала. А тази до Скакля е направо вдълбана в отвесната скала. Има нещо тайнствено в нея. Говори се за прочутото имане на Вълчан войвода, влачено тъдява от десетки коне, та не знам... Ако ти попадне карта с нишани, не я публикувай, ами се обади. Cool

off topic
Ха-ха ... Ето че най-после ми падна сгодният (баси, пълен член ли беше, празен ли) момент да се разделим по подобаващ начин, разкавайки ви следната пречудна история за този край.
Както мнозина знаят край сегашната хижа Тръстеная, във време оно е съществувал манастирът Св. Пантелей, в който скромно е служел патрона на над 200 К сънародници поп Мартин. Точно той, съратника на Вълчан Войвода, Алтън Стоян и десетки знайни и незнайни морители на сънищата на наивний български народ. Та на Мартин нищо человеческо му не било чуждо и освен към жълтиците се заглеждал и към момите. Докато попа обхождал паството си, будният му поглед забелязъл особено игрива девойка от съседното поселище Бов. Скоро светския мерак надделял над духовното начало и светиня му решил да въведе момата в светите телесни тайнства. И почнал да предприема съответни постъпки. Добре, ама бовчани нали са с франчузко потекло и докачливи на чест, не били съгласни с мераците на божественият вестител и скоро решили да му приложат окончателно решение. Та една привечер, кога Марто минавал под Издремец, откъм дирника му пропукали дузина шишанета. Дали некой фишек го ударил, историята си трае, но от достоверен източник се знае, че попа рипил в Дедов дол и дигнал 200 по нанадолнището. То, да си не мислите, че моя милост те така си ходи периодически из въпросния дол - от туристическо любопитство, за да проправя пътеки за БГ маунтин. Амиии ... Под сурдинка се разказва, че докато Мартин спринтирал по доличката, изпозатрил сума ти интересни принадлежности, като божествената си калимявка, кесия с пендари, фунт светена вода, няколко златни ролекса Smile

и частица от мощите на незнаен светец.
Е, сега знаете. А може би се и досетихте, че всичко от горното бе една измислица. Или почти всичко Smile

Колкото да сложим Точката.
Приятни пътешествия!!!

Абе, ти намери един товар злато или дори само пендарите на попското либе, па бъде рахат! Говорим за гара Бов, нали, други индикации нямаме.

Къщата е скромна, защото хората са били много бедни.
Всъщност, за времето и мястото си е съвсем нормална, даже хубава къща.
А доколко Вазов е бил скромен в туристическите си походи най-добре личи от неговите пътеписи. То не бяха две-три варени кокошки и още толкова стъкла вино, то не бяха пържени пъстърви, павурчета манастирска ракия, бъклици по двадесет кила и т.н. Всичко това носено я от кон я от катър или магаре, в краен случай се намира някое селянче да му носи „чантата със закуските“, както Вазов скромно се изразява.